17 февруари 2017

Цитати: разкази & автобиографична проза от Фицджералд

Срам, срам, че съм си запазила толкова малко цитати... Само последните два са от автобиографичната проза.
Изданието е на "Народна култура"; 1986. Преводът е на Пепа Дочева и Рада Шарланджиева.
Ако ви е любопитно, цитати от "Отсам рая" има тук.
А за разказите и автобиографичната проза - тук.

Хората над четирийсет години рядко могат да бъдат убедени в нещо завинаги. На осемнайсетгодишна възраст убежденията ни са като върхове, от които гледаме, а на четирийсет и пет са може би пещери, в които се крием.
- "Бърнис се подстригва"

Започнете с една отделна личност и преди да сте се усетили, ще се окаже, че сте създали типичен образ; започнете с типичен образ и ще се окаже, че не сте създали нищо.
- "Младият богаташ"

Зачуди се дали тя не умееше да води разговор, защото никой не й обръщаше внимание, или никой не й обръщаше внимание, защото не умееше да разговаря.
- "Бърнис се подстригва"

Веднъж стъпил на дългия покрит пристан, човек попада в някаква призрачна страна, която вече не е тук, но и все още не е там. Особено нощем. Мъглявият жълт свод е изпълнен с викове и отекващи гласове. Чуваш грохот на камиони и тракане на сандъци, оглушителното дрънчене на крановете и долавяш соления дъх на море. Преминаваш бързо, макар че имаш достатъчно време. Миналото, континентът остават зад гърба ти, бъдещето е онази ярко осветена паст в корпуса на парахода, а мрачната и шумна пътека е доста обърканото ти настояще.
- "Бурният рейс"

На нас не ни е съдено да усещаме онези редки моменти, когато хората са с отворени души и тогава и най-нежното докосване би могло да ги погуби или излекува. Само миг по-късно и вече никога няма да можем да ги достигнем- И най-ефикасните медикаменти не биха могли да ги излекуват, нито най-острите ни думи ще могат да ги убият.
- "Базил - най-големият хлапак"

Светът съществува само в твоите очи - и в твоето понятие за него. Можеш да го направиш толкова голям или малък, колкото поискаш. А ти насила се опитваш да станеш дребно хилаво човече. Боже мой, ако стигна някога до срива, ще направя тъй, че и светът да рухне с мен. Чакай! Светът съществува само в твоето възприятие за него, следователно далеч по-добре е да кажеш, че не ти, а той се е сгромолясал.
- "Крахът"

Сега мисля следното: естественото състояние на усещащия зрял човек е овладяното нещастие.
- "Крахът"

14 февруари 2017

"Империя на бури" от Сара Дж. Маас

Ревю за "Кралица на сенките" - тук!
Всичко си има цена.
Елин Галантиус разбира това по-добре от всеки друг. За да се пребори срещу Демонския крал Ераван, тя ще трябва да спечели съюзници. Огненото сърце ще трябва да се бори с всички сили, за да постигне така желания мир. Ще й се налага да прави компромиси, да върши неща, които ще тежат на съвестта й, да жертва много – и всичко това в името на най-близките й и Терасен.
Манон Черноклюна пък е изпратена на поредната си мисия. Тази мисия ще даде началото на нещо ново, но вещицата дори не подозира.
В същото време Елида Локан търси своята кралица Елин и асасина Селена Сардотиен, без да подозира, че двете са един и същи човек. Ще рискува живота си в Оуквалд, а Лоркан Салватер по чиста случайност попада точно на нея...
Също както в „Кралица на сенките”, така и в „Империя на бури” началото не беше особено въздействащо. Имах чувството, че преговорите,  които водят Елин и свитата й, няма да имат край. Главите с Манон, Елида и Лоркан бяха чудесно разнообразие, но малко сравнение с останалата част. Да, въпреки че главно Елин тласка сюжета напред, дойдоха ми малко в повече.
Постепенно обаче историята започна да се сглобява малко по малко и, разбира се, нещата станаха прекрасни.
Направи ми впечатление, че романтиката е на преден план. В предишните книги беше по-скоро допълнение. Тук обаче си проличаха силните връзки между героите, които вече са си изяснили чувствата пред самите себе си и знаят какво искат. И това много ме радваше, защото авторката не ме разочарова с нито една двойка. Но това не се отнася само до романтичната страна – приятелствата, недоверието или пък антипатията, всички тези неща и още други чувства, станаха пределно ясни. С всяка нова книга Маас гради персонажите си. Любопитно е как ще израснат те в следващата книга!
Например Дориан беше една шокираща изненада за мен. Като се има предвид колко го ненавиждах от първата книга, а в четвърта част ми беше просто симпатичен... сега направо ми спечели сърцето! Много трънлив път измина, докато ми допадне, но важен е резултата.
А какво да кажа за Лоркан? До „Империя на бури” ми беше доста безразличен, но в тази част Маас се е развихрила да гради персонажа му. Спечели ме за отрицателно време.
Като цяло героите ми станаха особено скъпи – шегите им, романтичните или пък тъжните моменти, всичко преживявах с тях. И толкова ме беше страх Маас да не убие някого (знаете, че обича да прави подобни неочаквани номерца), че няма накъде повече.
Ераван пък не си поплюваше да изпраща армиите си от изчадия. И въпреки това за мен си остава слаб герой. Не може да ме впечатли нито едно от нещата, които върши, както например прави Майев (все се убеждавам, че отношението ми към нея е същото като с Ераван... и в следващия момент осъзнавам как съм се вбесила и ми се ще да късам страници).
Обратите в сюжета са задоволително количество, както винаги повечето струпани накрая на книгата, за да те зашлевят, когато си най-напрегнат. Едни са очаквани и не са изненада, за други пък няма начин да се сетите. Именно те ми навяват лоши предчувствия за следващата книга.
"Империя на бури" е впечатляващо помитаща. Вихър от емоции, които те заливат. Тя е напрегната, друг път те разсмива с остроумните закачки между героите. Понякога безгрижна и страстно романтична. А също и жестока. Нанася силни удари, но... е и пълна с надежда.