Знаете онова чувство, когато видиш някоя книга и си кажеш "Това ще ми хареса!", без още да знаеш почти нищо за нея. Това, разбира се, се случва и на нас. Дали се дължи на асоциациите, които правим като четем заглавието, или пък влияе корицата... няма значение. Важното е, че едни от най-хубавите книги се намират именно чрез този "читателски усет".
Днешният пост е посветен на хубавите книги, които сме откривали чрез него - и понякога за малко да не вземем, чудейки се дали да се доверим на... своя "нюх" да го наречем. Започваме с...
"Градът на сънуващите книги" от Валтер Мьорс (издателство Оргон/Замония)
Тази книга се споменава много в таговете (или поне всеки път ни се иска да я споменем), които правим, но то просто е неизбежно. От момента, в който прочетох резюмето й в книжарницата се влюбих в стихотворението за Сенчестия крал и във всичките книги, книги и книги, които ми обещаваше корицата. Да не пропускам и факта, че много обичам да има рисунки по страниците - от онези черно-бели, шантави фантазии, които може да създаде играта с мастилото. И макар че често я споменяваме из таговете, при нас си няма ревю, но затова пък можете да видите такова в The Book Journey of the Bloody Raven.
"Румо" от същия автор не бива да остане по-назад, може да хвърлите едно око и на нея тук.
"Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат" от Ишбел Бий (издателство Сиела)
Добре, признавам, корицата тук е един от главните виновници, но... това все пак е книга за викторианска Англия в целия й мрачен блясък. И разбира се, ръка за ръка с това вървят лудостта и престъпленията, а също и Смъртта - с главно С, защото тук е герой... Да, мистичното и мрачното са ми на сърце, така като са омесени с "малко" отклонения от нормата.
Ако сте се заинтригували от книгата, мъничко повече има тук + цитатчета, от които би проличало какво имам предвид.
"Библията на дявола" от Рихард Дюбел (издателство Ентусиаст)
Вече разбрахте, че единият Книгоядец си пада по откачените истории. Всъщност очакванията ми за тази книга бяха именно такива. С такъв привкус започваше и самата история. Получих нещо, което не се покриваше много с очакванията ми, но съвсем не означава, че не обичам тази книга с цялото си сърце. Още по-хубавото е, че дойде като изненадващ коледен подарък, за който съм описала впечатленията си ей тук.
Из спомените на другата част от блога (която цял живот си избира книгите предимно по корици... Ще се постарая да сведа нещата до нещо кратичко):
"Абарат" на Клайв Баркър (издателство ИнфоДар) е много добър пример за днешната ни тема. Макар кориците да са малко шантави и странни и вероятно да пробуждат у хората асоциации с нещо детинско и несериозно, все пак това е Баркър! Не мисля, че изобщо някога си помислих, че мога да сбъркам с това заглавие, просто от книгата струеше магията "привличане". Тя е шарена не само отвън, но и отвътре и не само защото има рисунки. Тя е шантава, различна... и страшна.
"Каравал" на Стефани Гарбър (издателство Бард) според мен също заслужава място тук. По принцип много трудно бивам привлечена от книги с рокли на корицата, понеже все ги причислявам към някакъв строго определен стереотипен чиклитов жанр... също както и кориците с полуголи мъже, всъщност. Само че реших да рискувам с "Каравал", защото изданието не разполага просто с някаква си рокля на корицата, то е толкова стилно и красиво, и... и всичко. И не сбърках с книгата, оценявам я много високо. Ето и още - тук.
Поредицата за Никола Фламел на издателство Хермес ми бе предложена, странно защо ли, наред с книги за вампири, когато търсех подарък на площад Славейков за другия Книгоядец. Може би защото тогава беше по-модерно да четеш за вампири, отколкото за магьосници, което си е спорно. Преспокойно можех да отмина и двете предложения, но усетих нещо обещаващо в Никола Фламел. Радвам се, че не пренебрегнах това усещане.
Също някъде из Славейков (поне по спомен) попаднах и на Робин Хоб (издавана предимно от Бард и с една поредица от MBG Books). Повече от половината хора, които ме познават, знаят колко дълбоко в мен е вкоренена вече любовта ми към Робин Хоб. Магията се случи в онзи момент и от тогава - завинаги.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Из спомените на другата част от блога (която цял живот си избира книгите предимно по корици... Ще се постарая да сведа нещата до нещо кратичко):
"Абарат" на Клайв Баркър (издателство ИнфоДар) е много добър пример за днешната ни тема. Макар кориците да са малко шантави и странни и вероятно да пробуждат у хората асоциации с нещо детинско и несериозно, все пак това е Баркър! Не мисля, че изобщо някога си помислих, че мога да сбъркам с това заглавие, просто от книгата струеше магията "привличане". Тя е шарена не само отвън, но и отвътре и не само защото има рисунки. Тя е шантава, различна... и страшна.
"Каравал" на Стефани Гарбър (издателство Бард) според мен също заслужава място тук. По принцип много трудно бивам привлечена от книги с рокли на корицата, понеже все ги причислявам към някакъв строго определен стереотипен чиклитов жанр... също както и кориците с полуголи мъже, всъщност. Само че реших да рискувам с "Каравал", защото изданието не разполага просто с някаква си рокля на корицата, то е толкова стилно и красиво, и... и всичко. И не сбърках с книгата, оценявам я много високо. Ето и още - тук.Поредицата за Никола Фламел на издателство Хермес ми бе предложена, странно защо ли, наред с книги за вампири, когато търсех подарък на площад Славейков за другия Книгоядец. Може би защото тогава беше по-модерно да четеш за вампири, отколкото за магьосници, което си е спорно. Преспокойно можех да отмина и двете предложения, но усетих нещо обещаващо в Никола Фламел. Радвам се, че не пренебрегнах това усещане.
Също някъде из Славейков (поне по спомен) попаднах и на Робин Хоб (издавана предимно от Бард и с една поредица от MBG Books). Повече от половината хора, които ме познават, знаят колко дълбоко в мен е вкоренена вече любовта ми към Робин Хоб. Магията се случи в онзи момент и от тогава - завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар