03 декември 2017

С мечти за Коледа~

Коледа ще дойде, а какво е такъв празник без книгите под елхата? По този повод сме приготвили отрано едни типично нашенски книжни предложения, които може да ви дадат идея за подарък. Списъците са си много дълги, така че решихме да се ограничим с прочетеното от нас тази годинаПредлагаме ви идеи за разнообразни по жанр книги, с които може да зарадвате себе си, или някой друг!

Започваме от малко мрачните неща, но тематиката ни почти през целия месец ноември бе такава, тъй че... "Принцът на тръните" от Марк Лорънс (издателство Бард) ще се хареса на любителите на мрачното фентъзи с доста приятен (е, зависи от настройката и гледната точка) хумор. В подобен мрачен стил смея да отбележа като препоръка и Матю У. Стоувър - "Героите умират", "Острието на Тишал" (издателство Колибри) - кървава история, граничеща с фантастичното, за съжаление явно подценявана от публиката, което е наистина, наистина жалко, защото със сигурност би спечелила сърцата на почитателите на по-суровите истории.

Ако си търсите още фентъзита и фантастика, можем да изброяваме с дни, все пак това ни е специалността, но ограничавайки се само до прочетеното тази година, е невъзможно да не бъдат посочени двете книги на Робърт Дж. Бенет - "Град на стълби", "Град на остриета" (издателство Бард). Трудно ще ме откажете да не ви препоръчам тези книги, много трудно! Много вдъхновяващи, смесващи фантастиката с фентъзито, срещата ми с тях беше изненадваща глътка свеж въздух... трябва да бъдат прочетени от повече хора, трябва! xD
Някак си не бива да прескачаме и заглавия като Стивън Диас - "Елмазеният дворец" (Артлайн) - нещо не чак толкова изненадващо и различно, но все пак приятно.;
Мартин Колев - "Софийски магьосници" (Сиела) - да, несъмнено не чак толкова оригинално, колкото им се иска на мнозина, но също много приятно и по някакъв начин стоплящо.;
В. Е. Шуаб - "Четирите цвята на магията" (Емас) - чудесно заглавие, отново включващо магьосници и магии, много добре представено и подредено.;
Даниел Уолъс - "Мистър Себастиян и черният магьосник" (Артлайн) - една от изненадите ми за годината, мистерията определено си я биваше, особено при положение, че очаквах нещо съвсем друго като история. Например... някаква романтика... защо всъщност...;
Ърнест Клайн - "Играч първи, приготви се" (Интенс) - една от книгите ми фаворити за годината. Просто докосва сърцата на всички геймъри и вече поотраснали такива, пък и не само. Това си е цял алманах за поп културата. Имам и друг стимул за вас - догодина очакваме и филма!;
Стефани Гарбър - "Каравал",  Клифърд Саймък - "Резерватът на таласъмите" (Бард), Айзък Азимов - "Фондацията", Лави Тидхар - "Централна станция" (Бард),
Клер Норт - Първите петнайсет живота на Хари Август (Сиела),
Дейвид Мичъл - Облакът Атлас (Прозорец),
Елена Павлова и Петър Станимиров - "Пръстенът на Нибелунга" (Кибеа)...
(Наистина ни трябва пост изключително и само за фентъзи и фантастика, нали... Споменах ли, че MBG Books май-май замислят третата книга на Маклелан? ♥)

"Музата" от Джеси Бъртън (Сиела) е история за миналото и бъдещето, които се преплитат. Лятото на кървавата гражданска война в Испания дава повод за мистерия, която ще се изясни години по-късно в Лондон. Бъртън пише историята си така, както един художник рисува картина - цветовете и усещанията, които предлага, са в изобилие. А ако отгърнете книгата ще видите, че изобразителното изкуство стои наистина в основата на всичко.
Ако сте се настроили за някое разтоварващо четиво, не подхващайте "Красиви и прокълнати" от Ф. Скот Фицджералд (Ентусиаст) - история за... живота на двама души. Те не се борят за някоя кауза, не са новатори... те са просто обикновени и живеят обикновен живот. Именно заради това е толкова лесно да се асоциираш с тях. И толкова трудно да преглътнеш книгата, защото тук реалността на ежедневните сътресения не може да бъде изолирана.
И, споменавайки Фицджералд, трябва да погледнем и "Един последен поглед" от Джеймс Олдридж (Ентусиаст), където писателят е в главна роля, заедно със своя приятел и противник Ърнест Хемингуей...
В "Тайната история" от Дона Тарт (Еднорог) група колежани извършват убийство. "Тайната история" не е роман за самото плануване и извършване на това действие, а най-вече за причините и последствията от него. Дона Тарт умее да гради сложни образи и да прави историята си заплетена, дори когато още в самото начало разкрива престъплението.
Ако ги срещнете някъде по пътя и се зачудите, все пак дайте шанс и на Кормак Маккарти - "Пътят" (Пергамент Прес) и Даниел Кийс - "Цветя за Алджърнън" (Кибеа). Водят се фантастика, но всичко в мен крещи да ги сложа точно тук, въпреки това.

В началото може да ви се стори, че историята на "Библията на Дявола" от Рихард Дюбел (Ентусиаст) е възможно да се развие по хиляди и хиляди начини. Предположенията са толкова много, че не е сигурно какво се очаква да има в тази книга. От този лабиринт се излиза, оформя се една ясна цел, но малко неща остават сигурни.
В тази "несигурна" част от този дълъг (и кратък) списък ще поместим и книги като трилогията на Луис Монтеро за Търсачите и книгите на Матю Райли (всичките са на издателство Бард) - за истински откриватели... и за Индиана Джоунс.
Някак си струва да споменем и Марк Фрост - "Тайната история на Туин Пийкс" (Бард), която е обсебваща, дори да не помниш много от сериала, самата истина... а и изданието е такава красота!
За Стивън Кинг май дори няма нужда да ви подсещаме...
Любителите на по-кратката форма (сиреч - разказа) да не пропускат "Шедьоври на разказа с неочакван край" (вече два тома) от Пергамент Прес! Докоснете се и до българското - защо не с "Машина за истории" (Литус)? Защо не с някой от сборниците на клуб "Лазарус"? Аз си мисля, че всеки би намерил нещо за себе си в тях.
И, щом ще говорим за българското... ами че "Възвишение" (издателство Жанет-45)! Осъзнавам, че вероятно тази книга е навсякъде, но... е невероятна, и това е най-слабата дума, която може да му хрумне в такъв момент...

А накрая и щипка хумор...
"Фадър наш" от Манос Вуракис (Колибри) - Ето ви едни идеи как да се осъвремени християнството от самия син на Бог... не, не от Иисус, а от другия му син... Вуракис подхожда към темата едновременно със смях и сериозност. Осмива остарелите догми, медиите и съвременните привички на обществото.
И ако случайно не си знаете още - Тери Пратчет веднага в библиотеката! xD
"Добри поличби" на Пратчет и Нийл Геймън (Прозорец) е едно от най-свежите комедийни фентъзита, които ми се случи да срещна тази година и безспорно е част от фаворитите ми за целия период. Комбинацията е фантастично-небивала!

И още по-накрая и послепис~
За много от книгите през времето сме писали това и онова - всичко можете да намерите в акуратно (надявам се) събрани линкове тук.

28 ноември 2017

Цитати: "Принцът на глупците" от Марк Лорънс

"Принцът на глупците" (ревю от друг книгоядец тук) е първа част от новата трилогия за Разделената империя на Марк Лорънс. Книгата е в превод на Иван Иванов (Бард, 2016).
Ревю за предишната трилогия на автора може да видите тук.
А сега, ето и бърз поглед към мислите на един таен страхливец и безнадеждно алчен принц.

Аз съм лъжец, измамник и страхливец, но никога, никога не бих изменил на приятел. Освен, разбира се, ако това не изисква честност, почтеност или храброст.

Песът беше тичал безмълвно и едва не ме беше докопал. Тихите е много вероятно да те убият. Колкото повече шум вдига едно животно, толкова по-рядко убива. Същото важи и за хората. Аз се състоя от девет десети фукня и една десета алчност, и засега нито грам убийство.

Когато си принуден да действаш по определен начин, най-добре го приеми и се опитай да изстискаш от него каквото можеш, докато не ти се разкрие първата възможност да изклинчиш.

Нямах представа какво беше казал току-що, но фалшивият ми смях е по-добър дори от истинския, а девет десети от популярността се състои в умението да ласкаеш по-нисшите.

Духовниците обичат да те виждат разкаян и често няма значение за какво точно се разкайваш. В дадения случай аз се разкайвах, че са ме хванали.

... кардиналът не беше човек, който става преди обяд, каквото и да твърди Светото писание за леността. Наричат я смъртен грях, но според моя опит похотта ще те вкара в по-голяма беля, а леността е грях само когато те гонят.

Изглеждаше немислимо, че такъв ад, който мяташе жар до небесата и опърляше самите облаци, може да е започнал от малка искрица на моя кремък, раздухана от дъха ми. И все пак може би всеки живот е именно това, целият свят е именно това, сблъсък на огромни пожари, всеки от тях лумнал от нищото.

Добре е да насочваш хората натам, накъдето възнамеряват да отидат. Това размива границите между онова, което искат те, и онова, което искаш ти.

Аз съм добър лъжец. Велик лъжец. А за да си велик лъжец, трябва да изживяваш лъжите си, да вярваш в тях толкова, че като си ги повториш достатъчно пъти, дори това, което ти е пред очите, да се поддаде на измамата.

Не ми харесваше да ми напомнят открито за проблемите ни. А при Снори проблемите винаги бяха поставяни на видно място, за да се справи с тях. Моят стил беше по-скоро да ги замета под килима, докато подът не стане прекалено неравен, за да ходя по него, а после да сменя къщата.

Целият ни живот се състои от истории. Някои плъзват нашир и надлъж и растат с всяко преразказване. Други се споделят само между нас и боговете, разменяме ги шепнешком зад гърба на дните си, но те също растат и ни разтръскват не по-малко свирепо.

Може би точно това представлява храбростта, вид самозаблуда.

- Човечеството може да се раздели на безумци и страхливци. Личната ми трагедия се състои в това, че съм се родил в свят, където здравият разум се смята да недостатък на характера.
Под погледа му думите ми пресъхнаха.
- Интелигентността гради все по-сложни самооправдания - рече той с осъдителен тон. - Но в крайна сметка ти знаеш кое е право и кое не. Всички го знаят, макар че прекарват годините си в опити да погребат това знание, да го погребат под думи, омраза, похот, скръб или всяка друга от тухличките, от които съграждат живота си. Ти знаеш кое е право, Джалан. Когато му дойде времето, ще знаеш. Но знанието не е достатъчно.