Единствено тайната...

 "Единствено тайната ни вдъхва живот.
Единствено тайната."

Тирсо Алфаро е син на знаменита археоложка. Макар и завършил история на изкуството, той е в онзи етап от живота си, в който може единствено да се чуди накъде да продължи. Подхвърлят му идеята да се опита да напише докторска дисертация и съдбата го запраща в Англия, за да може да изследва един неособено величествен дискос.

Всичко върви малко или много добре в Кентърбъри и след цяла една година там Тирсо успява да получи разрешение да снима Дискоса и да го огледа отблизо една вечер.

Същата тази вечер Дискосът бива откраднат...

Макар че твърденията на Тирсо, че това е така, звучат нелепо. Нищо в музея не липсва. Дискосът си е точно там, където си е бил винаги.

Или пък не...

След Кентърбъри животът на Тирсо поема по съвсем нова пътека. Съвсем изненадващо му е предложена нова работа, за която може да разбере подробности само ако разреши съответните загадки. Археологическият музей в Мадрид изглежда крие тайни, за които по-голямата част от испанците не подозират. На Тирсо му предстои да разбере някои от по-грижливо пазените.

~~~~~~~~

Луис Монтеро ни предлага две любопитни и чудесни приключения в добре познатите цветове на "Индиана Джоунс" и подобни творби на киното и литературата. Древни митове и легенди, тайнствени пещери, влечуги и насекоми, мъдреци и тайнствени знаци, древни карти... Всички тези неща можем да открием както в "Масата на цар Соломон", така и във "Веригата на Пророка" - двете издадени на български език книги от поредицата на Монтеро (издателство "Бард").

Признавам, че книгите веднага ме привлякоха чисто и просто с идеята за търсенето. На древни съкровища, на отговори на древни въпроси. Това са неща, които винаги са ми били слабост и съответно са нещата, които винаги могат да ме спечелят в една книга. Загадките! Мога цяла вечност да седя и да търся отговори за това или онова, особено пък ако става дума за нещо, свързано с история, езици и философия. Пък и религия, което си е, малко или много, свързано с моите области на познание.

Изключително приятно бяха комбинирани именно тези три области и в двете споменати книги. Има доста неща, главно свързани с идеята за Корпуса на търсачите, които определено не харесах, но пренебрегнах просто заради тръпката от търсенето на отговори. Корпуса на търсачите ми се вижда като неособено солидна организация. Може би ако беше нелегална и съответно по този начин тайнствена, щеше да е много по-очарователна и дори смислена. На моменти имах някои проблеми с някои от героите, които открито ме дразнеха с държанието и постъпките си. Имаше и моменти, в които всичко изглеждаше малко твърде детско - поне в първата книга. После - дали защото свикнах с героите или защото спрях да обръщам внимание - малко по малко всички станаха симпатични и всички случки станаха приемливи. Загубиш ли желанието да се нервираш за най-дребните неща, започваш да се вглеждаш в големите загадки. Успееш ли, вече става интересно.

Дали този проблем си е в самата мен не знам, но книгите са хем завладяващи, хем предвидими от гледна точка на историята. Какво имам предвид: в първата книга Тирсо през цялото време се дивеше как смъртните му врагове винаги са една крачка пред него. Е, как ли... по същия начин, по който и за мен беше ясно какво ще стане. Просто няма загадка в това как точно ще се развие самото действие. Историята си върви така, както може да си върви само една история. Точно издържана като сценарий на филм. Първо действие, второ действие... Тайна, въпроси, откритие, напрежение, финал. Като става дума за това - да, героите всъщност са абсолютно архетипни.

И въпреки всичко това...

И двете книги си остават чудесни представители на историите с тайни и загадки. Ако "Масата на цар Соломон" ви оставя чувството, че авторът все още някак се колебае за това-онова и книгата е малко слаба, то с "Веригата на Пророка" Монтеро вече стъпва по-уверено. Особено пък ако трябва да споменем дори само това, че втората книга се базира на истории, свързани с Мали. А африканската история като цяло, ако не броим Египет, е толкова далечна за нас, че е почти мистична. И поради това - толкова... невероятна.

Макар двете книги да са написани така, че да могат да се четат самостоятелно една от друга, цялата поредица (мисля си, че вероятно ще са три, ако авторът не измисли още) разказва една пълна история. Тази на търсача Тирсо Алфаро. Едно обикновено момче с необикновена съдба. Момче, което има талант да търси разни неща. Забравени през вековете, но не и от митовете неща. Момче, пазено от несъмнено много "грижовен ангел", както самият Тирсо се изразява.

Това е една история за търсенето и между другото за едно тайно минало, за едно предателство... и за малко любов, разбира се. Изобщо за всичко, което се очаква да се намери в един добър филм. В една хубава история за търсачи на съкровища. Такива, които посочват като своя любима книга "Островът на съкровищата" например...

Убедих се, че има защо да чакам и третата книга от поредицата. Чудя се кой ли странен предмет ще трябва да търсим този път. Дали митът ще бъде свързан с някое вярване. Дали пък някоя съвсем обикновена книга няма да подскаже някой важен отговор... Все пак има един тайнствен проект, за който трябва да разберем повече. Или просто да се убедим, че това, за което се загатва, ще бъде намерено.

И ако бъде намерено... какво ли ще е?