Цитати: "Ключът на лъжеца" от Марк Лорънс

Студено е, а принц Джалан отново навестява блога. Този път със зимен фон зад себе си и нови мъдрости! :D И въпреки че не му е до коледни шапчици и празнуване, не губи чувството си за хумор.
"Ключът на лъжеца" (Бард, 2017) е в превод на Иван Иванов. Линк към ревю на първата част на поредицата може да погледнете тук, а цитати от нея - тук.
А сега, без да има гадни спойлери от първа част, може да хвърлите едно око и на същността. :)

Изглежда, всички онези месеци на слизане до пристанището и мръщене срещу лодките ме бяха направили по-добър моряк. Не повърнах, докато не се озовахме толкова далеч от брега, че вече трудно различавах израженията на изпращачите ни.

Една лъжа може да достигне по-дълбоко от силата или мъдростта.

Най-добрите лъжци винаги казват истината - само дето избират коя част от нея.

Думите са в най-добрия случай нескопосани инструменти, прекалено тъпи за деликатни задачи.

Задълбочиш ли се достатъчно навътре в който и да е човек, ще намериш уплашено малко момченце или момиченце, което се мъчи да излезе. Въпросът е само колко надълбоко трябва да ровиш, за да го намериш - а също и какво всъщност плаши това дете.

- Светът се оформя от копнежите и страховете на човечеството. Война на надеждата срещу ужаса, водеща се на някакво дълбоко ниво, което самият човек е направил податливо, макар отдавна да е забравил как. Всички хора и техните дела стоят на глинени нозе, в очакване да бъдат оформени и преоформени, изковани от страха в чудовища от тъмните дълбини на всяка душа, чакащи да разкъсат света.

- Можеш да получиш или тази монета, или най-ценния съвет, който имам, нещо, което ми беше казано от един мъдрец и което не съм споделял с никого.
При тези думи Снори се обърна и ни изгледа, повдигнал вежда.
- Е? - попитах.
Хенан сбърчи чело, взирайки се първо в монетата, после в мен, после пак в монетата.
- Ами, ще... - Посегна, после дръпна ръка. - Аз ще... такова, съветът - избъбри бързо, като че думите му причиняваха болка.
Кимнах мъдро.
- Винаги взимай парите.

Ако в безнравственото поведение има нещо, което да не понасям, то е да не съм част от него.

Това им е проблемът на тези затънтени селца - всъчки в тях са докачливи. Готови са да скочат на мига и да те изкормят. Това, разбира се, е свръхкомпенсация, задето живеят в мразовити колиби на негостоприемен бряг. У дома щях да го наругая в очите... добре де, в окото... и да оставя половината дворцова стража да ме удържа, докато другата половина го изхвърля с бой от града. Но проблемът с приятел като Снори беше, че той приемаше всичко за чиста монета и щеше да помисли, че наистина искам да защитя честта си. Доколкото го познавах, щеше да стои отстрани и да ръкопляска, докато дивакът ме корми.

Най-важното, когато отричаш, че мамиш, е да продължаваш да говориш - и да не млъкваш, докато разговорът не се отдалечи толкова от корените си, че никой от слушателите не помни каква е била първоначалната тема на спора.

Хубаво е да си по-бърз от онова, което те гони, но всъщност при бягането най-важното е да си по-бърз от най-бавния преследван.

Децата носят своите крехки мечти пред себе си, в двете си ръце, чакайки светът да ги спъне.

Тичах, а подир мен се носеха чужди животи и мечти, и всеки път, щом забавех ход, те ме настигаха и се развилняваха около мен, за да изпълнят нощта, и ми се налагаше да газя сред образи, миризми, спомени за докосване, борейки се през цялото време да не ме завлекат надолу и да ме потопят в някой от онези безкрайни сънища, които ме тормозеха по пътя ми на юг.