10 октомври 2017

Обратно на училище - книжен таг

Привет! Училището отдавна започна, но чак сега станахме готови с отговорите. А и някои още са в лятно настроение, въпреки че е октомври... Тагът го видяхме в този блог (цък). Ето и линк към самия таг, който е оригиналът - тук.

1. (Български) Коя е българската творба, която най-много харесваш?
КН~1: "Възвишение" на Милен Русков е абсолютно първата творба, която казвам без абсолютно никакво затруднение. За мен е, както се изразяваме ние блогърите, феноменална.
КН~2: Труден въпрос, защото има много добри книги, които не би трябвало да сравнявам. Ще посоча обаче "Тютюн" на Димитър Димов, защото ми направи много силно впечатление и все още е жива в съзнанието ми - сякаш съм я чела вчера.

2. (Математика) Герой, който е много добър в сметките?
КН~1: Честно казано, не знам... понеже аз самата не съм добра в сметките и когато някой смята, сякаш ми минава на бърз кадър през главата, дори не помня накрая какво точно мери, например. Именно затова си имам свои системи за представяне на големината и обема на даден обект. Все пак ще кажа... "Всички наши грешни дни". Човекът беше добър в смятането на огромни числа.
КН~2: Честно казано, не ми идва на ум герой, който да е математик (или пък с подходяща за случая професия), затова ще извъртя въпроса мъничко. Моят отговор е Бертран Зобрист от "Ад" на Дан Браун. Този човек определено е добър в сметките и планирането.

3. (Литература) Книга, в която се говори за книги?
КН~1: Ами... "Крадецът на книги" xD
КН~2: Мислех да посоча "Градът на сънуващите книги", или пък някоя от типа на "Книжарничката на острова", но реших този път да дам малко по-нестандартен отговор - "Красиви и прокълнати" от Ф. Скот Фицджералд. Един от героите там е писател, който обожава да говори за собствените си книги.

4. (Изкуства) Герой, който умее да твори?
КН~1: Понеже го прочетох последно, това несъмнено е все още живият в съзнанието ми Едгар Фриймантъл от "Дума Ки". И, въпреки че не бих си купила такава картина, описанието им е особено вдъхновяващо.
КН~2: Олив от "Музата" на Джеси Бъртън. Рисуването доста й се отдава, за което малко й завиждам. Не, не малко. Много.

5. (Химия) Най-напрегнатата любовна химия между герои?
КН~1: Ох, хора... Аз само за две двойки из цялата книжна вселена си знам, тъй де... Сърби ме да ги кажа пак... Но, хайде, спирам се на Селена и Каол... в първата книга от "Стъкленият трон".
КН~2: Тук колко примери могат да се дадат... Обещах си да се постарая да не се повтарям за този таг, затова ще посоча Елизабет и Дарси от "Гордост и предразсъдъци". Всъщност сериалът по книгата (гледайте го, хора, с Колин Фърт е!) ме накара да почувствам напрежението, не самият роман, но героите са си едни и същи.

6. (Физика) Книга, за която ти трябва добра физическа форма, за да държиш?
КН~1: "Песен за огън и лед", предполагам. О, наскоро си купих едно чудесно пълно издание на Шерлок Холмс на английски... то също е обемничко и големисто.
КН~2: Луксозното издание на "Шестото клеймо" от Дан Браун ми навява точно такива мисли. Като цяло не ми харесва, като една огромна енциклопедия е и това не ме очарова особено. И освен това тежи.

7. (Биология) Книга, в която най-красиво се описва градина/цветя/природа?
КН~1: В старанието си да бъда различна... дали... Ще се спра на Нарния от Луис. Вълшебството и въображението правят чудеса там. Впрочем, книгите му за космоса също носят подобни природни удоволствия.
КН~2: Тъкмо да кажа "Двор от рози и бодли", но стига вече с тази книга! Не, избирам друга, поне този път. "Изтръгнати от корен" от Наоми Новик. Тук визирам гората, колкото и мрачна да е. Някак самите описания са магнетични, каквито и зверове да дебнат там. А и невинаги са дебнели чудовища...

8. (Музика) Книга, която когато четеш, все едно слушаш музика?
КН~1: По като автор е особено мелодичен и музикален за моето светоусещане. Мога да дам иначе и пример с "Каравал"... няма книга за цирк и подобни изкуства, която не ме кара да въртя в главата си някоя латерна...
КН~2: Може и малко странно да е, но "Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат" от Ишбел Бий за мен беше музика. Освен лудостта, часовниците и Смърт, в тази книга има и музика. Някаква трескава, мрачна симфония. Но красива.

9. (Технологии) Герой, който често използва технологиите?
КН~1: Цялата книга "Героите умират" (и продължения, всъщност) са базирани на технологиите и то по страхотен начин. Тук, в подобен стил, мога да посоча много, като се започне от "Играч първи, приготви се", та се стигне до стиймпънк фентъзитата.
КН~2: Сещам се за героите на Патрик Нес от "Освен този живот" - ползват както познатите ни съвременни технологии, така и... едни доста по-особени.

10. (Физическо) Герой, който е винаги в добра форма?
И двете сме единодушни - Робърт Лангдън (герой на Дан Браун). :D Това че плува в университетския басейн всяка сутрин го оставяме на заден план. Този човек е неуморим. Способен е да тича цял ден почти без почивка и през това време да разрешава загадки.

11. (Философия) Герой, който си пада голям философ?
И тук също сме на едно мнение - Йорг Анкрат (герой на Марк Лорънс). За дървени философи примери много, но Йорг не е от тях. Въпреки грубия език умее да казва наистина важните неща така, че да те докоснат.

12. (Чужд език) Коя книга написана на чуждия език, който изучаваш, най-малко ти харесва?
КН~1: "1Q84" на Мураками. Свикнала съм отдавна с чудноватия стил на японците. Винаги има с какво да ме изненадат, да, но точно в това произведение на Мураками не срещнах кой знае какво ново...
КН~2: "Лунният камък" от Уилки Колинс. Сега вече разбирам защо оплюха така книгата в "Петата купа" от Дан Симънс. Просто това нещо е... ами, не знам, наистина не знам какво му харесват.

13. (История) Историческа книга с интересен сюжет?
Пак единодушие. "Шанхай" от Дейвид Ротенбърг. Книга с доста мащабен сюжет - обхваща голям времеви период и доста герои, но се е получило чудесно. Ако ви се чете нещо за Азия, давайте.

14. (География) Любима книга, която ти напомня за пътешествия?
КН~1: Ей това е супер различното ми хрумване на деня! "Далечното кралство" на Алън Кол и Крис Бънч. Многоцветно фентъзи за непознати и шарени земи, магии, демони... въобще, страхотна поредица, но доста непозната в България... е, поне аз не съм срещала още хора, които да са я чели, извън кръга от тези, на които я препоръчах. (А аз дори мразя да препоръчвам книги, смятайте!)
КН~2: "Винету", разбира се! Такива прекрасни спомени имам, че и от други книги на Карл Май. Обичам приключенските романи - "Две години ваканция" от Жул Верн също ми е оставила чудесни спомени.

06 октомври 2017

Беше ЧЕРВЕНА!

При жесток инцидент на строителна площадка Едгар Фриймантъл е буквално смазан и губи дясната си ръка.
Но оцелява.
Новият му живот, изпълнен със страдания, го отвежда на почти безлюден остров, където да постигне мир със себе си.
На остров Дума Ки Едгар е откъснат от света. Съседите му през повечето време са само една стара жена и нейният помощник. И морето, разбира се. Морето, което ще научи Едгар... да рисува.

"Дума Ки" (издателство Бард, 2017) ми донесе онова, което всъщност очаквах от "То"... и което същевременно усетих при "22.11.63". Както вече се знае, аз не съм специалист по Кинг, а и не претендирам да бъда такъв, затова спокойно мога да споменавам "скандални" факти от типа, че има нещо много по-привличащо за мен в новите произведения на Кинг... или пък? Не мога да го заявя с категоричност, но "Дума Ки" все пак е от по-новите романи на Краля и безспорно носи по-особен тип усещания.
В "Дума Ки" я има онази странна магична атмосфера, зародила се по чиста (или кой знае всъщност?) случайност около съвсем обикновена личност с обикновена професия. Тази личност в случая претърпява инцидент (нещо много подобно на "Мъртвата зона", честно казано) и животът й никога повече не е същият, защото се докосва до "онова отвъд". А онова отвъд е... То. Тоест, ние имаме в "Дума Ки" една интересна смесица от по-ранни идеи на Кинг, които са приведени в действие с помощта на главен герой, приличащ на този от по-късната (нали така беше?) "22.11.63". Фриймантъл е мъж на средна възраст с приятно чувство за хумор, може би понякога мъничко замечтан и отнесен, особено... човешки като образ. Той е човек, като теб и мен, със слабостите си и силните си страни, с грешките си и така нататък. Много по-бързо успява да те включи в живота си от други, по-стари герои на Кинг, с които съм имала срещи. Животът му е някак по-реален. Дали е свързано с това, че той е герой от един по-нов свят, свят, в който сме съвременници, не мога да кажа. Може би и това има отношение, защото е едно да се впускаш в спомените за онова далечно детство и друго е всичко да се случва сега.
Имам чувството, че историята на "Дума Ки" би станала ясна за всички. Островът е пълен с мистерии, ужасяващи мистерии, дълбоко заровени тайни. Разбира се, новите дарби на нашия Едгар ще го отведат далеч в тъмнината, където ще трябва да се бори за оцеляването си... а е много вероятно и да не е само за своето. Отново, както и преди, откриваме, че кошмарите и ужасите живеят с нас, че винаги са с нас... и понякога не можем да си позволим повече да затваряме очи пред тях.
Това То, което обитава тази книга, е друго То... И все пак има нещо общо с всяко друго То. Няма име, не подлежи на конкретно описание, но е древно и зло. И Едгар ще печели и ще губи битките си с него, докато не дойде времето всичко да се реши веднъж или завинаги.

За разлика от То от "То" тук злото имаше по-плътен, по-омагьосващ вид. Точно такова То очаквам - едно едва ли не разумно същество, което действа от сенките потайно, внимателно. Което дебне, анализира и плаши не с простите техники на "най-големия ти детски страх", а с много по-коварни заплахи, доказано възможни като истина. Едно То, което наистина познава хората, което възнамерява да си играе с тях на котка и мишка... и което някак си струва да победиш. Което знаеш, че трябва да надвиеш, дори с цената на живота си... стига да си наистина, ама съвсем истински смел. И смелостта ще има нови измерения...

Посрещнах първата част на "То" възторжено, а краят на същия роман ми подейства разочароващо. "Дума Ки" пък смятам за много по-добро произведение изобщо. С комбинацията си от познати вече техники при Кинг и симпатичния Едгар, с красотата на топлата Флорида и шепотът на морето, този роман определено излиза на предното място. Той е топъл... и зловещ... и мистериозен... и забавен. Много неща, които можеш да поискаш от Стивън Кинг, можеш да откриеш из страниците.
Или поне нещата, които аз искам от Кинг... а аз всъщност съм скромна душа.
Достатъчно е всичко да започне от една голяма розова къща на брега на морето. Съвсем, съвсем обикновена къща, с прекрасен изглед. Много подходяща за художници...