През 1926 на тази дата е родена Харпър Ли. Това ми се струва добър повод да споделя някои от цитатите, които съм извадила от "И страж да бди на пост". Постарах се да отсея разкриващите сюжета (не и без болка в сърцето, понеже там са ми любимите).
"И страж да бди на пост" е в превод на Любомир Николов. Изданието е на Бард (2015г.).
При любопитство - малко стари впечатления за книгата има тук.
~~~
Всеки човек е остров, Джин-Луиза, всеки е страж в своята съвест.
Времето гарантира: историята се повтаря; а човешката същност ни гарантира, че историята е последното място, където ще търсим.
- Просто се опитвам да те накарам да надзърнеш отвъд постъпките и да видиш мотивите. Човек може да изглежда част от нещо нелицеприятно, но не бързай да го съдиш, ако не знаеш мотивите му.
Човек може да осъжда враговете си, но е по-мъдро да ги познава.
- Не забравяй и това: винаги е лесно да погледнем назад и да видим какви сме били вчера, преди десет години. Трудно е да видим какви сме сега. Ако овладееш този трик, нама от какво да се боиш.
Мръсната дума предразсъдък и чистата дума вяра имат нещо общо: и двете започват там, където свършва разумът.
... приятелите ти имат нужда от теб, когато грешат, Джин-Луиза. Не се нуждаят от теб, когато са прави...
Какво прави един фанатик, когато някой оспори мнението му? Не поддава. Остава твърд. Дори не се опитва да слуша, само отблъсква. А ти беше буквално обърната наопаки от баща, какъвто няма на този свят, затова удари на бяг. И как бягаше само. Откакто се прибра, несъмнено си чула някои доста обидни приказки, но вместо да се нахвърлиш слепешком върху виновника, ти се завъртя и побягна. На практика каза: "Не ми харесва как постъпват тези хора, тъй че не се интересувам от тях". Но ще е по-добре да се заинтересуваш, иначе никога няма да пораснеш. На шейсет години ще си бъдеш все същата като сега - и тогава ще си клиничен случай, а не моята племенница.
Когато израснах, а аз растях сред черни хора, те бяха Калпурния, Зибо боклукчията, Том градинарят и всички останали - хора с имена. Около мен имаше стотици негри, те бяха ръцете, които беряха памука, които работеха по пътищата, които режеха дървен материал за нашите къщи. Те бяха бедни, бяха болни и мръсни, някои бяха мързеливи и некадърни, но никога не съм си и помисляла, че трябва да презирам някого от тях да се боя от него, да бъда груба или да смятам, че мога да го тормозя безнаказано. Те като хора не влизаха в моя свят, нито пък аз в техния: когато ходех на лов, не нахлувах в земите на негър не защото е негър, а защото не биваше да нахлувам в ничии земи. Учеха ме никога да не злоупотребявам с човек, който е по-онеправдан от мен, било то в ум, богатство или обществено положение; това означаваше с никого, не само с негрите. Дадоха ми да разбера, че обратното трябва да се презира. Така бях отгледана, от една черна жена и един бял мъж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар