"Любов по време на цъвтежа" (издателство Труд, 2011) действително не е истинска книга за любов толкова, колкото е опит за представяне на една изключително сложна политическа въртележка през очите на обикновено момиче. Романът разказва главно за периода Бакумацу (малко преди и малко след), който обхваща годините 1853-1867 в японската история.
Периодът Бакумацу е много малко познат на българската публика, а предполагам и не само на нас. Това е сложно време, в което Япония е на прага на модерността, на ерата Мейджи (в днешно време като че ли хората знаят малко повече за нея, отколкото за предхождащите я събития). Бакумацу е времето, в което се появяват личностите като Кацура Когоро, като Сакамото Рьома, като Такасуги Шинсаку. Като Шинсенгуми. Факт е, че човек може да попадне на много повече разработки по темата за трагичната участ на Шинсенгуми (полицията на шогуната), отколкото на истории, свързани с техните опоненти. Към момента например аз се сещам единствено за "Гинтама" като история, представяща най-ярко личностите, споменати по-горе, а пък "Гинтама" е комедия и няма почти нищо общо с реалността.
Винаги съм имала силен интерес към ерата Бакумацу и планирам някой ден да работя по тази тема по-сериозно. Към момента обаче смятам, че не бих могла да препоръчам "Любов по време на цъвтежа" на много хора, освен на тези, занимаващи се сериозно с японистика и японска история в частност. Историята се разказва от името на младо момиче, решено да стане доктор в страна, която все още не може да се отърси от феодалното си минало. Страна, затворена за света, в която един хубав ден пристигат Черните кораби на комодор Пери. И японците осъзнават, че светът навън е огромен. И също така, че те са като първобитно население в сравнение с постиженията от отвън. В книгата ги заварваме да се надигат срещу затворената остаряла система като огромна вълна с надеждата Япония да стане част от света. На каквато и да било цена.
"Любов по време на цъфтежа" си остава за мен повече като исторически справочник. Главната героиня не е кой знае колко вдъхновяваща, но трябва да се отчете факта, че все пак живее в едно лудо и ненормално време. Все пак Хърн си служи с някои изключително дразнещи похвати, които успяват да те отблъснат от симпатиите, които можеш да изпиташ към момичето. Цуру е като някаква врачка, тя има "видения" и има склонността да разказва събитията, които още не са се случили, като накрая Хърн сложи "но това още предстои в моята история". Така усещането за очакване и нетърпението се губят и именно това прави книгата по-скоро... справочна. Също така не мога да кажа, че Цуру изпитва кой знае каква силна любов, за да докосне романтичната женска страна на читателката в мен. Тя е егоистична и доста неориентирана. Макар че понякога Макино, нейният съпруг, да си заслужава пренебрежението ѝ, въртеливото ѝ настроение е досадно. Вероятно просто името на книгата на български не е сложено удачно. На английски то гласи "Цветове и сенки" и не обещава за никакви любовни терзания.
Като цяло съм изключително раздразнена от състоянието на българския вариант на книгата. Тематиката ѝ е достатъчно трудна, за да откаже мнозина читатели, които не са предварително подготвени, но би могла да отблъсне и подготвените със състоянието си, което мога да опиша като "работа през пръсти". Това е първата книга, в която нервите ми не издържаха и, колкото и детинско да е, взех един молив и поправих половината имена и прочие използвани японски изрази и други заради отвратителната транскрибция. А да беше само транскрибцията...
Книгата е превеждана през 2011 година, когато аз вече съм имала поне три години опит като фен преводач на японски аниме и филми и дори знаех поне една от трите японски азбуки. От това си вадя извода, че е имало вече достатъчно информация за трудните и специфични думи и изрази и не сме се намирали в каменната ера, за да трябва само да гадаем коя дума как и защо се използва. Та аз се занимавах с купища аниме на историческа основа и успявах да намеря информация и разяснение без никакви усилия! Абсолютна незаинтересованост към "Любов по време на цъвтежа" от страна на хората, които са работили по нея. Вероятно просто не им е харесвала и са гледали да се отърват от работата по нея възможно най-бързо. Тъжно и жалко... А е много вероятно и множество от другите книги, свързани с Япония и излезли през същия период в България, да са точно същите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар