Все още сме в есента, като този път дори сме в крак с нея... или почти.
Липсва ни усещането, че трябва да станем книжни гуру, препоръчвайки книги за празника/празниците, затова смятаме само да си опишем срещите, както правим всеки месец. И, както обича понякога да казва в постовете си една от книгоядките - в бъдеще, кой знае...
По-важното - честит празник!
Артър Конан Дойл - "Шерлок Холмс"
С Шерлок Холмс положението беше: "Не мога да намеря никъде онези издания на издателство "Труд"! Не е честно... Ще го боря на английски!". Речено и сторено!
Жестоко ще излъжа, ако кажа, че Холмс не е от героите, които винаги съм харесвала. Които може би са формирали нещо в мен, кой знае... Проблемът ми с конкретната книга беше единствено, че не предвидих колко претенциозна съм относно викторианския стил. Безспорно не най-изморителното и отегчаващо нещо, което може да ми се случи да срещна (а в някои произведения дори не се усеща), но определено малка пречка. Другият ми проблем се оказа фактът, че в случая на Холмс явно са ми много по-интересни безбройните адаптации, повечето от които вай-вероятно съм гледала...
Джим Бъчър - "Безумна луна", "Смъртоносна опасност"
Харесах си Бъчър от отдавна и Дрезден е страхотен тип. Темата за детективи-магьосници не може да е по-интересна, а пък и господинът си е голям чешит. Двете заглавия са съответно втората и третата книга от поредица, която вече не вярвам да видим преведена докрай. Честно казано, и в двете не се случва нищо кой знае колко оригинално, нито пък има някакво особено развитие в хода на историята. Дори няма развитие в самите герои... Но Бъчър все пак си ми остава симпатичен, магьосникът Хари Дрезден също, дори да стои на едно място.
Джош Малерман - "Червеното пиано"
Ако кажа на още едно място, че не харесах изобщо тази книга, ще се превърна в най-голямата досадница, знам... Но, нали си е моят блог... не ми хареса тази книга xD Според мен е ужасно разхвърляна, доста претупана, с безумен финал... с безумно начало като за начало... и... Ми, изобщо отвсякъде нещо все не изглежда наред. Липсва ми старият Малерман. Дори "Къщата на езерното дъно", която смятам пак за малко по-слабичка, е доста по-добра от "Червеното пиано".Жао Лихон - "Болка"
И двете не бяхме особено впечатлени от поезията на Лихон. Определено не ни звучи благозвучно. Особено странни са стихотворенията за части от тялото. Не носят определено чувство, просто те карат да си казваш: "Добре, това беше странно". В университета пък ме убедиха, че китайците по принцип не са поетични (и го споменавам само защото може да се има пълно доверие на източника), така че вината май не е в нас.
Марк Лорънс - "Принцът на тръните", "Кралят на тръните", "Императорът на тръните"
Това е... доста специална поредица за Книгоядец~1, особено за четене по време на лекции по философия. (Съжалявам, наистина го правех, признавам си... но то и тук си има философия!). Та, Книгоядец~1 от поне три години се опитва да я пробута на Книгоядец~2 и 2-ката стигна до финала, описвайки накратко впечатленията си тук.
Мелина Маркета - "Добри дни, лоши дни"
Точно както и "Спасяването на Франческа", и този роман на Маркета те докосва нежно. История, която изглежда далечна от нас (та нали се развива чак на другия край на света!), но всъщност ни е близка. Защото всеки е имал и по някой лош ден в живота си. Защото всеки заслужава да получи силата да се бори за добрите дни. "Добри дни, лоши дни" може би ще ви усмихне, ако му дадете шанс. А не е ли това един вид крачка към щастието?
Стивън Кинг - "Дума Ки", "Играта на Джералд"
Тези два романа на Кинг са абсолютно противоположни в моето съзнание. От единия останах очарована, а от другия - предимно разочарована. "Дума Ки" се опитах да опиша, а "Играта на Джералд"... както виждате, не. При нея филмът ми хареса доста повече, защото с всеки изминал ден продължавам да разбирам колко по-логичен беше. А и още повече, че Джеси (главната героиня) там ми беше безразлична, което, повярвайте ми, е по-добре от това да те дразни безумно много.
Тери Пратчет - "Автентичната котка", "Само ти можеш да спасиш света", "Страта", "Тъмната страна на слънцето"
Позволих си да сложа всичките на едно място, понеже този месец очевидно процедираме така... но от всички тези заглавия, най-ярко в съзнанието ми блести "Автентичната котка". Може би задето съм котколюбител, но вярвам, че това си е същинска библия за познавачи! Иска ми се да вярвам, че съм притежавала много автентични котки... много от тях бяха оранжеви!
Колкото до другите книги... радвам се само, че сър Пратчет не се е отказал да пише и че е открил хора в килима си, а по-късно и цяла летяща костенурка в космоса...
Фредерик Форсайт - "Ветеранът"
Става въпрос за този сборник, от който аз съм особено впечатлена. Никога досега, както обикновено, не се бях сблъсквала с Форсайт, но стилът му и идеите му са чудесни и много интересно разиграни като истории. Разказите са пет и определено приковаха вниманието ми. Форсайт е много подреден и последователен, като само на едно място, вероятно в най-дългия разказ, това ми досади съвсем леко. Книгата е много пъстра и в жанрово отношение. Не знам с какво би могла да разочарова когото и да било.
~~~
Други публикации през месеца, в случай че се интересувате от тагове, припомняме:
А сега се предполага, че борим студа със "Z-та световна война" на Макс Брукс и "Принцът на глупците" от Марк Лорънс (ама разбира се!)
И, хей, остават още два месеца, кой вече трепери над предизвикателството си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар