Изберете своята история,
защото историите винаги се случват, понякога не точно на нас, често не точно
сега, но винаги са нечия истина, сън или мечта, дори едновременно.
„Машина за истории” е
събрала много и различни фантастични разкази. Всеки един разказ е отделна
вселена, различен сюжет, различен поглед към света. Всеки един те отнася до
ново кътче на Земята и Вселената, а
понякога дори в границите на човешкото и нечовешкото съзнание. Или много по-далеч.
Историите в сборника
включват наградените разкази от Конкурс
за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за 2012-2016г. Вътре
обаче няма да намерите само произведения на млади или пък вече утвърдени
автори. Има илюстрации на Калин Николов, поместени са и спомени на писатели за срещите им с Агоп
Мелконян, а също и кратко интервю с него на тема фантастичната литература.
Някои от разказите в
сборника (по-точно тези от 2014) вече ги бях чела, но още в момента на тяхното
публикуване в Сборище на трубадури, така че нямах против да опресня паметта си. Останалите обаче за
мен бяха непознати, както и техните автори. Много от тях получават първото си
литературно отличие именно с награждаването си от този конкурс. И заслужават и други награди, защото наистина умеят да пишат.
А историите,
които са написали всички участници, вълнуват. Ограничението за краткия обем на
творбата съвсем не им пречи да разгърнат въображението си. В много от разказите
се развива един привидно обикновен сюжет и едва последните редове преобръщат
цялата ти представа за историята. И понеже във всички творби има по нещо
фантастично, през цялото време се чудиш къде ще те изненадат. В други пък ти е ясно какво ще се случи. Но това просто няма значение, защото моментът преди края е по-важен. А понякога разказите нямат общо с познатото – авторът те хвърля на напълно непозната планета,
говори ти за странни технологии, или пък ти представя сюжета от гледната точка
на извънземно, което се опитва да разбере човека. Но не, не всичко се свежда до
взаимоотношенията на хората с други форми на живот, с природата или пък на човек с човека. Понякога
предметите също печелят главната роля. Дали обаче веднага ще откриете, че не
човек ви разказва историята?
Моят най-любим разказ от
целия сборник е „Шесто чувство” на Мишо Гръблев. И не само защото от него струи
свеж хумор, въпреки че този похват изигра доста голяма роля. "Шесто чувство" ме спечели най-вече с нестандартната си история. Допадна ми, че всеки един
от авторите, както Гръблев, се е постарал да потърси (и е намерил) по нещо оригинално за сюжета
си. Или ако не оригинално, то поне правилния подход, с който да разкаже сюжета си.
Разбира се, както във всеки сборник, имаше и разкази, които не ме
впечатлиха достатъчно. Други пък изобщо не ми харесаха. Но споделям мнението, че в „Машина
за истории” всеки може да избере своята. Защото има от всичко и за всеки по
малко. Всеки един сюжет е различен, всяка една идея в него е полет на мисълта и
те отвежда до ново място. Но най-вече всички тези истории се докосват до
теб и те карат да се вълнуваш. Дали ще оставят възхищение, тъга, страх или пък
раздразнение, ако някоя творба не ти е харесала, няма значение. Важното е, че
всяка е успяла да те развълнува. Нали това трябва да правят историите?
Винаги ми се е струвало,
че е хубаво да разказваш истории. Това е форма на кротко психическо заболяване.
- Агоп Мелконян
Няма коментари:
Публикуване на коментар