Антология "Машина за истории"
„Машина за истории” е събрала много и различни фантастични разкази. Всеки един разказ е отделна вселена, различен сюжет, различен поглед към света.
Прочетете повече тук.
Беър Грилс - "Гореща зона"
Доволна съм от срещата си с тази книга на Беър Грилс, макар че определено звучи доста наивно. По-скоро като книга за деца. Те са лошите, ние сме добрите - взимаме пушкалата, малко бам-бам и всичко е цветя и рози.Беър Грилс наистина има понятие от нещата, за които говори, доста е подробен що се отнася до хеликоптерите, скачането с парашут, използваните оръжия, поведението на някои животни. Винаги ми е допадало това в него, още от времето на телевизионното му предаване. Затова му давам по-голяма оценка, отколкото възнамерявах и преглъщам липсата на дълбочина в книгата.
С няколко думи - реалистичност има, но в подробностите. Главната идея е за мен доста нелепа. Трябвало е да се съсредоточи в роман от типа "Спасете животните на Африка" или нещо подобно.
Гастон Льору - "Фантома на операта"
Отвратително скучен стил. Излишен пълнеж, дразнещо превзети герои (но хайде, приемам, че това е бил моделът на поведение по това време). Да не споменавам, че мина цяла вечност, докато се стигне до същината на нещата. И понеже нямам навика да губя времето си, като пиша за книги, които не са ми харесали, спирам до тук.
Дан Браун - "Шестото клеймо"
Религия срещу наука – кое ще надделее, когато се изправят една срещу друга? Кое е по-силното – вярата в по-висша сила или логиката? И какво би станало, ако има научно доказателство за съществуването на Бог?
Прочетете повече тук.
Джо Хил - "Пожарникаря"
Книгата ми дойде някак натоварващо, макар че идеята е добра и ми харесват всички малки препратки към други романи, музика и филми. Натоварващо, защото действието твърде много се влачеше, а и в един момент пак бяхме стигнали до пълен застой - живота в затвореното общество от спасени накрай света.Натоварващо, защото имам чувството, че стилът на Джо Хил все още е някак дървен. Може и да има потенциал, но поне тук все още не го показва.
Дот Хъчисън - "Градината на пеперудите"
Дот Хъчисън ни представя една мрачна приказка за едно място, пълно с красота, където няма дори искрица надежда. Животът е обречен там и Пеперудите залиняват, изпълнени с болка и страх, въпреки че пред мъчителя си слагат маски.
Прочетете повече тук.
За мен книгата си беше чиста среща с книжното удоволствие. Очите ми се фокусираха върху нея още когато я видях за първи път и никак не съжалявам, че имам възможността да я държа в ръце. А и тя ми предложи много чудесни мистерии за обмисляне, както и...
Прочетете повече тук.
Матю Райли - "Седемте смъртоносни чудеса"
Матю Райли наистина се е забавлявал много с написването на тази книга и тя е цял един свят от конспирации и невъзможни за случване неща. Въпреки това е приятно четиво еднодневка за търсачи на съкровища.Книгата започва ударно, в смисъл, че изведнъж биваме вкарвани в началото на някакъв екшън, ориентирани само от някакъв стар мит на първата страница. Хубавото е, че не отнема много време да разбереш къде си. Дори може да се каже, че малко или много опознаваш героите, дори и те да остават хем доста плоски, хем доста идеализирани до самия край.
Както и при книгата на Беър Грилс, и тук историята ми се видя представена малко наивно и опростено. Особено пък диалозите - бяха толкова... ъъ... стерилни? Детски? Или по-скоро като извадени от видеоигра?
Оскар Уайлд - "De Profundis: Глас от бездната"
Не чувствам, че е правилно да давам оценка на "De Profundis". Уайлд пише за всичко, което не е било наред в отношенията му с Алфред, за своите и неговите грешки. Но това откровение има стойност само за тях двамата. Още в началото се почувствах някак неловко, както се чувства човек, когато рови в чужди неща без позволение. Тук идва логичният въпрос защо я започнах, след като точно това очаквах да намеря вътре. Всъщност не мислех много - имах възможност да прочета нещо на Уайлд и не пропуснах шанса си.Колкото до разсъждението в края за социализма и индивидуализма - тук вече се чувствам в правото си да дам оценка. И май няма какво да добавя повече. Дори да не съм съгласна с някои от разсъжденията му, по-важното е, че той ги е обосновал.
Стивън Кинг - "Капан за сънища"Кинг наистина е страхотен автор, но "Капан за сънища" засега е най-слабото негово произведение, на което съм попадала.
Бледо, объркано и гнусно. Мисля, че се числи към онези книги, за които самият автор казва "Ако не мога да ви ужася, ще ви отвратя"... Но това значи, че произведението ще бъде доста надолу в моята лична класация, особено ако го сравнявам с други негови книги.
Филип Пулман - "Тъмните му материи"
Нека първо да започна от това, че историята започва доста... стремително, някак изведнъж. Пулман ни запознава с една девойка на име Лира, която се промъква в стаи, където не й е разрешено и се скрива в един дрешник, когато се оказва, че могат да я заварят там. Ние не получаваме кой знае каква информация за Лира, тя просто се оказва в забранените стаи, където ректора на колежа, в който момичето очевидно живее, води изтъкнатите си гости.
Прочетете повече тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар