25 август 2016

Тайна, скрита пред очите на всички

„Древните тайни, Робърт, са родили много митове... но това не означава, че самите те са измислица.”

“Изгубеният символ” от Дан Браун е една много въздействаща история за всичко онова, което гледаме, но не виждаме. Това е книга, която поднася любопитна информация за малко известни факти от най-различни области на науката и мистичното. И ни предлага една нова гледна точка към света, предизвиква ни да погледнем на познатото от друга перспектива. 
Сюжетът се развива в рамките на едно денонощие, но всички онези бурни събития, които предстоят да се случат, започват с телефонно обаждане. Професорът по символика Робърт Лангдън е помолен да изнесе лекция във Вашингтон, но когато пристига в столицата, разбира, че нещо ужасно се е объркало. Оказва се, че приятелят му, видният масон Питър Соломон, е отвлечен от изключително умен и находчив психопат - Малах, който иска професорът да му разкрие загадката на Древните тайни, пазени от масоните. Лангдън няма друг избор, освен да играе по неговите правила, ако желае да спаси приятеля си. В същото време Катрин Соломон, сестра на Питър, също е на път да открие какво е сполетяло брат й. Нито тя, нито професорът обаче подозират, че се замесват в една много сложна и оплетена игра, която застрашава не само Питър, но и още много животи.

„Понякога легендите, които съществуват векове, не съществуват безпричинно.”

„Изгубеният символ” ме спечели още с първите си страници. Действието абсолютно никога не спира, на всяка страница се крие изненада, която поражда въпроси или им дава отговор. Всяка липсваща частичка от загадките обаче се поднася постепенно и точно навреме, така че да си на нокти от началото до края. Стилът на писане с лекота те пренася на мястото на действието, все едно си във филм, и няма нито едно излишно описание. Едно от нещата, които много ми допадна, е, че научих много за древните символи, масонството и ноетиката (наука, която обединява модерните технологии и древния мистицизъм. Според ноетиката човешката мисъл може да влияе на околния свят и да го променя и това може да се докаже), за това, че съществуват широкоразпространени заблуди относно тълкуването на думи като „апокалипсис”, че има технологии, за които си нямах идея, че вече са създадени и се използват.

„Ако историята изобщо ни е научила на нещо, това е, че странните идеи, които осмиваме днес, някой ден ще се приемат за безспорни истини.”

Всички герои имат перфектно изградени характери и предизвикват интерес с мислите и действията си. Лангдън е закоравял скептик, който не желае да повярва в съществуването на никакви Древни тайни, независимо колко доказателства получава, че е възможно да има такива. Катрин е изключително находчива и целеустремена, Питър Соломон пък се отличава с мъдрост, благ характер и изключителна упоритост. Но Малах е този, който ми направи най-голямо впечатление. Вълнуващо е да се опитваш да предвидиш действията на един психопат, но е още по-интересно да се пробваш да разкриеш мотивите, които го движат. Доста дълго време мислех, че той няма подбуди, които да го накарат да започне и да продължи да преследва целта си толкова фанатично. Не трябваше да се съмнявам, че всичко ще е перфектно... още тръпна от разкритието в последните страници!
Друго страхотно нещо в тази книга е посланието. След всяка страница се замислях колко възможно е човек грешно да тълкува  света около себе си. За това, че общоизвестните факти ни създават стереотипи на мислене, от които можем да излезем, само ако започнем да ги тълкуваме по друг начин– тогава те се преобразяват от нещо сложно, в нещо много просто. И изглеждат толкова възможни и истинни. Тази книга ме накара да си задам въпроси, които не ми бяха хрумвали досега. Въпреки, че се засягат сериозни теми, всъщност всичко е представено по лек за четене начин – така, че да те развълнува и да продължиш да мислиш дълго след като затвориш книгата. Нещо повече – Браун ни предлага не само въпроси, но и отговори. Дали ще ги приемем или не, зависи изцяло от нас. 

„Изгубеният символ” ми доказа, че има тайни, които се крият пред очите на всички.
Че най-сложните неща обикновено са прости.

Няма коментари:

Публикуване на коментар