25 април 2019

За Стъкления/Glass (2019) и 2 загубени часа от живота

От доста време не съм писала пост и се завръщам, за да разкажа как загубих 2 часа (и 9 минути) от живота си в името на Джеймс Макавой в ролята на... Денис, Бари (и т.н. и т.н. и т.н) и най-вече на... Патриша! Затова, пишейки този пост, да знаете, че...
Два часа от живота пропиляхме с другия книгоядец, която не беше гледала "Неуязвимият" (2000), но изглежда не срещна проблеми с навлизането в историята, така че не е страшно и да се пропусне един филм. За "На парчета" обаче не съм сигурна дали ще излезе нещо, ако го пропуснете. Всъщност, за мен така или иначе е по-добре човек да гледа тия два филма, отколкото този.
Преди да започна да мрънкам, все пак искам да кажа още нещо за онези два филма - интересна идея както при "Неуязвимият", така и в "На парчета" (2016), плюс нестандартен подход към поднасянето на историята. И все пак това и там не беше напълно достатъчно. Тези идеи имаха потенциал да се развият, особено тази в "На парчета", и не го казвам само заради видимите ми пристрастия към Макавой. "Стъкленият" имаше потенциала да ги доразвие и да направи с тях онова, което заслужаваха историите им. Да, ама не.
Исках да е гърнето с похлупака на тези два филма. Признавам си, че не съм очаквала да се сготви манджа, достойна за възхваляване, но все пак Стъклото изглеждаше добре и на нивото на предишните два, поне по трейлър. Всъщност не беше и чак толкова зле в началото и в средата - казваш си просто "ей, гледай го филмчето бе, има си недомислици, ама става, гледа се... ПАТРИШААА! ♥". Обаче с този край? Не. След като съм видяла тоя край, просто не мога да продължа да смекчавам това, което ама за нищо не става.
Нека се върнем на началото - окей, всичко върви добре, макар и бавно (то целия филм си е доста бавен като цяло), докато не затварят героите в психиатрия (това го има в трейлъра, ей, не се брои за спойлер!). От тук нататък всичко се обърква и определено не аз не съм в ред.

Идва времето на спойлерите! Ама на многото много спойлери. Направо целият филм. Като е спойлер, да си е баш спойлер. Имам нужда да си обоснова тезата колко точно смотан е този филм.

Може и да пропусна някои моменти, тъй като пиша този пост ден след като съм си загубила минутите от живота. Извинявам се на себе си, ако не успея да пресъздам пълния блясък на хвърлените на вятъра пари (не моите, а на всички онези, които са участвали в направата на този филм. Хора, стегнете се и не правете повече така).
Тъй, по-горе стигнахме до момента с онази психиатрия с мадамата, която виждате ли, трябва да излекува главните герои за отрицателно време, защото иначе няма да има повече шанс да бъдат излекувани (?). Абе къде е персонала изобщо? Двама човека на кръст и не могат да смогнат милите, а уж пазят някакви откачалки. Окей, това и в България може да се случи, не всеки би искал да работи тази работа все пак. Ама изглежда и не само с персонала има проблем.
Нека кажа и по нещо за залавянето на героите. Героя на Брус Уилис можеше поне да държи на това, че все пак е герой, освободил невинни заложнички от някакъв психопат и не е никакъв неуязвим Наказател, за който пишат насам-натам из интернет. Все пак процес изобщо нямаше, откъде накъде ще затварят "невинен до доказване на противното" в лудница, защото според някаква специалистка така трябвало? На всичкото отгоре идва сина му и за да измъкне баща си, разказва някаква безумна история, на която никой не вярва. Пич, затварят баща ти в лудница?! Ей така, заради това че са го хванали с откачалката, та и той в кюпа. Ми разгласи случая, понапъни се малко, чак пък да е невъзможно, не е.
После - абе тука пазачи има ли, няма ли... охрана някаква? Чакаме да дойде полицията, докато онези си бягат спокойно и никой нищо не може да направи. За извънредни случаи поне хора не държат ли, все пак всичко може да се очаква от някакви откачалки, най-малкото пък да се опитат да избягат. Жалко, че си нямат и чистачка, да ги подгони и да ги прибере ония бегълци. Но окей, нямат хора, идва все пак някаква полиция, но без никакви оръжия за защита. В американски филми се стрелят и за по-малко, сега ми намерили време да побутват нежно агресивни пациенти. И чак накрая след не знам колко време идва някакъв, който прострелва един от героите - браво бе, сега се сетихте. Досега галихме с перце, за да не ги нараним, после започваме кой да го стреляме, кой да го давим. А сина на героя на Уилис се размърдва чак като удавиха баща му.
Нека не пропусна и помпозните реплики, които са ама толкова на филм, че отдавна не съм виждала някой да вкарва такива в сценария. Ала "само истинската любов може да го спаси, трябва да ми помогнеш", казва супер специалистката, която уж лекува, на похитеното още в "На парчета" момиче, да била спасила с любовта си героя на Макавой?! Добре че не разиграха много тази карта.
Та така, разбираме, че работата на докторката всъщност е да се грижи хората със свръхестествени сили да не си живеят спокойно живота и по възможност да ги премахва тихомълком. Малко в повече ми дойде, не за друго, а просто защото убиха интересните персонажи и изглеждаше така, все едно още филми ще се правят, което не ми се понрави.
А Стъкления успял да уреди цялата тази сага да се предава на живо, за да могат колкото се може повече хора да видят и да разберат за съществуването на хора със суперсили, за да преоткрият себе си. Накрая похитеното момиче, противния син на героя на Уилис и майката на Стъкления се хващат за ръце (това усещане за обединение между тях е много късащо нервите), и виждат как промяната в света идва. Чакайте сега да си представим една реална ситуация със средностатистически човек във Фейсбук например. "Я, предават нещо на живо. Това реклама за нещо ли е? Това не бяха ли ония лудите от телевизията... избягали са от лудницата?! И един тича като животно из парка, колко ги друсат в тая клиника бе? Що няма полицаи... Ооо, много е дълго, ще скролна надолу." и не вярвам да си каже "Йеха, гледай ги тия, аз също имам суперсили!". Тези със суперсилите или вече си мислят, че ги имат, или изобщо няма да се сетят, че ги имат. Дори Хари Потър има повече сила да накара хората да скачат с метли от блокове.
Оценка: 4/10. Ако бях дала по-малко, това ще значи, че с нещо съм се ядосала. Не съм се ядосала. Този филм е прекалено смотан, за да изкопчи такива емоции от мен. И смотан си е точната дума, няма да намеря по-добра. + Патришааа! ♥ Обмислях към средата дали заради Макавой и неговата Орда да не дам 6, но това е специалната ми оценка, този филм определено не я заслужава.

25 март 2019

Баба Марта и... Лошотията

"Баба Марта и месеците" [Сиела, 2019] е първият авторски труд на преводача и писател Слави Ганев. Заемайки по равно и от фолклора, и от собственото си въображение, авторът ни предлага да се запознаем с дядо Време, баба Година и техните деца и другари, и чудатите им истории. Всичко това - от името на "благият разказвач край огнището от старите времена", както поне аз го възприемам. Книгата съдържа още и няколко чудесни черно-бели илюстрации на Дамян Дамянов, което си е една голяма похвала, казано от мен (искрено съжалявам, но в 70% от случаите не харесвам творбите на този художник. Например - корицата ми е по-скоро отблъскваща. Прилича на мома, покосена от чума в начален стадий на разложение. Може пък и това да е идеята, но човек би си отговорил на въпроса "Защо, аджеба..." чак в самия край на книгата. И това не значи, че корицата е започнала да ми харесва).

Трябва да си призная, че очаквах от "Баба Марта и месеците" нещо като сборник от фолклорни предания, преразкази по слухове и дори може би камара бележки под линия, по които, струва ми се, Слави Ганев по принцип си пада малко зарибен. Знайно е, че аз не чета предварително за книгите, които решавам да си взема, освен малкото, което може да се намери на задната корица. Затова "Баба Марта и месеците" се оказа донякъде и изненада. Историите са кратки, наречени са "притчи", всяка от тях е история за героите на времето - месеците, Времето, съпругата му Година и някои свързани с всички тях стихии и предмети. Повечето герои са представени в антропоморфна форма. Разказвачът с лекота може да бъде представен от някой добър старец край камината в тъмно зимно време, който учи на ум и разум челядта си - малки и големи. Защото историите са така представени, че биха били чудесни приказки за децата преди лягане, но и приятни теми за възрастните. Въпреки че обръщението "любезни читателю" изключително много дразнеше сетивата ми, а имаше моменти, в които разказът ставаше определено "мазен" (някак прекалено ми идваха предаването на всякакви звуци от типа на "троп-троп-троп" или пък умалителните възклицания за нещо "мъничко и сладичко", или пък "ех, ех"), книгата е увлекателна.
Запознаваме се с дядо Време и баба Година. Историите им заемат първата част от книгата и са много добре преплетени с намеци за, така да се каже, реални събития. Как всичко било в хаос, как стихиите върлували и така нататък. Още тук личи "отклоняването" от фолклорните предания, тъй като се сблъскваме с великани, орли и други нетипични за нашите ширини създания. По-нататък авторовата линия става дори по-ясна. Тигри, слонове и пауни определено не са животните, за които ще чуеш да разказва някоя стара баба.
В това има известна доза разочарование, когато си очаквал истински приказки от на баба старата книга, вместо чистото въображение на автора, но ако успееш да го преглътнеш, всичко е много приятно. За целта на разказа, за изясняване на поуката, за това може лесно да се прости. Впрочем, относно поуката - имаше и много притчи, в които по неопределен начин ме дразнеше извличането на "законите за правилно поведение" в края на историята... обаче, предполагам, приказките по принцип са си малко назидателни, просто много от тях не ти казват поуката си направо.
След дядо Време и баба Година най-сетне преминаваме на приключенията на техните деца - месеците. Или е по-право да се каже, че се запознаваме с Марта и нейните отношения с братята и сестрите ѝ. Малко жалко е, че имаме поглед върху едва няколко месеца. Януари, Юни, Юли, Август и Септември за съвсем кратко, Октомври, Ноември и Декември само като споменаване. Февруари, Април и Май са основно героите, които "тормозят" Марта.
Аз, като гордо дете на февруари и като човек, кръстен на месец март, съм особено възмутена от представянето на тези двамата. Лоши и проклети били, как така! За Марта пък особено - тя излезе не просто "проклета", ами направо зла. Стигна се дори до момент, в който едва ли не излиза чиста убийца. Определено това не е моята представа за Баба Марта, пък дори и историите на Ганев да са много добре обосновани. Някак не успях да уловя онази топлина, която Марта носела в себе си, но потискала. Толкова много я потиска, че чак изобщо я няма... и другите някак накрая са виновни, че била толкова зла, че капчица любов сякаш няма в нея. Направо като вещица излиза през по-голямата част от времето и често пъти е някак сляпа за нещата, които могат да ѝ носят радост, както и за добротата. Което е... тъжно. Даже е някак шокиращо колко силна злоба изпитва към брат си Май (един от най-добре изградените образи тук, с доста мистериозно и интересно излъчване), че дори и към Април (който, разбирате ли, е сираче, осиновено от Време и Година, затова е възможно да стане много специален за Марта - нали не ѝ е брат, че да се мразят...). И отношенията на Марта с Февруари не са за одобрение - тя го тъпче като животинче. Въобще... твърде лоша е Марта, твърде. Чак месец без никаква топлина да е, не е. Чак никаква радост да не изпитва, не може така...
Но може и аз да имам някакви предпочитания и затова...

"Баба Марта и месеците" е като книга с приказки, за която се очаква продължение. Защото твърде много време отнеха историите на Време и Година, а твърде малко знаем за братята и сестрите на злобната Марта. Аз например съм лекичко изненадана, че Май се оказа мъж, защото в моите представи винаги свързвам месеца с Феята на пролетта или нещо такова. Септември пък се оказа някакъв много ерудиран и сериозен господин (аа, сигурно няма нищо общо с училището, нищичко). Болката на Декември и Януари пък била, че по принцип били топли, но се налагало да са студени... аз просто бих описала студа като нещо хубаво и свежо, вместо да го крася с тъмни и тъжни цветове. Но аз нали съм си зимно дете, не ги разбирам май тия работи и бих анализирала и друга гледна точка...