(Да, да, сигурно сега някой ще мрънка защо е отрязано, дрън-дрън...)
Както и да е, важната част беше, че нямаше как да не ме спечели... че и да я поръчам предварително, което рядко се случва.
Пък и става дума не за кого да е, ами за Дракула... а без Дракула може ли xD.
Само че сега, когато прочетох тази книга, ми се прииска да говоря не за Дракула на Стокър, пък и много по-добри писачи от мен, тъй да се каже, вече са си дали мнението. Трябва да се спомене, че книгата е много хубава, несъмнено, а пък дори имам своеобразен рекорд... все се говореше как била "много страшна"... ами аз тогава сигурно съм се нагледала на страшни неща xD.
Аз имам един основен проблем с Дракула на Стокър. Самият герой Дракула. Ами че той почти не се появява! И ми липсваше последната велика битка... може би трябва да се науча да не очаквам велики битки в края на всяка книга, в която има ненадминат лошльо, но все пак ми липсваше...
Може би това очакване ми беше породено от знаменития Ван Хелсинг, който не престанах да си представям като Хю Джакман от едноименния филм (2004) - боже опази... но все пак точно този филм беше първият ми съществен досег до каквото и да било, свързано по някакъв начин с темата...
Всъщност, има и един основен проблем в мен. Той е, че няма начин да видя Дракула като чудовище (набийте ме с камъни!). Нее, не защото не виждам чудовищното в него, а защото всичко онова, което киното е лепнало на образа, е много по-дълбоко залегнало в начина, по който виждам Дракула. Може би ако всичко беше започнало от тази книга, щеше да е различно сега, но не е. И ето затова Дракула за мен си остава романтичният образ, на който са изградени много от някогашните ми герои от РПГ игрите, тъмните образи, които крият някакво могъщество и самота, и много тъга в себе си (или поне някои от тях са били такива за мен, ако не за други). Дракула остава непобедимият от нищо свръхсилен герой, на когото е граден образа на Алукард (все пак обърнете внимание на това име, надявам се който не го е виждал да му присветне по-бързо от на мен какво съдържа то xD). Алукард от онази "детска анимация" на японците е абсолютно непобедим. Отново чудовище, но от друга страна... ами, да кажем, че ако можех да избирам какво да ме защитава, то щеше да е именно това зверче...
Предполага се, че аз ще продължа да си наричам Дракула Влад, за да ме разбират хората. Влад е неунищожим кинаджийски образ, но мен не ме е срам да си признавам, че го обичам повече. Особено когато стане на страната на добрите, каквато беше например вампирската роля на Люк Евънс в съвсем наскоро излезлия "Дракула - Неразказан".
За мен не е особено чудно, че образът му е претърпял такива промени. Той е по някакъв свой магически начин харизматичен. Но разбира се, че е! Вампирите все пак трябва да притежават някакво подобно качество, за да се хранят, нали? Всъщност точно това оправдаваше Дракула на Стокър в моите очи. Той се храни с хората, защото трябва да се бори за оцеляването си, точно както хората са започнали преди хиляди години да се хранят с животни, общо взето. И е съвсем нормално застрашените да се опитват или да избягат, или да убият хищника, ако могат. Звучи малко нелепо казано, но с по-прости думи от моя страна наистина е по-добре.
Е, добре, за момента изчерпах това, което имах да кажа... но случайно, докато търсех картинки по темата, както правя почти винаги след една хубава книга, попаднах на един Влад, който мога да сложа като заключителна част~
Когато е Влад, да е Влад!
Няма коментари:
Публикуване на коментар