Спасение има само в ада

Някои от вас може би ще изтръпнат от ужас, но всяко спасение си има цена.

Сянката е бъдещето. Той е спасението. Той е адът. И смята да промени света. Сянката не ни пита дали искаме да живеем в неговия нов свят. Защото той вече е прозрял истината и единственият начин да ни накара да я приемем, е като изпълни целта си. Но има хора, които  ще се противопоставят на неговото радикално решение. И тези хора могат да бъдат най-неочакваните.

Професорът по символика Робърт Лангдън се събужда в клиника без никакви спомени от последните няколко дни. В болничната стая към него се насочва пистолет... и играта започва. Доктор Сиена Брукс го спасява от смърт и му помага да избяга от преследвачите му, които изникват на всяка крачка. Скоро Лангдън открива две неща – Сиена крие истинската си самоличност, а в сакото му има странен предмет със знака на биологично оръжие върху него. Харвардсият професор няма друг избор, освен да се опита да разбере защо е преследван и какво представлява опасният предмет. Откриването на истината се оказва трудно начинание, а отговорите не могат да излязат наяве без разгадаване на символи в древни сгради и много познания по история на изкуството – неща, които са напълно в специалността на Лангдън. Един от ключовете към загадката е „Божествена комедия” от Данте. Но каква връзка може да има тя с едно предполагаемо биологично оръжие в сакото на професора?

 „Ад” ме спечели още с първите страници с нетрадиционния подход към историята.  Бях шокирана от развоя на събитията още в първата глава! С развитието на сюжета изникваха все повече и повече въпроси без отговор, а действието се развиваше невероятно бързо. Както „Изгубеният символ” (ревю тук), така и "Ад" ме държеше на нокти през цялото време, но въпреки това го имаше и неприятният момент, когато не можех да се отърва от чувството, че героите нямат убедителни (или абсолютно никакви) мотиви зад действията си. Ако в хода на историята направите същата глупава грешка като мен – а именно да се съмнявате в автора, то трябва да знаете, че в „Ад” всичко е перфектно, колкото и преувеличено да звучи. Дан Браун несъмнено знае как да ме накара да стоя до късно за „още една глава”, но най-хубавата част от книгата му е, когато минеш средата и развръзката започне. Аз лично се почувствах адски глупаво, когато осъзнах, че някои отговори са били пред очите ми, а изобщо не съм ги забелязала, но за други обрати в сюжета нямаше как да се досетя. Именно това е най-хубавото. „Ад” е пълна с изненади, които бягат от всяко клише. Въпреки че трябваше да съм го разбрала, когато стигнах развръзката, без всякакви основания смятах, че краят ще е клиширан (къде ми е бил умът?). Но, разбира се, не – той е най-изненадващият и може би най-справедливият завършек.

Мили Боже, нека светът запомни името ми не като на греховно чудовище,
а като на божествен спасител, какъвто знаеш, че съм. Нека човечеството проумее
какъв дар му оставям.

Водещата тема в книгата е пренаселеността на Земята. Дан Браун представя становището на учения Бертран Зобрист (наричащ себе си Сянката) убедително и подплатено с множество факти. Самият герой е изключително харизматичен персонаж. От всяка негова реплика и действие си личи силният фанатизъм и енергия, които влага в идеите си. Според Зобрист населението на земята е надхвърлило нормалните граници и ще продължи да расте, докато не се изчерпат всички хранителни ресурси и човешкият вид не измре от глад. Ученият смята, че обществото не прави нищо, за да спре своето самоунищожение. Кой тогава ще вземе нещата в свои ръце? Кой, ако не той? Кога, ако не сега?

Ако искате повече чиста вода на глава от населението, ви трябват по-малко хора на тази планета. Ако искате да намалите вредните емисии от колите, ви трябват по-малко шофьори. Ако искате океаните и моретата да възстановят популациите си от риба, ви трябват по-малко хора, които ядат риба!

Освен темата за прираста на населението, книгата е и едно приключение из света на изкуството – картини, литература и религиозни символи. Могат да се научат много любопитни факти за тях, а също така и за множество известни туристически обекти. Всичката тази информация има отношение към действието и спомага за развитието му, така че книгата е както наситена с мистерия, така е и изключително образователна.

Много неща няма да очаквате в „Ад”, но от началото е ясно едно:

За да стигне до рая, човек трябва да мине през ада.

Ревю за:

"Шестото клеймо" - тук.

"Шифърът на Леонардо" - тук.

"Изгубеният символ" - тук.

Цитати от книгата - тук.