13 август 2017

First Date Book Tag

Видяхме тага в ето този блог. :) Не е на морска тематика, но пък си е актуален независимо от сезона. Ето ги нашите отговори~

1. The awkward first date – книгата не беше лоша, но искрата липсваше за теб.
Книгоядец~1: Да вземем например "Името ми е червен" на Орхан Памук. Когато реших да я започна, бях в период на университетски нерви и нейната философия ми тежеше неочаквано. Но въпреки това все още я смятам за чудесна книга.
Книгоядец~2: "И други истории" от Георги Господинов. След "Физика на тъгата" определено очаквах повече от тази книжка. Имаше някои наистина хубави истории, но в останалите липсваше искрата.

2. The cheap first date – книга, която не оправда очакванията ти.
Книгоядец~1: О, през този месец (август) и края на миналия имам за пример много такива. "Една нощ през самотния октомври" на Зелазни, "Седмият мор" на Ролинс - за тях се сещам на момента. Вероятно нелоши, нямам представа, но ако ги започнеш с друга представа за нещата, не се получава...
Книгоядец~2: "432 херца" от Недялко Славов. Очаквах... ами... нещо по-различно от това, което получих и дори не знам как да определя. Май това е едно от големите ми разочарования за годината.

3. Well-prepared first date – книга, която е била по-добра от очакваното.
Книгоядец~1: Може би "Мистър Себастиян и черният магьосник"? "Град на стълби"? По принцип очаквах да ми харесат, но ми харесаха много повече от очакваното и съм щастлива.
Книгоядец~2: "Железният светилник" от Талев. Доста скучна ми беше в началото, но се оказа не по-добра от очакваното, а направо страхотна.

4. Hot but dumb – красива корица, не толкова добро съдържание.
Книгоядец~1: Понеже се старая да давам за пример книги, четени тази година... вероятно "Пожарникарят" на Джо Хил добре се вписва тук. Не успя да ме спечели, но поне много харесвам идеята...
Книгоядец~2: "Драконът на Арканите" от Пиер Певел. Можеше да се постарае повече за края на трилогията. Но определено историята беше по-интересна от тази във втората книга, в която абсолютно нищо не се случва (и целия й сюжет е повторен в третата част в точно едно изречение).

5. Blind date – книга, която си започнал без да знаеш нищо за нея.
Книгоядец~1: В по-голямата част от случаите не знам нищо за книгите, които започвам. В най-добрите случаи - само парчета история, от които ми е станало любопитно. За "Мечът на Албион" не знаех нищо, освен че е по-новичка на пазара... Не ми хареса.
Книгоядец~2: "N." по Стивън Кинг. Обикновено имам навика да чета резюмето на задната корица преди да започна някоя книга, но тази нямах търпение да я разлистя. А и исках сюжета да ми е пълна изненада.

6. Speed dating – книга, която прочете много бързо.
Книгоядец~1: Не съм сигурна кое точно ми е бързото четене, понеже не си правя труда да се засичам. Само когато книгата ми е скучна току поглеждам страницата... Може би "Ритматистът" на Сандерсън, имам такъв спомен, го свърших горе долу за късния следобед и вечерта...
Книгоядец~2: Ех, няма как, ще трябва да посоча "Двор от рози и бодли" на Маас. Аз си чета бавничко, та 200 страници за ден са си впечатляващи за мен.

7. The rebound – книга, която прочете веднага след книжен „махмурлук“, което донякъде развали удоволствието от книгата.
Книгоядец~1: Кога, по дяволите, ми беше книжният махмурлук... С моята способност да забравям "лошото" сега не мога да си спомня xD. Имам някакви съмнения, че е времето около "18% сиво", но не е много сигурно... По-честият вариант при мен е, когато самата книга ми влияе в стил "трябва да те прочета, но не ми се занимава с теб" - в този случай визирам учебниците, разбира се.
Книгоядец~2: След като съм прекарала този "махмурлук" какво ще ми провали удоволствието от книгата? Все пак ще посоча "Весели разкази" от О. Хенри, които четох по време на махмурлука, за да не бъде отговорът безкнижен. :D Оцених я справедливо в Goodreads, но не ми попадна в ръцете в правилното време.

8. Overly enthusiastic date – книга, която се „престараваше“.
Книгоядец~1: В определени количества - "Животът на Пи". Особено престараване имаше в края й. Събития, граничещи със свръх-свръхестественото, от които реално нямахме чак толкова голяма нужда.
Книгоядец~2: "В дълбините" от Родерик Гордън и Брайън Уилямс. Това е втората част на "Тунели" и беше разочарование за мен. За обема й нищо особено не се случи, а имаше и толкова нелогична драма! Още не мога да се начудя на някои постъпки на героите, а минаха толкова години.

9. The perfect first date – книга, която беше перфектна.
Книгоядец~1: Нали казах нови книги? Пред очите ми попадна "Цветя за Алджърнън". Все още изключително жива в паметта ми и, за да използвам друг синоним на любимите ми определения - феноменална.
Книгоядец~2: В този таг ми се удаде да не дам обичайните заподозрени книги за отговор. Затова ще посоча "И страж да бди на пост" от Харпър Ли. Чудесно и много силно продължение на "Да убиеш присмехулник".

10. Humiliating first date – книга, която ми е неудобно да призная, че съм харесал/ неудобно ми е да чета на публично място.
Книгоядец~1: Почти не познавам други хора, които като мен могат да четат всичко на публично място. Може би, като се замисля, единственото, което ми е било трудно да чета на публично място, са били комиксите. Всички около теб се надпреварват да гледат картинки xD. Учебниците ми по японски също предизвикват интерес, дори и въпроси като "Това математика ли е?" xD. Но нямам проблеми да казвам дали са ми харесали.
Може и да има случайно книга, от която ми е неудобно, че съм прочела, но в момента не ми идва на ум, съвсем честно.
Книгоядец~2: Все още не се е появила такава, а дори и да има, ще й скрия корицата в книгодрешката.

08 август 2017

"Острието на асасина" от Сара Дж. Маас

Аз съм тази, която владетелите на съдбата ми пожелаят да бъда.

„Острието на асасина” включва няколко истории за миналото на Селена Сардотиен. За челите поредицата „Стъкленият трон” те няма да се нещо ново, с изключение на една – „Асасинът и лечителката”. За всички части мога да кажа, че изясниха събитията в миналото на Селена, които в поредицата се споменаваха бегло, или пък с недостатъчно подробности.
Ценното в тази книга за мен беше, че успя да хвърли светлина върху няколко неща, които досега не смятах за съвсем убедителни. Първото нещо е, че Маас ме накара да почувствам силната привързаност между Селена и Сам – тя започва още в първото приключение на двамата в Залива на Черепа и постепенно става все по-силна, докато аз все повече започвах да харесвам Сам, въпреки че упорито се борех това да не става. :D Колкото до Сам - на мен ми напомняше за Каол по един странен начин, но дали има наистина нещо такова, ще трябва да си прецените вие.
„Острието на асасина” е за една по-млада Селена, макар и не особено различна от образа, който си го знаем (приемам, че сте чели поне първата книга от поредицата ^^` Ако не сте и решите да започнете от тази книга, лесно ще навлезете в света на Маас.) – смъртоносна, устата и какво ли не още. Ще й се налага да отнема животи по принуда, а понякога и за удоволствие, но също така и да помага, без да иска нищо в замяна. Ако я харесвате такава, определено ще й се зарадвате. На мен много трудно успява да ми спечели симпатиите по ред причини, които сега няма нужда да описвам. Тук обаче си признавам, че ме дразнеше само в някои моменти и дори накрая ронех сълзи за нея, което си е голям успех.
А и харесах някои „нови” герои. Още от началото знаех, че приключенията на нашият асасин в Червената пустиня ще ми допаднат и бях права. Ансел и Илиас се оказаха доста интересни и затрогващи персонажи. И ето че стигнахме до второто нещо, с което авторката изличи недоверието ми – вече не ми изглежда толкова нереално включването им в поредицата.
Най-големият ми проблем обаче си оставаше Аробин Хамел. Тук определено показа малко повече от себе си и най-сетне успях да го видя като жесток и коварен. Маас често ни е подхвърляла колко подъл е, а когато Аробин се покаже, хич не мога да го усетя такъв. Е, да създадеш такъв герой, който толкова да обърква с действията и думите си, си е умение. Въпреки че все още го харесвам, признавам си, че Селена има основание да изпитва не толкова топли чувства към него.
Много се чудех дали да започна „Острието на асасина”, защото не виждах смисъл да чета за минали случки, от които вече знам най-главното. Ако се нуждаете като мен от малко убеждаване, надявам се книгата да разсее и вашите съмнения и чувството, че някое обяснение ви липсва. Аз лично си припомних колко много обичам поредицата и стила на авторката и вече нямам търпение да държа следващата нейна книга в ръце.

- Казвам се Вятър. – прошепна. – И Дъжд. И Кост, и Прах. Името ми е откъслек от полузабравена песен.

04 август 2017

"Резерватът на таласъмите"

Професор Максуел не може да се нарече късметлия.
Когато тръгва развълнуван на галактическо пътешествие в търсене на легендарните дракони, нещо се обърква и професорът се раздвоява.
Единият професор стига до целта си и се връща разочарован, само за да го сполети друга беда на Земята.
Вторият професор попада на странно място и на странни същества отвъд познатата ни Вселена, които го натоварват с мисия. Връщайки се на Земята, за да се опита да изпълни тази мисия, професор Максуел попада в много неприятна ситуация. Оказва се, че той вече е мъртъв, поради което няма нито дом, нито работа, нито дори съществува... нали е умрял?
Какво му остава да направи?
За момента може би все пак да се заеме с единственото, което му е останало. Онази странна мисия...

"Резерватът на таласъмите" (издателство Бард, 2017) е от книгите, които аз слагам на ръба между фантастиката и приказното фентъзи. От книгите, които с лекота обединяват чудесата на магията и чудесата на Космоса. И ги обвързват в едно цяло, понеже всичко тук произлиза от онова, което е било някога и от онова, което е отвъд Галактиката. Просто не всички същества си спомнят тази връзка между небето и земята добре. Или най-старите помнещи вече измират. Но пък безспорно са истински и винаги са били там, около нас. И таласъмите, и духовете, и феите, и баншите... Човекът е едно малко дете в сравнение с всички тях, които помнят света отпреди милиони години.
Но сега и човекът вече не е толкова безсилен и глупав. Той може да се отправи отвъд звездите или да се потопи назад във времето, за да открива забравените истини. Светът е вече различен.
На човечеството му предстои да разбере има ли във Вселената от онези същества, от които винаги сме се страхували. Враговете от старите истории. Съществата, които винаги са ни мразили, защото така са устроени. И ако ги има... какво все пак може да се направи? Ние ли сами ги превръщаме в свои врагове, или...

~~~~
Когато видя името Клифърд Саймък някъде, вече не се колебая да посягам към книгата. Имам по-старо издание на "Резерватът на таласъмите" у дома, което бях отделила за четене след известно време, но от Бард изпревариха плановете ми, за което хич не мога да се разсърдя. (Е, корицата на новото издание не ми е чак толкова по вкуса, твърде детинска ми е, но не е толкова важно в случая.)
Каквото и да съм подхващала на Саймък досега, винаги ми е харесвало неговото напълно развинтено въображение и лекотата, с която прави приказките си (защото много от историите му за мен са като вълшебни приказки) толкова живи и интересни. Въпреки че смятам, че тук стилът е някак опростен и на много места наподобява пиеса, има и места, на които Саймък е рисувал своите простички, но много пълни природни картини, например. И те са толкова живи, колкото ако ти си там и съзерцаваш същите пейзажи. Живи също като героите, които говорят простичко и същевременно казват много, не биват описвани с безкрайно описателни думи, но са изградени напълно. Които могат да са спокойно твои близки приятели.
Просто, когато си Саймък, изглежда не е нужно да редиш дълги низове от изречения, за да омагьосваш читатели. Може пък и аз да съм "правилният читател", с подобно близко до това на автора усещане за света, да кажем, поради което разговаряме толкова добре... но се съмнявам, че човек, който търси фентъзи приказка с фантастичен привкус, няма да хареса "Резерватът на таласъмите".
Тази книга е като доказателство, че ако обединим старите вярвания в призраци, таласъми и феи с модерното пътуване до други планети и срещата с извънземни същества, можем да получим прекрасно пътешествие. Старите легенди са най-истински, когато, изглежда, ги съживим отново и повярваме в тях, и... ги разберем?

03 август 2017

Zombie Apocalypse Book Tag

Видяхме тага в ето този блог. Правилата на играта са следните:
1. Изберете 5 книги.
2. Отворете на произволна страница.
3. Имената на първите двама герои, на които попаднете във всяка книга, стават част от екипа ви.
4. Първите 2 въпроса от тага се отнасят за героите от първата избрана от вас книга. 3 и 4 въпрос за втората избрана книга и т.н. Разпределете героите и се забавлявайте. :)

Книгите, които избрахме:
Книгоядец 1
"Танц с Дракони" от Джордж Р. Р. Мартин
"Кладенецът на възнесението" от Брандън Сандерсън (книга 2 от поредицата "Мъглороден")
"Хари Потър и Огненият бокал" от Дж. К. Роулинг
"Волният народец" от Тери Пратчет
"Хобит" от Дж. Р. Р. Толкин

Книгоядец 2
"Огнената наследница" от Сара Дж. Маас
"Гневът и зората" от Рене Ахдие
"Софийски магьосници" от Мартин Колев
"Изтръгнати от корен" от Наоми Новик
"Спасяването на Франческа" от Мелина Маркета

Тагът:
1. Първият човек, който умира:
Станис Баратеон
Пускам сАлзи... В интерес на истината, винаги съм го харесвала като герой. Не е честно да си го загубя първи...

Роуан Белотрън
Той да не вземе да умре и в поредицата, че тогава повече нищо от Маас няма да си купя. :D

2. Човекът, когото прецакваш, за да се измъкнеш от зомбитата:
Аря Старк
Момиче трудно за прецакване. Момичето ще ми види сметката, ако ме намери след това... Кофти.

Манон Черноклюна
Е, Манон би се оправила сама, така че не се чувствам много виновно.

3. Първият, който се превръща в зомби:
Зейн
За мен този тип си е общо-взето зомби xD

Шахризад
Поне ще бъде красиво зомби. ^_^'

4. Човекът, който прецаква ТЕБ, за да избяга от зомбитата:
Елънд Венчър
Аз за този тип сама ще се жертвам, хахахах.

Тарик
Знаех си, че трябваше да избера друг герой! Бих понесла да ме прецака всеки друг, но не и този. ><

5. Идиотът в екипа:
Хърмаяни Грейнджър
Това е защото по-надолу имам същества в екипа, които не понасят смъртните да се мислят за умни... предполагам.

Бриян
Защо ли не се учудвам?

6. Умникът в екипа:
Хари Потър
Ха-ха-ха... Станис доброволно се е хвърлил от Скалата на Кастърли...

Ванина
То се видя, че екипа замина още с Роуан - не е по-голямо падение. :D

7. Лекарят в екипа:
Тифани Сболки
Това ще да е в стил "Ставай! Нищо ти няма! Или искаш да те ударя с тигана?", но доста по-забавно.

Саркан (Змей)
Това е... добре? Май?

8. Експертът по оръжията:
Сите О'Бери
Ами Сите, я, той си е цял експерт... единственият, дето си е на мястото.

Каша
Без коментар...

9. Заядливият в екипа:
Елронд
Както казах - той явно ненавижда смотаните смъртни и го доказва с мястото, което заема в отбора xD



Уил Тромбал
И тук не се учудвам. Право в целта е.

10. Водачът в екипа:
Билбо Бегинс
Ние сме в приключение в света на Апокалипсиса! Йеее, народе!

Миа
Ако не е в депресия ще се справи с тази си длъжност, обаче каквито сме каръци, сигурно ще е в апатичното си настроение. :D Ей, завиждам на другия екип! Мъничко.

02 август 2017

Захарен свят, който нагарча

Запомнете, това е само игра...
Добре дошли на Каравала, където нищо не е такова, каквото изглежда...
Това е САМО игра...

Това е вълшебен, приказен свят, където мечтите се сбъдват. Нереален, по детски приказен, весел и винаги истински... поне в сърцето на Скарлет Драгна.
Тя е едно потиснато момиче, отгледано от жесток баща, което живее в страх и отчаяние. Единственият й шанс да се спаси от острова, на който е израснала като в затвор, е да се омъжи за граф, когото дори не познава. Но все пак е някакъв шанс. Ако отиде при графа, тя и малката й сестра, Донатела, най-сетне ще бъдат свободни, далеч от баща си. Всичко би било по-добре от тиранията на баща им.
Но един ден се случва нещо неочаквано за Скарлет. Тя получава шанс да отиде на Каравала - приказен празник и игра, в която може да спечели едно желание, ако участва. Каравалът - мястото, за което мечтае от дете, което олицетворява свободата и радостта, истинското щастие.
Дали обаче Скарлет е готова да участва в тази игра... на вълшебно място, пълно с опасности.
Готова ли е да спаси сестра си, отвлечена от господаря на Каравала...
Дали ще може...

Първото ми впечатление за "Каравал" (издателство Бард, 2017) беше съвсем ясно и точно - Искам тази книга на всяка цена!
Изданието е много стилно и красиво, грабващо погледа и наслада за очите... и дори не мисля, че преувеличавам. Адмирации за цялостното оформление, всъщност за всичко - и за хартията, и за превода, за всичко. Тази книга ме прави щастлива само като я гледам.
Когато отгърнеш първите страници на "Каравал" светът наистина се променя. В началото е мрачен, безнадежден и сив, но все пак надеждата е жива. Всичко в този свят живее в свои аромати и цветове. Това е вълшебство, което някак рядко оценявам, но което прави атмосферата много фантастична и магична. Стефани Гарбър рисува с тези цветове и аромати леко и нежно - в началото не вярвах на това, когато го четох някъде... но е така. И светът й е някак по-богат, героите й - по-емоционални и страстни, дори само когато ги виждаме в цвят. Ако дори само това е вълшебството на Каравала, струва си.

Но да, в същото време "Каравал" не е само приказка за чудеса и магии, а и на места изключително груба и зла игра. Жестока и неумолима. Отнемаща повече, отколкото даваща. Това е тъмната страна на играта, нейната жестока, зла половина, и нищо красиво и ефирно не може да се пребори с грубата й сила. Онова място крие в себе си истината, стига да си достатъчно смел да я откриеш. Че не всяка приказка е светът със захарна глазура, който ти се иска да виждаш. Понякога захарта... нагарча. А от тръните на розата боли.

"Каравал" ми хареса точно заради своята нежност, но и заради своята грубоватост. Заради нереалността си, но и заради борбата на Скарлет да постигне мечтите си, да повярва в себе си, да постигне целите си, дори когато светлината бъде изгубена.
Не мога да кажа, че краят на книгата ми хареса, това е факт. Разочарова ме, макар и всъщност Скарлет, както изглежда, да получи наградата, която заслужаваше... вероятно. Не знам защо очаквах нещо по-зловещо, нещо по-шокиращо, може би дори жестоко. Може би след горчилката от шеметно минаващите събития, не съм готова на доверие да приемам малко сладост, хм...