12 март 2017

Цитати от "Зеленият път" на Стивън Кинг

Ако другият книгоядец в блога реши да пише ревю, ще е чудесно. Аз просто не намирам правилните думи за тази книга. Не намирах и за филма. Надявам се цитатите да ви харесат, а още по-добре, ако ви подтикнат да прочетете книгата. :)
Преводът е на Крум Бъчваров, издателството - Бард (2003).

Това се случи през 1932 година, когато щатският затвор все още се намираше в Студената планина. Разбира се, там беше и електрическият стол.
Затворниците се шегуваха със стола, така както хората винаги се шегуваха с неща, които не могат да избегнат. Наричаха го "Стария Светльо" или "Големия Мокрьо". Майтапеха се със сметката за електричеството и за това как директорът на затвора Мурс щял да опече тази есен пуйката си за Деня на благодарността, тъй като жена му Мелинда била прекалено болна, за да готви.

- Оставяте ли лампите да светят през нощта? - веднага попита той сякаш едва беше изчакал да му дам тази възможност.
Примигнах срещу него. Новодошлите в блок Е са ми задавали много странни въпроси - веднъж даже за големината на бюста на жена ми - но никога не ме бяха питали за това.
Кофи малко нервно се усмихваше, сякаш знаеше, че ще го помислим за глупак, но не можеше да направи нищо.
- Защото понякога малко ме е страх от тъмното - обясни той. - Ако е на някое непознато място.
Измерих го в целия му ръст и се почувствах странно трогнат. Знаете как е, трогват те и човек не вижда лошата им страна, не вижда как изковават ужасите си като демони в ковачница.

Винаги им обещавах накрая, щом Зеленият път престанеше да е мит или предположение и се превърнеше в нещо, което наистина трябваше да изминат. Ще пратите ли това писмо на брат ми, с когото не сме се виждали от двайсет години? Обещавам. Ще кажете ли петнайсет молитви за успокоение на душата ми? Обещавам. Може ли да умра с духовното си име и да се погрижите да бъде написано на надгробния ми камък? Обещавам. Само така човек можеше да ги накара да седнат на стола, който се намираше на края на Зеления път, без да полудеят.

- Мислите ли, че ако човек искрено се разкайва за греховете си, може да се върне в най-щастливото за него време и завинаги да остане да живее в него?

На кино спасението е евтино. Невинността също. Даваш петак и получаваш да него действителната му стойност. Истинският живот струва повече и в голямата си част отговорите са различни.

Усмихваше ми се. Не ме харесваше. Може би даже ме мразеше. И защо? Не зная. Понякога няма причина. И точно това е страшното.

А може би, помислих си аз, всички ние бяхме циркови мишки и тичахме наоколо, съвсем смътно съзнавайки, че Господ и цялото му небесно войнство ни наблюдава през целофановите прозорци на бакелитовите ни къщички.

Изкуплението беше всемогъщо - то бе ключалката на вратата, която затваряте към миналото.

Човешката ръка е като полуопитомен звяр - през повечето време се държи добре, но понякога избягва и захапва първото нещо, което види.

1 коментар:

  1. Четох книгата преди няколко години и тогава ми въздейства изключително много , но и сега като чета тези цитати и си припомням отново цялата история наистина се потапям в историята от Зеленият път . Забележителна книга!

    ОтговорИзтриване