28 юни 2016

Mid-Year Book Freak Out Tag


Благодарим на Йоана за тага!

1. Най-добрата книга за 2016:
Не мисля, че до края на годината мнението ми ще се запази същото, но от прочетеното досега: Рене Ахдие- "Гневът и зората"
+КН1: Ама от автори от 2016, издадени 2016 или просто четени 2016? xD Ще се осмеля да кажа българската антология хорър разкази "Писъци", която влиза във всички категории и е точно за тук. 

2. Най-доброто продължение за 2016:
Сара Дж. Маас - "Кралица на сенките".
+КН1: Хм... "Убиецът на Шута" на Робин Хоб... засега...

3. Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си:
„Летни дни и нощи”, „Две луни” от Елена Павлова, „Илумине” от Ейми Кауфман, „Самодива” от Краси Зуркова, „Изтръгнати от корен” от Наоми Новик, "Езикът на умирането" от Сара Пинбъра.
+КН1: Ооо... Аз още се мъча с изпити, така че каквото е излязло през последните два месеца много искаммм... Чак ми се рИве xD 

4. Най-желани предстоящи издания през втората половина от годината:
 „Под влияние на алкохола” от Ф. Скот Фицджералд. Не съм запозната с други, които ще излизат - обикновено не запомням предстоящи издания.
+КН1: Втората част на "Кръвен обет", поредната на Робин Хоб и... съжалявам, всъщност не следя толкова добре новините напоследък, за да съм наясно какво още ще издават...

5. Най-голямо разочарование:
"Катерина де Медичи. Кралицата, подвластна на Дявола" от Джийн Калогридис.
+КН1: Ракиямен? 

6. Най-голяма изненада:
"Шинел" от Николай Гогол и „Патрул за ада: 2 в 1” от Робърт Блонд и Ейдриън Уейн – не очаквах да ми допаднат толкова.
+КН1: "Картата на времето" на Палма. Имам чувството, че все нея си пускам из таговете, но... наистина беше вълшебна.

7. Любим нов автор (с дебютна книги или нов за теб):
Рене Ахдие, Харпър Ли.
+КН1: Нов за мен да го вземем по-добре. Шекли. Взех си дозата от него наравно с малко Зелазни, но все пак... Шафак също попада в категория нови и ставащи любими. Но аз обичам Близкия Изток и Азия, как да не ми хареса...

8. Нов герой, по когото си падаш:
Тамлин и Люсиен от „Двор от рози и бодли”, Сам Ваймс и Керът от „Стражите! Стражите!” на Тери Пратчет, Льовенцан от „Румо & Чудесата в тъмното” на Валтер Мьорс (нормално ли е да си падаш по говорещ меч?).
+КН1: Люсиен е сладур, за това съм съгласна. Тамлин и Рис са скици... значи ок, и аз гласувам за тях. Аззи на Зелазни и Шекли - незабравим! Шерлок Холмс във версията на Дан Симънс, "Петата купа", също прекрасен.

9. Най-нов любим герой:
Рисанд от „Двор от рози и бодли”, Халид и Джалал от „Гневът и зората”.
+КН1: Сложно... Може би, ако трябва да разчитам на Гуудрийдс - Аномандър Рейк от Малазанските хроники. Но пък чак любим... Абе я да си кажа аз пак Шерлок Холмс на Симънс xD Така идва книгата според предизвикателството.

10. Книга, която те е разплакала:
Е, може би съм единствената, която плаче на книги от Тери Пратчет, но „Волният народец” попада в категорията. В последно време обаче трудно помня кои книги са ме разплакали, което е странно, но не мога да кажа с точност за още.
+КН1: А, тука е ясно. Робин Хоб, разбира се. Ама ме разплака от невъобразима радост, защото ШУТА ОТНОВО Е ЖИИИВ в сърцето ми~~

11. Книга, която те е зарадвала:
Тери Пратчет - "Светът на акото", понеже беше изненадващ подарък на рождения ми ден, а и е много приятна книжчица, въпреки че заглавието си отговаря на съдържанието. „Бленуващите кристали” от Теодор Стърджън също доста ме зарадва, понеже не очаквах да ме докосне толкова.
+КН1: Тук ще сменя типичните си досега отговори с Едгар Алън По. Този човек напипа моя любим стил в мен, без дори изобщо да подозира, много ясно. И наистина ме зарадва.

12. Любима книга, превърнала се във филм, който си гледала тази година:
Матю Куик - "Наръчник на оптимиста" (не точно любима, но, уви, други филми по книги не съм гледала, или пък още не съм чела книгите.).
+КН1: Филми ли... оххх, какви филми гледах... Осъзнах, че май не съм гледала нищо, правено по книга xD

13. Любимо ревю, което си написала през тази година:
Това за „Проклятието на краля” от Филипа Грегъри и всички останали, които не съм прочела за втори път. :D
+КН1:Тъй като е модерно - туй, туй и... другите са от 2015-та -.-

14. Най-красивата книга, която си си купила и/или получила:
Валтер Мьорс - "Румо & Чудесата в тъмното" – обожавам книги с илюстрации, а стойностни книги с илюстрации - още повече. "Анн от къщата на върбите" от Л. Монтгомъри също - четвърта част на любимите ми книги! Няма как да не присъства тук...
+КН1: Ъм... пак енциклопедията на "Песен за огън и лед". "Норвежка гора" е много елегантна и страшно й се радвам~

15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината:
„Книга за гробището” от Нийл Геймън, „Мастора на куполи” от Елиф Шафак, „Остриетата на кардинала” от Пиер Певел.
+КН1: Маас, поредното на Хоб, още нещичко на Сандерсън, никога няма да откажа... като цяло имам нужда предимно от фентъзи книги, много фентъзи книги, че изпитите влияят лошо на диетата ми, а това е лошо за здравето ;)


25 юни 2016

"Бленуващите кристали" от Теодор Стърджън


„Бленуващите кристали” на Теодор Стърджън, е една доста динамична книга. Това е роман, който се чете на един дъх не само заради по-краткия брой страници (да се има предвид, че форматът и шрифтът са по-различни от стандартния). В книгата се съчетават както фентъзи елементи, така и много общочовешки теми - за взаимоотношенията мeжду хората, за желанията и мечтите  и за това как да оцелеем в един свят, в който е трудно да се доверим на отсрещния.
Винаги съм харесвала идеята за пътуващия цирк – историите, които се пишат на тази тема, винаги са ми интересни. Циркът в този вид, в който го представя Стърджън, събира същества без дом, които биха били приети от обществото само сред цветните шатри  – уроди, на които „им е мястото” единствено в цирка.
Хорти е сираче, което е малтретирано от приемния си родител. След като момчето е изгонено от училище, защото е било забелязано да яде мравки, то бяга и от дома на осиновителя си Арманд, вземайки само една детска играчка, която е единственото му притежание. След това Хорти неочаквано попада на хора, работещи в пътуващ цирк и с готовност приема предложението да се приобщи към място, където би могъл да принадлежи. Там той намира приятели, а Зийна – жената джудже, е нещо повече от приятел за него – тя е негова закрилница, учителка и човек, на който може да се има доверие.
Обожавам начина, по който Стърджън описва и развива бленуващите кристали. Той използва научни обосновки, които правят тези невероятни живи същества да изглеждат напълно истински. Тъй като ме влече биологията, ми хареса и включването на подходящите термини, но дори и за не толкова запознатите има речник в края на книгата, където се обясняват специфичните понятия. Бленуващите кристали са живи и имат съзнание, само че то се различава коренно човешкото. Те, изглежда, че нямат нужда от себеподобни, за да оцеляват. Могат да се възпроизвеждат, но не си помагат едни други за каквото и да било. Какво обаче представлява бленуването?

- Те бленуват - каза той, а гласът се стопи до напрегнат шепот. - Още не съм измислил по-точно описание. Бленуват.
Зийна чакаше.
- Но техните блянове живеят в нашия свят - в нашия вид реалност. Техните блянове не са мисли и сенки, картини и звуци като нашите. Те бленуват в плът и мъзга, дърво, кости и кръв. И понякога бляновете им не са завършени, и аз се оказвам с котка с два крака, катерица без косми и Гогол, който трябва да е човек, но няма ръце, потни жлези и мозък. Те не са завършени... на всички им липсва мравчена и никотинова киселина, и други неща. Но... са живи.

В резултат от бленуването кристалите създават живи същества. Дали това е остатъчен продукт от техните сънища, или го правят с някаква цел? И дали после се интересуват от творенията си?
Много ми допадна тази тема, защото разбива клишето с извънземните форми на живот, излъсква я и й придава много блясък и чар, за чиято заслуга несъмнено е и самия стил на изразяване. Той не е съставен от сложни изречения, като може би изключим биологичните термини, а върви леко и бързо, почти като приказка.
 „Бленуващите кристали” понякога може да се асоциира с история за деца. Но не е така. Аз поне не вярвам децата да усетят онова, което се крие между редовете на тази книга. Защото зад този не натоварващ стил се крие нещо много повече. Темите за това какво сме готови да направим за останалите, за света и за себе си и отговорите на тези въпроси.
Персонажите са изградени много добре. Всеки един герой, около който се върти историята, си има своите подбуди, своите стремежи и причини да направи нещо. Дори образът на Людоеда -  злодеят, който мрази всички хора на света – причина, която звучи изтъркана и пресилена, тук е обоснована. Може би тя на пръв поглед не изглежда реалистична, но според мен е достатъчна, за Людоеда да реши, че няма смисъл да зависи от хората и следователно – да им помага по какъвто и да било начин, след като той не получава разбиране и помощ от останалите. Той решава, че е най-добре да е сам и не желае останалите да се бъркат в работата му, от което идва и антипатията му.
Зийна пък е персонаж, който ми допадна с мъдростта си, с това, че тя умееше да мисли в перспектива и в сърцето си има повече добро, отколкото зло, което я прави човек с добри подбуди.

Хорти пък първоначално е едно объркано хлапе, което свиква да слуша и да изпълнява съветите на Зийна, без да мисли. Но по-късно той израства, като прилага научените знания, които е трупал, докато Зий е бдяла над него.
Кей Халоуел пък ми допадна с това, че е готова на всичко, дори и то да е унизително, за да помогне на брат си. Тя не се отказваше, оставяше се да й оказват натиск и търпеше, само и само да не съсипе кариерата на единствения си близък.
Арманд пък е безскрупулният насилник - с една дума образ, който е способен да те отврати с една реплика. Под е от онези, които се опияняват от властта докато я имат, а после на показ излиза малодушието им.
Всички положителни герои имат неразрушими връзки с онези, които обичат, и са готови на всичко за тях. От книгата струи топлина, разбиране и оптимизъм, дори действието да е поставено в мрачен цирк с парад на уроди или в кабинет с мазно чудовище.
Трябва да се отбележи, че е възможно някои части от сюжета да са предсказуеми. Аз успях да предвидя доста от случките, но не това е важното. Силата на книгата е в това, че те кара да разсъждаваш най-вече върху това какво ни прави хора.
„Бленуващите кристали” е книга за онези, които копнеят да имат поне малко човешко в себе си. Искат го толкова много, че успяват да го постигнат.

17 юни 2016

Два странни случая с Бенджамин Бътън

Разказът


Нямаше как да не си купя този кратък разказ - достатъчно ми е само да видя Ф. Скот Фицджералд в заглавието и книжката вече е в ръцете ми. Какво е измайсторил Фицджералд този път?
До колкото разбрах авторът е написал историята, защото писателят Марк Твен е казал, че е жалко това, че най-приятната част от живота е в началото му, а краят е толкова отчайващ. В „Странният случай с Бенджамин Бътън” са се преплели както фантазия, така и онзи типичен реализъм, характерен за автора. Той започва с немислимото, с невероятното, а после описва просто живота на един човек - живот, който обаче не е съвсем обикновен.
Странното при Бенджамин Бътън е, че той се ражда като старец – прегърбен, с пожълтели зъби и мътен поглед, но и с ума на седемдесетгодишен човек, способен да говори и да разсъждава трезво. С всяка една следваща година той младее и това не звучи чак толкова лошо до един известен момент, когато обърканият му живот е към края си, но не към онзи край, който смятаме за очакван или общоприет за една преклонна възраст. Колко бебета всъщност са на 70?
Фицджералд умее да разказва кратко, но и да влага дълбок смисъл в думите си. В творбата му зад повечето изречения се криеха години, изпълнени с история, но не се наблегна на нито един аспект от нея. За мен този разказ е пълен с нахвърляни щрихи, предназначени за създаването на роман. Беше добре написан, но звучеше като един доклад с установени факти.
Да, идеята на разказа предлага много теми за размисъл, но нито една от тях не беше засегната тук. Може би това е била и идеята – да се остави на читателя да се замисли какво би било. Фицджералд ни споделя фактите за един невъзможен живот, който да разтърси представите ни за установеното. Той създава една доста нереалистична (нямам предвид само раждането на стареца) и дори абсурдна обстановка, защото дори и да се появи подобна аномалия, околните не биха я приели по същия начин, както героите в книгата. Но пък ако персонажите бяха поне малко реалистични и реагираха поне малко нормално, нищо от неговата история нямаше да се случи.

Филмът

Споменах ли, че историята на Бенджамин предлага много теми за размисъл и много, много различни възможности за интерпретация? Филмът е един друг поглед върху сюжета. Той е запазил главната идея, но периодът, в който се развива действието, е различен (разликата не е чак толкова голяма, но я има), героите са различни, случките са различни... и се е получило нещо страхотно.
Бенджамин Бътън в самото си начало е едно бебе с напреднала форма на артрит и всички други старчески болести, които може да има човек на 80 години. Той израства в старчески дом под грижите на чернокожата жена, която го е приела за свой син. Бенджамин израства сред хора, които изглеждат като него и се чувства комфортно в тяхната компания. Те от друга страна... ами, не им остава нищо друго, освен да говорят за времето, защо да не приемат още едно "старче" в компанията си?
Скоро Бенджамин дори намира приятел, с който да играе - малкото момиченце Дейзи, което посещава баба си в дома. Тя, тъй като е дете, лесно приема странностите на новия си приятел. Дори когато пораства, тя продължава да дружи със стареца, който вече изглежда малко по-млад и скоро дори напуска старческия дом, за да види малко свят. Тук е и повратната точка в живота му, от тук започва приключението му.
Филмът е красив. Тук абсурдните ситуации са сведени до минимум, не се търси комичното, както в разказа, а се набляга на романтиката и на любопитният живот на един старец, който се подмладява. Всичко е толкова странно и немислимо, че ти се иска да продължиш да гледаш, за да видиш как би протекъл един такъв живот. Романтичното пък беше елемент, който никак не разваляше сюжета. Дори главното в него да беше историята на двама души, напълно различни един от друг, за мен беше удоволствие да проследя всичките им премеждия. Въпреки, че е ясно как ще завърши филмът, това не развали удоволствието ми. Дори това, че очаквах края, подсили интереса ми. Исках да видя как героите ще преодолеят спънките на времето, как ще реагират на промените и дали ще продължат да се обичат, когато единият има младежко акне, а другият - старчески бръчки.
Филмът е много по-хубав от разказа, защото просто в него има обем. Сигурна съм, че ограничения брой страници нямаше да спре Фицджералд, ако той искаше да развие една възможна линия в подобен сюжет, но неговият замисъл е бил друг. Аз препоръчвам и двете произведения. Разказът има своите достойнства, а интерпретацията му - също.

"Един живот за една зора."


Живот, тлеещ до една зора. А след това – копринено въженце около врата.
Това е участта, която застига съпругите на младия халиф на Хорасан, който избива невинни момичета без да му мигне окото. Без да се замисли, че отнема близките на някой човек. Сякаш един живот не струва нищо. Или поне такива са слуховете.
Шива, най-добрата приятелка на Шахризад, е жертва на халифа. Заради това Шахрид е решена да му отмъсти. Тя доброволно предлага да бъде съпруга на Халид, владетеля на Хорасан, за да отмъсти както за убитата си приятелка, така и за останалите момичета, станали жертви на чудовището.
Шахризад обаче скоро открива, че макар слуховете да са верни, зад тях се крие нещо повече. Но дали една причина, обясняваща всичко, е достатъчно основателна, за да бъдат простени убийствата?
Гневът и зората” прикова вниманието ми за пръв път с красивата си корица. После със заглавието, а след това анотацията окончателно ме убеди, че трябва да имам тази книга. И този път, учудващо за мен, интуицията не ме подведе.
„Гневът и зората” е една романтична история, но представена в необикновена обстановка – това е любовна история под изгарящото слънце и задушните пясъци. Пустинята и прашният град са неща, с които винаги ще правя асоциации, защото авторката те пренася в един екзотичен свят, за който всички сме чели приказки или чували истории, а Ахдие пресъздава този свят точно такъв, какъвто го очакваме, но не познаваме съвсем. Малко отдалечен от нас, забулен в мистика, този неин свят те кара да затаиш дъх, да прехвърляш в главата си картини, изпълнени с жар и пек, с прохладни нощи, неизмерими богатства, нетипични дрехи и обичаи. Атмосферата в романа е нещо, което просто трябва да се усети. Леката фентъзи нотка също е доста любопитна част от сюжета, която тук е само загатната, но би могла да бъде застъпена в продължението.

А героите са онова, което прави книгата прекрасна. Иска ми се да можех да опиша образа на Халид такъв, какъвто го чувствам, но това едва ли е възможно. Този тих, опасен халиф, това уж безчувствено и пресметливо чудовище, изгубено за светлината, може да бъде безкрайно нежен и дори лесно раним. Бремето, което трябва да носи като владетел, му налага много ограничения и не му позволява да се доверява на околните. Макар и адски затворен в себе си, Халид е неочаквано добър в изразяването на чувствата си – както с думи, така и с жестове. Това е и главната причина, заради която Шахризад забеляза, че в него се крие нещо повече. Тя обаче се луташе между дълга и чувствата, които започна да изпитва. Според мен Шази толкова държеше да изпълни първоначалния си план, защото той беше единственото нещо, което не я объркваше. Тъй като тя не можеше да приеме да се влюби в смъртния си враг, се опитваше да поддържа омразата си към Халид чрез спомена за Шива. С всеки изминал ден обаче халифът, може би несъзнателно, я изненадваше с човечността си и с това изтриваше омразата й. Тяхната романтика е толкова красива именно защото те бавно, постепенно и внимателно се опознават. Имат връзка, основаваща се на взаимно разбиране и допълване на онова, което липсва в отсрещния.
Тарик пък е приятел от детството на Шахризад, който, разбира се, е влюбен с нея и това, че се опитваше да я отмъкне от халифа, ме изкарваше извън нерви. Любовен триъгълник тук обаче няма, за което безкрайно се радвам.
Джалал пък е друг мой любим персонаж, който макар да обръща всичко на шега, е добър в скритите заплахи и дори не се опитва да скрие, че е по-умен, отколкото изглежда. Обожавам неговата отдаденост към семейството, чувството за дълг да защитава близките му хора. Той не се страхуваше да казва истината в очите на Халид. Джалал е човек, който винаги наблюдава другите и знае много за тях, но не разкрива нищо за себе си.
Деспина, гъркинята с острия език, също е персонаж, който ми допадна. Тя е съвсем открита. Дори когато се опитва да излъже, е като отворена книга. Това често ме забавляваше, особено когато тайната й се разкри, а тя все още се опитваше да отклони вниманието от нея.
„Гневът и зората” е една интригуваща, красива романтична история. Тя бяга от стандартното не само заради екзотиката си. Отношенията между героите са внимателно преценени, развитието на връзката им е постепенна, добре изградена и избягваща преувеличения. Препоръчвам горещо книгата, тъй като тя се чете на един дъх. Тази история има големи заложби за развитие и се надявам втората част да е шеметна.

Цитати от книгата може да намерите тук. :)

16 юни 2016

Едгар Алън По... и никой друг


"Какво, че всеки от тълпата
е по-щастлив от мен?"



Дълго време се чудех дали да започна тази публикация и изобщо как да я започна. Предполагам, че по този случай тя няма да е особено интересна за онези, които мразят личните впечатления на другите... но в крайна сметка половината от този блог е пълен именно с въпросните лични впечатления.
Почти всеки (за да не казвам всеки, изтъркано е) знае или е чувал името на По. По и неговият гарван, По и неговата загадъчна смърт, По и неговото противоречиво за времето си творчество, макар за последното да не съм сигурна защо е точно така. Вярно, По е имал своите отрицателни и своите положителни черти, вярно е - имал е много врагове, може би по-малко приятели. И е оставил след себе си едно чудесно, красиво, докосващо наследство.
Хорър? Не толкова, колкото приключение, урок, малки чудеса и иронии, какво ли още не - това представляват разказите му. Поезията му - романтична, нежна, тъжна, драматична... или жестока, мрачна, спираща дъха.
Малко бе това, което имах в ръцете си, но то ми даде много. Моята книга е от поредицата "световна класика", няколко пъти вече споменах в разни сайтове. Черна, с дебели корици, зад които се крие малка красота. Стара ли? Едно изкуство не може да е старо. Много малко разкази биха могли да загубят своята актуалност, смисъл и прочие, само заради времето. По ще бъде актуален, интересен и завладяващ винаги... поне според мен.

Всичко започна с човека в дясно. Филма "Гарванът" от 2012-та година ни среща с един Едгар Алън По, който съвремието би определило като голяма "шемет". Той не може да седи на едно място, той се вълнува, той се възмущава от редакторите си, той пише... и пише... и също така, разбира се, обича.
Филмът ни превежда през едни от най-известните разкази на автора, съчетани в една цялостна история, а именно - мъките на По да открие своята любима. И ни представя една теория защо би могла да се е случила така мистериозната смърт на автора.
Харесах филма, въпреки че очаквах друг тип история... дори и аз не знам каква. Сценарият наистина ме изненада, но определено не неприятно. Джон Кюсак успя да ми представи един образ на писателя, който много лесно започнах да свързвам с реалната личност. Тоест - играта му беше наистина чудесна.

В самото си творчество, По много често сякаш описва себе си. Странно е, че винаги те опровергава - героите му носят всякакви различни имена, но гласът на писателя е по-силен от този на героите му. Главният герой винаги е По. Може би аз все оставам с такова впечатление, за първи път ми се случва писателят да се е отбелязал толкова силно в своите разкази, ако мога така да се изразя. Но така те приканва да... му вярваш повече. Чувстваш героя му по-близък, може би? Не знам, не знам, странно е, но творчеството му е прекрасно.

Разказите на По, до които аз се докоснах, варираха - някои бяха ужас, други трагедия, трети комедия, романтика... Щастлив край, лош край, невероятно пиратско приключение дори. Пленителни, трогващи, приятно гъделичкащи или пораждащи много въпросителни. Детективи, джентълмени, красавици. Всъщност са история точно на това, което се очаква да прави и знае един джентълмен. Задължително в тях има вмъкнати френски, немски и прочие чуждоезикови цитати. Това е много важно, настоява самият По в един от разказите си... озаглавен "Как се пише разказ..."
Е, самият той след това написва и продължението, където изопачава собствените си съвети xD
Има един интересен модел женски персонаж - Тя винаги е чернокоса, Тя винаги е прелестна и умна. Тя винаги е в центъра, когато присъства в даден разказ. Тя... недостижимата Тя. Която смъртта често прибира при себе си. 
За тази "Тя" бяха предназначени голяма част от стихотворенията, включени в съответния раздел в моята книга. Красиви, романтични, докосващи - всички тези определения, имайте предвид, ги казва една жена, тъй че предназначението им явно е точно такова, каквото трябва да бъде. А аз дори не умея да чета добре поезия!
Той е Едгар Алън По... и никой друг - както се казва в онзи стих, в който гарванът грачи грозно, зловещо...
Противоречив като личност за много хора, спечелил сърцето на още един, казано по нововремски, фен. Точно ей тук...

14 юни 2016

A-Z Bookish Survey Tag

Благодаря на Йоана за тага! Аз тагвам Катерина и Екатерина...
и Книгоядец~1, възползващ се от свободното място тук ;)


лилаво - Книгоядец~2
зелено - Книгоядец~1
(цветовете са особено символични... дълга история)

1. A като Author: Автор, от който имаш най-много книги:
Тери Пратчет! И се надявам да стават повече.
+ Робин Хоб, Агата Кристи, Труди Канаван и Дж. К. Роулинг, ако се броят.

2. B като Best: Най-доброто продължение някога:
„Персепликуис” от Майкъл Дж. Съливан – последната част от поредицата, но какво от това? Тя е с-т-р-а-х-о-т-н-а! Други: „Огнената наследница” от Сара Маас, „Сапфик” на Катрин Фишър, „Замък в небето” от Даян Уейн Джоунс, „Върховният повелител” от Труди Канаван.
Съгласна, добавяйки може би "Съдбата на Шута" от Робин Хоб (ама разбира се!), "Героят на времето" и втората книга от най-новата многотомница на Сандерсън също... пу, защо не се сещам и за "смислената" литература xD

3. C като Currently reading: Коя книга четеш в момента:
„Гневът и зората” от Рене Ахдие.
Избрани творби на Едгар Алън По, библиотека "Световна класика".

4. D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш:
Обичам да се наслаждавам на четенето, без да го прекъсвам с други дейности. Заради това обикновено първо си изпивам кафето и ям нещо сладко, преди да посегна към книга.
3в1 е най-честият вариант. Понякога се случва да си отпочивам с нещо газирано в ръка. Кока-кола, газирана вода... но условието е да са леденостудени!

5. E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книги на хартиен носител или електронни книги:
Винаги в хартиен вариант. Изобщо не ми харесва да ги чета електронно – губи се магията и цялото удоволствие.
Най-малкото, електронната книга не можеш да я помиришеш. xD
О, къде ти, електронна... аз ако им бях почитател, нямаше да живея в книжен замък, хо-хо-хо xD

6. F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията:
Само в гимназията? 0.0 Бих била по-постоянна във връзката си. Но на въпроса за тийн гаджетата – Гилбърт Блайт от поредицата на Луси Монтгомъри за Анн е единственият, който ми се вписва в картинката.
О, в гимназията имах други типове герои за "гаджета", няях... Знам ли, честно казано... когато бях гимназистка четях много повече фентъзи стил "Меч и магия" или пък "Хари Потър"... хъм, Хари Потър се връзва... Драко? Или поне някой свестен слидеринец xD

7. G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си дал/а шанс:
„Освен този живот” на Патрик Нес. Такова облекчение, че не ме разочарова! „Бялата принцеса” от Филипа Грегъри също – ако не се бях навила да я взема на заем, едва ли щях да се запозная с творчеството на писателката, а това щеше да е загуба.
Всекидневно съм доволна, че съм дала шанс на някоя книга. Може би последната трябва да е "Картата на времето" на Феликс Палма (вметване на ревю - цъки)... или "Странник в странна страна". Винаги се колебая, когато избирам кое да е следващото ми четиво и след това почти винаги съм доволна, че съм му дала шанс... винаги е било така xD

8. H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу:
„Донеси ми главата на принца. Ако с Фауст не успееш. Просто шеметен фарс” от Зелазни и Шекли на издателство Бард – толкова е нагласена! „Часът на чудовището” и „Жената жерав” от Патрик Нес също, както и много от другите книги на издателство Артлайн. Що се отнася до история, която е невероятно добре написана – „Малки богове” на Тери Пратчет.
Енциклопедията на "Песен за огън и лед" печели точките ми в графа "нагласени". Книгите ми на Фармър са вид "антикварно" бижу, защото ги смятам за наистина прекрасни произведения, две от които, за съжаление, аз имам само като два топа изпринтена хартия... Чудя се дали да ви трупам с още бижута, хм...


9. I като Important: Важен момент в живота ти на читател:
Малко странен пример ще дам  - когато започнах да чета книги, те изобщо не успяваха да ме развълнуват до толкова, че да изпитам някакви емоции докато чета, или пък истински да съпреживявам с героите. „Изгубеният свят” на Артър Конан Дойл обаче промени това още с първите си страници, което беше нещо много неочаквано за мен.
Когато родителите ми подариха първата част на "Хари Потър"? Вълшебството започна тогава. Бях на 11... Или да се върнем още по-назад във времето - когато се научих всъщност да чета сама? Бях на 5... така се кефех, че разбирам субтитрите на филмите... поне думите, които успеех да хвана в бързината xD

10. J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а: 
„Кралица на сенките” от Сара Дж. Маас. (ревю тук)
"Странник в странна страна".

11. K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш: 
Тези, които все още не съм пробвала са чиклит и хорър, а със сигурност има и още, за които не се сещам.
Чиклитите просто са ми безинтересни, литературата, свързана със здраве, диети, йога и прочие - също. Някои езотерични трудове са ми забавни, мислех да ги включа, ама... признавам си xD И мразя учебната литература!

12. L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела:
Хм... „Румо” от Валтер Мьорс? Не помня да съм чела нещо над 800 страници, иначе щеше веднага да влезе в категорията.
Вероятно "Сияйни слова" и петият том на "Песен за огън и лед"... И двете са някъде около 2000 страници, и изобщо не съжалявам, че ги глътнах... за три-четири дни до седмица xD

13. M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза: 
„Избраница” от Труди Канаван, „Двор от рози и бодли” и „Кралица на сенките” от Сара Маас.
Затруднявам се... в момента се сещам само за "Кралят-воин" на Крис Бънч, която ме предозира със своя мрак, ужас и безнадеждност. В положителен смисъл... сещам се за Барутния маг ("Кръвен обет")... Тамас ми липсва T_T

14. N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш: 
Една доста голяма и още 2 рафта, които са отделно.
Книгоядец~2 знае, слушайте нея ;)

15. O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж: 
„Анн от фермата „Грийн Гейбълс” на Луси Монтгомъри, първите 3 книги от „Хари Потър” на Роулинг.
Почти всички, които са били в библиотеката ми от детските ми години. Ще рече всичките ми детски книги, поредицата за Хари Потър... "Властелинът на пръстените" малко по-нататък във времето... После поспрях да ги препрочитам, понеже ги запомних наизуст xD

16. P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш:
На дивана вкъщи. *-* (Или на хотелска тераса при наличие на басейн отдолу и айс кафе, но рядко ми се удава възможност.)
Навсякъде. Хващам се, че ми е особено приятно в метрото, не знам защо xD Още по-голям кеф е, когато има и къде да седна, но и права си чета със завиден успех...

17. Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява:
„На нас не ни е съдено да усещаме онези редки моменти, когато хората са с отворени души, и тогава и най-нежното докосване би могло да ги погуби или излекува. Само миг по-късно и вече никога няма да можем да ги достигнем. И най-ефикасните медикаменти не биха могли да ги излекуват, нито най-острите думи ще могат да ги убият.”
~ ”Базил – най-големият хлапак” от Ф. Скот Фицджералд


"То бе тъй отдавна в далечна страна -
в приморска страна сред мъгли.
И в тази страна бе девойка една,
наречена Анабел-Ли.
Обичах я аз - и обичан аз бях:
в разлъка не бихме могли"
~ "Анабел-Ли" от Едгар Алън По
*Много неща ме вдъхновяват, докато чета, но за жалост не си ги записвам... малко съжалявам понякога... Що се отнася до По, наистина те вдъхновява да пишеш...

18. R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател:
Че не мога да помня дълго сюжета на книги, които съм прочела, колкото и силно да са ме впечатлили. Искам да си спомням едва ли не всеки ред, а не да ги забравям толкова бързо.
Ами ето, именно за това, че ме мързи да си водя дневник с цитати или нещо подобно xD Принципно си заслужава, но аз нямам тези нерви...

19. S като Series You Started And Need To Finish (all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края:
Тази за Замония от Валтер Мьорс, но всъщност не знам дали е завършена изцяло.
"Колелото на времето", мухахах xD

20. T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги:
Ех, лесно беше, като не бях прочела толкова книги... Поне тази на първо място не се мърда от там.
01 „Анн от фермата „Грийн Гейбълс” от Луси Монтгомъри
02 „Градът на сънуващите книги” от Валтер Мьорс
03 „Жътварят” от Тери Пратчет
Мех, ни моа, както се казва...

21. U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...
„Откровенията на Ририя” от Майкъл Дж. Съливан, „Черният магьосник” от Труди Канаван и на книгите на Пратчет. Дори на тези, които не съм прочела още! xD
Робин Хоб, Толкин, Роулинг, "Мъглороден", "Нарния", "Хрониките на Амбър"...

22. V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение:
Пета част на „Стъкленият трон” от Сара Дж. Маас.
Втората част на "Кръвен обет", поне за момента - Маклелан... Тамас, старче, падни ми xD

23. W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик:
Когато съм се зачела ме мързи да стана да направя и най-елементарното нещо.
Ъм... попивам сюжета на книгата и после го пресъздавам в моите драсканици? Или се има предвид това, че изобщо не съм претенциозна що се отнася до измачкана корица, провалено ръбче и други щуротии...

24. X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно:
„Смърт в Палермо” от Джералд Сиймор
"Годечанинът" на Михаил Виденов xD Чете се "ГодЕч" или ще ви убия, ей! Да си уважаваме родните градове, моля.

25. Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи:
„Анн от къщата на върбите” от Луси Монтгомъри – най-после! А сега идва трудната част с издирването на последните две от поредицата... После ще мога да ги чета една след друга без прекъсване до живот! xD
А пък това ако знам... "Елантрис" на Сандерсън може би? Нямам никаква идея дали тя беше последна от панаира или после купувах и друго... то не е лесно, когато имаш нови книги толкова начесто...

26. Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно:
Хм... Рисанд от „Двор от рози и бодли” на Сара Маас може и да ме е държал до късно. xD
"Картата на времето" на Палма, беше толкова привличаща, че действително доброволно си давах малко от времето за сън за нея. Това е най-близко четената книга, която ми е действала така.



10 юни 2016

"Кралица на сенките" от Сара Дж. Маас

Само колко чаках тази книга! А най-хубавото е, че цялото това чакане си е заслужавало. Защото обичам света, който е създала Маас, а с тази книга очакванията ми са удовлетворени, даже много, много повече от това!
Елин Галантиус, която винаги ще наричам просто Селена, защото не мога да свикна с истинското й име, се завръща в Адарлан, за да поеме тежестта на короната си и да промени всичко. Като за начало трябва да спаси братовчед си, а после - да се изправи срещу Аробин Хамел и толкова много други належащи проблеми, че надали щеше да се справи без помощта на Каол и помощницата му Несрин Фалик. Дориан пък се бори, затворен в собственото си тяло, но не точно за живота си. Той не е сигурен дали заслужава да живее, не е сигурен кой е и откъде идва цялата тази болка, която го измъчва постоянно. През това време в Морат се случват ужасни неща, а Манон разбира, че също трябва да вземе някои неща в свой ръце.
Честно да си призная, първите 100 страници ми се искаше всичко да върви по-бързо, защото те бяха изпълнени само с една подготовка за бъдещите събития. Не, че бяха написани скучновато, просто аз нямах търпение. Като изключим този малък мой проблем, нататък действието става толкова динамично и се развива с такава шеметна скорост, че прочетох последните 150 страници на един дъх, без да се замисля изобщо за околния свят. Освен тръпката от развръзката и откритията, авторката е отделила доста и за отношенията между героите. Това е нещото, което много ми хареса в тази книга - персонажите тук сякаш станаха напълно завършени, благодарение на всичките разговори и жестове между героите - споделянето на болка и радост, което правеше всичко истинско. Преминаването през всички трудности, като се държаха заедно. Макар например между Селена и Каол да зееше огромна бездна, те пак се опитваха да се държат един за друг. Това ми отне много време да го преглътна, защото наистина харесвах двамата като двойка. Мнението ми обаче се промени и смятам, че нещата се развиха достатъчно добре и за двамата, въпреки раздялата им. Обожавам и малката свита на Елин, онези две огромни "мечки", които постоянно се бореха за мъжко надмощие и любовта на кралицата им. Имаше толкова много забавни моменти в тази книга, нищо, че в повечето време витаеше една сериозност и съспенс.
Обожавам новите персонажи в книгата, което леко ме изненадва, тъй като са жени, а рядко се
случва някой женски персонаж да ме впечатли с нещо. Елида например е просто едно сакато, невзрачно слугинче, доста страхливо и нерешително. Но зад всичко това се крие остър ум и невероятно умение да играе роля, което не я прави по-смела, но затова пък й помага в оцеляването. Хареса ми точно онази безпомощност в нея, която се опитваше да преодолее и да се бори за мечтите си, да направи живота си по-светъл, колкото и труден да е.
Несрин пък е тихият здрав разум на Каол, която знае точно какво е редно да се направи в даден момент. Макар че не показваше често чувствата си, прикривайки ги умело зад апатична маска, тя се вълнуваше от нещата, които се случват около нея. В нея харесвам най-много присъствието на духа, което проявяваше винаги. Никога не мрънкаше и не се лигавеше.
Лизандра е героинята, която изобщо не очаквах да ми допадне. При първото й появяване си помислих "Ох, някоя ревлива кокетка!". На тази жена й е в кръвта да заблуждава. Дори когато си мислите, че вече ви е ясно какво крие, няма да е много сигурно, че изненадите ще спрат до тук. Малко нереално беше за мен обаче промяната в отношенията между нея и Селена. Струва ми се, че нещата се случиха прекалено бързо.
Аробин Хамел пък беше един много, много гаден тип, който въпреки това харесах. Не го усетих като освирепяло чудовище, каквото Селена казваше, че е. Не се наблегна много на тази му страна и може би заради това мнението ми е такова.
Макар да си мисля, че историята можеше да приключи преспокойно и в тази книга, обратът в събитията, който беше направен, за да има пета, не беше лош. Иначе цялата тази мащабна подготовка, кроежи и машинации, щяха да станат безсмислени.

Надушваш ли... оферта №7?

Казах си да не изпреварвам Книгоядец~2, на който съм поръчала да ви занимае с нещо интересно... или поне на мен ми се видя забавно, ако не друго...
Обаче попаднах на странно защо ли добавена в Goodreads книга, която участва в купчината, отделена за оферти... Пък щом я има в Goodreads и е книга, ОКее~ (казано по японски)

Все някоя оферта може би ще допадне и на вас. Всяка от тях ще фигурира и в тази част на блога, до момента, в който не намери своя човек ;) Там също можете да получите информация, а има и връзка с мен за още разяснение, така че не се страхувайте да попитате, ако се заинтересувате!
Предлагаме ви оферта №7!

--- Книгата вече е със собственик ----
~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Да, виждате съвсем правилно, не сте за очила, става въпрос за рисувателната книга "Игра на тронове", която излезе съвсем неотдавна... добре де, преди около 6 месеца някъде, но си е доста актуална. Особено пък покрай новия сезон на сериала, хм? Който аз не следя особено, но не ми пречи да коментирам xD Това настрана...
Много ясно е, че след като книгата се предлага, то тя не е оцветявана. За бога, защо ще ви е да си купувате оцветена рисувателна книга xD. Реално погледнато, тя е абсолютно, ама абсолютно чисто нова, може би само с едно чукнато ръбче (за интересуващите се от ръбчета) или подобно. Отворена е само веднъж или два пъти. Няма никакви дефекти... Абе, общо-взето е такава, каквато е излязла от печатницата.
Защо се продава ли? Ами... имаше период, в който много ми се оцветяваше и това книжле застана на среща ми. После обаче прецених, че аз, с моите некадърни две ръце, само ще я загрозя и си останах само с мандалите, на които елементите са по-големички и не ме е страх, че ще е свършено, ако кривна. Има и друга причина за продаването й... просто не виждам за какво може да се размени, след като в момента желанието за оцветяване не ме е уловило пак.
Със сигурност има по-талантливи хора от мен в изкуството на оцветяването, тъй че... дерзайте! ;)

Можем да изпратим книгите по пощата или с куриер, в зависимост как е удобно за вас. Ако случайно сте от София и не смятате, че са нужни разни разходи за доставки, нямам нищо против да ви ги предам лично~


Това няма да е единствената оферта, затова не се разочаровайте :)
Тук ще намерите оферта номер 1~
Тук ще намерите оферта номер 2~
Оферта номер 3 е "гепена" вече (Честито! xD) и, без да искам, изтрих публикацията -.-
Тук ще намерите оферта номер 4~
Тук ще намерите оферта номер 5~
Тук ще намерите оферта номер 6~
Напомням, че ги има и на съответната страница, горе, в менюто.

08 юни 2016

Надушваш ли... оферта №6?

皆さん、おはよう!^^ (Отново xD) Тъкмо май успях да придобия вид, че приключвам с идеята си за рекламна страница. Е, да, ама пък не! Това е поредната оферта, свързана с Азия... ако не броим, разбира се, оранжевата книжка, но пък може да не я пожелаете, кой ли знае...

Все някоя оферта може би ще допадне и на вас. Всяка от тях ще фигурира и в тази част на блога, до момента, в който не намери своя човек ;) Там също можете да получите информация, а има и връзка с мен за още разяснение, така че не се страхувайте да попитате, ако се заинтересувате!
 ИЗТЕКЛА

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Книгите, които предлагаме, са съответно:

01. Първи том на френския комикс Shin на Лилиан-Жан, рисуван в стила на японската манга
02. Джудит Парк - Дистопия - вид манхуа
03. Джудит Парк - Любовен квадрат и Любовен квадрат +
04. Първи том на френския комикс Breath Effect, рисуван в стила на японската манга
05. Анди Райли - Книжка за зайчетата - самоубийци



Внимание! Комплектът не е строго фиксиран. Моля, не се свенете да посочите книга, която не желаете! Цената, разбира се, също не е фиксирана при това положение.
Мога да предложа и списание "Шогун", брой 15, който не устройва почти никого, но знае ли човек...

Специални думи отделно за всяка книжка ми се намират трудно. Тук става въпрос все пак предимно за "манга", макар и не оригинална (оригиналните си ги пазя със зъби и нокти, ама пък и не ги предлагам, защото са на японски xD). Та, каква ми беше мисълта?
В никакъв случай не подценявайте френските автори, произведенията им са добри. Едното е брутално и много черно, поради което е обявено за 18+, а другото е някъде между границата на ечито и... и аз не знам какво... май също си имаше ограничение в интерес на истината, но в момента не мога да съм сигурна. Както и произведенията в списание "Шогун", по-голямата част от които бяха френски, така и тези двете носят съответния дух на "комикс по японски".
Що се отнася до произведенията на Джудит Парк, която има корейски корени, но живее... в Европа, доколкото помня - нейният стил определено е с корейски привкус, много е сладурски по момичешки казано, може да минат дори за тийнейджърски... а, да минат, направо са си! Лично аз препоръчвам повече "Любовен квадрат", но "Дистопия" е чудесен начин да се запознаете със стила на авторката.
Колкото до зайчетата... става въпрос за някои много сладко нарисувани зайчета, което им спечели мястото сред мангите, макар че изобщо не става дума за манга, разбира се. Въпросът е ще се смеете ли на "номерата" им... или ще ви стане тъжно?

Можем да изпратим книгите по пощата или с куриер, в зависимост как е удобно за вас. Ако случайно сте от София и не смятате, че са нужни разни разходи за доставки, нямам нищо против да ви ги предам лично~


Това няма да е единствената оферта, затова не се разочаровайте :)
Тук ще намерите оферта номер 1~
Тук ще намерите оферта номер 2~
Оферта номер 3 е "гепена" вече (Честито! xD) и, без да искам, изтрих публикацията -.-
Тук ще намерите оферта номер 4~
Тук ще намерите оферта номер 5~
Напомням, че ги има и на съответната страница, горе, в менюто.

05 юни 2016

Дявол на доброто (2016)

Ревю на първи сезон тук.



Дяволът на доброто отново е тук, за да въздава справедливост... Но не е сам.
В новия сезон се появяват и нови герои. Франк Касъл, известен още като "Наказателят", решава да наложи своя вариант на справедливост в Кухнята на Ада. За разлика от Мат обаче, той е почитател на кървавите бани, без да проявява никаква милост. Електра Начос пък е стара позната на Дявола и решава да използва това, за да го накара да й помага да се бори срещу японската мафия в града.
Втория сезон на "Дявол на доброто" не беше по-слаб от предишния, но на мен нещо не ми достигна и това беше Уилсън Фиск. Макар той да имаше известно участие, то беше прекалено малко. Няма да обяснявам какво точно ме влече в този противоречив персонаж, но без него сериалът беше някак... непълен. В епизодите се забелязваше и едно отчуждаване между главните герои, което беше добре обосновано и не смятам да го отчитам като минус. Фоги, Карън и Мат започнаха да откриват много различия помежду си, защото всеки от тях искаше да постигне различно нещо. Всеки имаше свои приоритети, които смяташе за по-належащи да изпълни, затова и тримата трудно се сработваха задно.
Акцентът на новия сезон този път беше не толкова върху борбата срещу корупцията, ами насочен към Франк Касъл и казуса дали той има право да наложи своята справедливост или не.

Дали той е престъпник, кое го е накарало да се превърне в "Наказателя" и дали престъпването на моралните норми чрез извършването на престъпление е в реда на нещата. Дали избиването на зли хора е полезно за обществото? Касъл е доста интересен образ на престъпник и определено ми харесва противоречивия му образ и парадокса, в който попадна. Надали има правилно наказание и правилна присъда за него. Въпреки всичко, колкото и да харесах епизодите, в които се разискваха въпросите относно неговата личност, той не беше Уилсън Фиск! Опитвам се да не мрънкам за това, но, уви...
Не целия сезон обаче се въртеше около Наказателя. Японската мафия също си беше спечелила огромно екранно време. Дори бих казала, че епизодите с тях бяха малко пресилени. Вярно, че японците понякога са си свръх хора, но чак пък толкова всесилни... Хареса ми обаче идеята за тайното оръжие, което якуза подготвя, макар това да беше най-пресиленото. В тази част на историята има и друго минусче - тази Електра, която се опитваха да ни наложат като главна героиня... Не можах да я харесам и това си е. Да, може да е невероятно силна, да има каквито ще други умения, но не, не е моят тип героиня. Освен това опитваше да разиграва Мат, за да върши той каквото на нея й е удобно и когато тя си пожелае, независимо дали моментът е подходящ.Също така Мат започваше да се чуди все по-често дали онова, което върши, е правилно. Това се дължеше както на отчуждението между него и Фоги, така и заради влиянието на Наказателя и Електра върху него. Дяволът обаче успя да запази своето чувство за собствена справедливост.
Историята имаше в известен смисъл очакван край, но има доста материал за интересен трети сезон. Сезон, в който ще очаквам... Уилсън Фиск! xD

04 юни 2016

Надушваш ли... оферта №5?

皆さん、おはよう!^^ Дойдохме си на думата! Тоест, събуди се моята ДжапанийЗ 魂... Простете, "душа" xD Защо? Защото сме на азиатска оферта номер 2 и съответно - пета оферта за блога!

Все някоя оферта може би ще допадне и на вас. Всяка от тях ще фигурира и в тази част на блога, до момента, в който не намери своя човек ;) Там също можете да получите информация, а има и връзка с мен за още разяснение, така че не се страхувайте да попитате, ако се заинтересувате!

ИЗТЕКЛА

~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Книгите, които предлагаме, са съответно:

01. Япония - от самурайския меч до изкуствения интелект
02. Сборник "Самурайски истории"
03. Шиничи Хоши - Съдба
04. Бушидо - пътят на воина
05. Японски загадки - Окаеши


Внимание! Комплектът не е строго фиксиран. Моля, не се свенете да посочите книга, която не желаете! Цената, разбира се, също не е фиксирана при това положение.
Можем да обсъдим добавянето на двуезичния сборник с разкази на издателство Изток-запад, ако има заинтересовани ;)

Трудно ми е да се разделям с японска литература, защото всеки, който ме знае, знае, че Япония ми е голямата слабост. Тъй че имам още книги за тази далечна страна, които просто не мога и не мога да дам (пък!). От всяка от предложените тук книги съм научила нещо ново.
"Япония - от самурайския меч до изкуствения интелект" е по-скоро научен труд за икономическото положение на страната от края на Втората световна война до към 1982-ра, където някъде е написана книгата. Тя е пълна с доста стандартна идеология и е леко скучноват икономически труд, но си има своите ценни малки неща.
"Самурайски истории" е симпатичен сборник с традиционни японски истории от времето на самураите, както подсказва името. Ще срещнете няколко "ками", няколко горди самураи, ще се почудите на странните завършеци. Нещо в стил Лафкадио Хърн (ох, дано този път му улучих името...)
Книгата "Съдба" на японския автор Шиничи Хоши съдържа негови кратки разкази. Толкова кратки, че понякога нямат и страничка. Според мен обаче са задоволително добри. Книгата е част от цикъла на "Библиотека Галактики". В тази връзка, не, че тук му е мястото - чели ли сте "Денят на възраждането" на Комацу? Страшно я обичам!
"Бушидо - пътят на воина" съдържа кратки мъдри неща от известни мъдри японци. Добре улавя философията на самураите, макар че философията на самураите е именно онова, което чужденецът най-трудно разбира. Факт!
"Окаеши" е част от цикъла "Японски загадки", издавани от издателство "Труд". Макар и част от поредица, според мен книгата спокойно може да се чете самостоятелно, аз поне не срещнах проблеми. Това е вид детективски роман, който се развива ужасно далеч назад във времето. А вие знаете ли кои са били хората преди японците, живели по онези земи? Да, такива има. И тук става дума за тях...

Можем да изпратим книгите по пощата или с куриер, в зависимост как е удобно за вас. Ако случайно сте от София и не смятате, че са нужни разни разходи за доставки, нямам нищо против да ви ги предам лично~


Това няма да е единствената оферта, затова не се разочаровайте :)
Тук ще намерите оферта номер 1~
Тук ще намерите оферта номер 2~
Оферта номер 3 е "гепена" вече (Честито! xD) и, без да искам, изтрих публикацията -.-
Тук ще намерите оферта номер 4~
Напомням, че ги има и на съответната страница, горе, в менюто.