Филмът ми беше препоръчан наскоро (специални благодарности на Йоли), а аз за пръв път го чувах. Затова веднага отидох да разгледам актьорския състав и когато видях Колин Фърт там не можах да не се сетя за ролята му в Дориан Грей (2009). И вече край, беше окончателно решено да го изгледам.
Действието се развива през XVII век. Грийт е младо момиче, наето за прислужница в дома на нидерландския художник Йоханес Вермер. Той я намира подходящ модел за следващата му картина, но не всички членове на семейството му са на неговото мнение. Въпреки това той е решен да започне и завърши картината си.
Трябва първо да отбележа, че филмът е по-статичен. Липсва динамика, но се създава едно чувство за спокойствие, което не те пуска до края. Дори и без усещането за бързо развитие на действието, нито веднъж не ми доскуча, нито ми се стори твърде дълга някоя сцена или разговор. Освен това XVII век в Нидерландия изглежда доста интересно. От самия град до облеклата на хората и интериора на къщите. С изключително любопитство обърнах внимание на всеки един такъв аспект.
Друго интересно е, че сюжетът бяга от клишето с едно - няма никаква любовна връзка между художника и Грийт. В началото на филма аз очаквах именно в тази насока да има развитие, а също и по-нататък в историята, но не. Това решение ми хареса, защото така филмът се отличава от останалите в подобен стил. Но не се заблуждавайте. Всъщност през цялото време исках да има подобна сюжетна линия. Романтичната част от душата ми направо негодуваше, но виждам плюсовете от липсата на тази възможна част от историята.
Колкото до героите - допадна ми как е изграден образа на съпругата на Вермер, въпреки че беше представен с повече отрицателни черти. Ясно си личи кои са причините да прави едно или друго, какви са чувствата, които я карат да взима решения. Като героиня ме дразнеше до определена степен с ревнивостта си, но не мога да не призная, че разбирам мотивите й. Грийт за мен пък е особено безлична. Има характера на една изцяло смирена девойка, която по никакъв начин не изразява собственото си мнение. Нормално, предвид, че е прислужница в богато семейство и то през XVII век, но това не я прави с нещо интересна. Най-впечатляващ за мен беше Вермер. Няма нужда да обяснявам, че Фърт допринесе много за това. Ето защо ми е особено трудно да говоря за художника. Държа фенските си крясъци далеч от клавиатурата до колкото мога. Но си заслужава да го видите във филма! Сериозно! Страхотен е! Колкото до самия герой - допадна ми, че винаги държеше определена дистанция от Грийт, въпреки че изглежда му се искаше да прескочи някои граници. Успяваше всеки път да овладее и други свои емоции, което обаче не го правеше да изглежда бездушен или прекалено строг.
За мен филмът беше едно изключително удоволствие (и Колин Фърт също! xD). Направо не усетих как мина времето и ми се стори твърде, твърде кратък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар