Книгоядец~: "Бурята на века" и нейното древно зло

"Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира."

Непретенциозният остров Литъл Тол - парче скала сред вълните - скоро ще бъде посетен от невиждана досега буря. Бурята на века. Невиждани количества сняг и студ ще сковат земята.

Но бурните ветрове не са страшни. Страшно е онова, което носят със себе си. Зло, древно колкото света, може би по-древно и от самия него. Магнетично, ужасяващо, всепоглъщащо, всезнаещо.

То ще поиска нещо от хората на този остров. Защото знае, че в малките градчета "умеят да пазят тайни". Бурята на века ще бъде неговият миг да вземе онова, което желае. Само нещо мъничко. Нещо, дадено доброволно. След това мирът ще се възстанови.

Може би...

Андре Линож крачи по улиците, отрупани със сняг, и кани след себе си Бурята. Бастунът му потропва тихо, нечуто. Дръжката му, оформена като вълча глава, се зъби зловещо. В очакване. Не остава много време до пиковия час на бурята, а преди това Линож ще трябва да покаже на местните, че не се шегува. Или поне чувството му за хумор няма да им се хареса.

~~~~~

И на мен за първи път ми изпадна възможност да се запозная с роман, написан под формата на сценарий, който все пак си остава преди всичко роман. В началото си мислех, че разпределението по роли, описанията и прочие елементи само ще ме объркват, но не беше така. Картината си остава пълна, жива и магнетизираща. Все пак... говорим за Кинг ;) Това се казва да ти прожектират филм в главата!

Зима е и... след първите десетина страници, които определям като въвеждащи, се запознаваш с Андре Линож. Един изключително силен образ на необоримото зло. Древното, неумолимо, вечно зло. Може и да има начин да го надвиеш... но този начин още не е известен. Може и никога да не стане известен. Не всяко Зло, изглежда, си има слаба страна. Поне с такова впечатление оставаш.

Той не е страшният вълк от детските приказки. По-зловещ е от него. Той е пълен с грехове, но това очевидно не му пречи. Да, древен е. По-древен от светците. Може би е самият Дявол. Кой би се усъмнил?

Единственото, което не му е позволено, е да взима насила това, което най-много желае. Но това е твърде малка пречка за него. Твърде, твърде малка...

"Родените в похот, станете на прах.

Да дойдат при мене родените в грях."

В действителност образът на Андре Линож за мен беше най-пълнокръвния и най-интересен в книгата. Цялостното му държание е по някакъв начин енигматично. И ако във филма актьорът действително е успял да улови цялата тази сила в образа, аз ще му сваля шапка, както се казва. Всичко случващо се беше в сянката на Линож, а без него нещата ставаха някак безцветни... като затишие пред буря бе всяка сцена, в която го очакваш да се появи. За да се случи нещо. Понякога знаеш какво ще стане. Може би знаеш всеки път... но го очакваш. Търсиш го. Страхуваш се от него. От неговата древност и от това, което знае. А Линож знае всичко.

По някое време бях започнала да се дразня от начина му на действие. Логичен, между другото. Първо покажи на хората защо не трябва да ти отказват, подсигури се, а после поискай. Мъдро. Просто започва да те тормози към края какво ще е това, което той ще иска. Може би вътре в себе си вече си го осъзнал, но просто искаш да го чуеш и да ти е спокойно, че си познал.

Всички останали герои бяха просто като кукли в ръцете му, разиграващи неговия театър, осъдени да се страхуват по негова воля. Той прави всичко така лесно. Не вярвам и за миг да се е усъмнил, че ще загуби. Същество като Андре Линож не може да загуби. Това е просто пределно ясно. Той идва от друго време и хората все още са съвсем беззащитни в лапите му. Цялото му излъчване говори за това.

Съчувствието ми към загубилите играта е твърде малко, реално погледнато. Подразниха ме поне в едно от действията в книгата. С нещо дребно, да, но понеже знаеш, че всичко е... обречено да се промени...

Тук доброто просто не оцелява точно по начина, по който те го очакват. Някои много явно "не умеят да губят". В известен смисъл Линож предложи даже нещо хубаво. Донесе смърт, но и подари живот, значи можем да смятаме, че и Дявола умее да отсъжда сравнително право. Да запазва равновесието. Че не видяха ли и самите герои, че дори и Светото писание се оборва само себе си?

Естествено, че винаги ще има губеща страна. Че винаги поне един ще страда. Ако вместо Дявола имахме ангел насреща, страдащият щеше да е господин кмета. Шантава логика, но малкия Дони би заслужил такова превъзпитание поне xD.

Отивам да сравня книгата с филма. Струва ми се, че сега би изглеждал дори по-величествено. По-заплашително. Знае ли човек, може да му се случи нещо като с ремастъра на "То". И би ми било много любопитно.