Тази очарователна книга абсолютното би могла да бъде книжното удоволствие за всички колеги историци, философи, филолози и изследователи на Далечния Изток. "Хартиената менажерия и други разкази" на Кен Лиу (Издателство Еуниката, 2017) прекрасно улавя мечтите, въображението, миналото и надеждите за бъдещето на свят, който сякаш живее в различна от нашата реалност. Това е свят, изграден от чужди представи, от "блянове", далечни идеи, на които трябва да посветиш време, за да започнеш да разбираш. Тази книга е предизвикателство, сблъсък с култури, почти непознати у нас, или пренебрегвани по някакви причини. Да, прекрасен сборник, заслужил всички признания, които е спечелил. Едновременно с това е трудна за препоръчване книга, защото... наистина е различна. Но научната фантастика винаги е имала правото да предлага нови и невиждани досега пътища към света, нали в това е смисъла й.
Чудесна работа от страна на непознатото за мен досега издателство "Еуниката". Единственото нещо, за което остана да мрънкам, е липсата на разстояние между някои абзаци. Понякога беше доста трудно веднага да съобразиш, че историята се е върнала към друг герой от историята, или е преминала няколко години напред, или друго. Което определено беше леко нервиращо... но това са бели кахъри.
Сега ще споделя в няколко изречения някои впечатления от разказите, с което, общо-взето, планирам да изразя изненадата си от това колко чуждестранни ми изглеждат (дори когато не съм чак толкова доволна от някой завършек). Всъщност, не толкова чуждестранни сега... но щеше да е прекрасно да ги срещна в началото на магистърската си програма, щяха да са неоценима помощ за "борбата за вникване в азиатската култура".
Ще направя това в два поста, просто защото планирам много да се захласвам...
Първият разказ в сборника, "Как някои разумни видове създават книги", мога да окачествя като "блян". Това е странно понятие на Изток, с трудно определимо значение. Разказът е... мечта, сън, вяра. Полет на въображението през непознати несъществуващи (може би? Кой знае наистина...) земи. Навсякъде, в цялата Вселена, всички създават книги. Красиво встъпление.
"Промяна на състоянието" е нежна любовна история с нереален привкус. Звучи нереалистично, но пък всъщност не е трудно да й повярваш. Сред думите има скрита надежда, че можеш да бъдеш достатъчно смел за... промяна на състоянието. Ако пожелаеш.
"Идеалната комбинация" мога да окачествя като "стандартен" фантастичен разказ. Всъщност, не мога да кажа, че е от любимите ми. Малко ме подразни поредната драматизация на проблема "социалните мрежи в интернет ще унищожат живота ни" - точно каквото представлява целия разказ. Аз може все още да съм си наивна и глупава, но подкрепям главния герой в началното му състояние. В края на разказа все още не съм сигурна на чия страна съм. Като цяло съм изморена от темата. Хората ще кажат, че не съм права да "забравям да мисля за проблема"... но аз предпочитам да направя точно това.
"Наслука" е прекрасна история. Тя започва като нещо искрено... китайско... и се превръща отново в онзи неопределим източен "блян". Преобразява се, минавайки от митичното към механичното... и от механичното към мечтата. Старото се приобщава към новото, но запазва невероятната си магия в свят от машини, в свят, съществуващ в едно "ами ако...". От миналото към бъдещето, изпълнено с тракането на колела, с облаци пара, с викториански облик. Където тя, лисицата, древното наследство на Китай, бяга покрай релсите и машините, неуловима. Един от разказите ми фаворити, както вероятно си проличава.
"Литеромант" има исторически характер, тъй да се каже. Разказът е за разделянето на Тайван от Китай. Историята е гледана през очите на невинно дете, което няма никаква представа от "великите политически събития", поради което за него всички хора са равни. Няма "комунисти", няма "борци за правото". Просто старият литеромант (гадател на бъдещето по йероглифи), неговият внук и бягството от самотата. За нещастие, детето прави невинна грешка, заради която за новите му приятели се отприщва адът. Резултатът е брутален и ужасяващ. Интересното при Лиу е, че представя всичките си герои, независимо от народността и разбиранията им, без конкретно да взима страна. Ти преценяваш, ти отсъждаш, просто фактите са на лице. Това е изкуство, характерно на Изток, което винаги съм уважавала. Поглед над света, който не осъжда, няма претенциите да те води по някаква утъпкана пътека. Представя ти едната гледна точка, после и другата. И от теб зависи как ще интерпретираш.
"Симулакрум" разглежда идеята за отношенията родители-дете. В книгата има немалко представяния на идеята, всъщност. Все пак тези отношения са особено вкоренени в културите на Изток. В този разказ Лиу работи с идеята за детето, което отказва да види родителя си различен от онази представа, изградена в миг на неразбиране. Историята има горчив привкус, както и няколкото други на същата тема.
"Редовен клиент" мога да определя като класическо криминале, ако изключим това, че полицията вече е въоръжена с така наречения "Регулатор", който помага на хората й да действат "по-разумно и по-добре да преценяват нещата". Главната героиня обаче си остава класически детектив - с болезнено минало, изправена пред аналогичен на болезнен за нея случай. Убиецът също е класически. Като разказ "Редовен клиент" не е никак лош, но не мога да кажа, че беше чак толкова впечатляващ. Също така е от серията за отношенията "родител-дете".
"Хартиената менажерия", също от серията "родител-дете", прогаря рани. За него е трудно да се говори, защото представя идеята за детето "беглец", отвърнало поглед от произхода си. Детето, осъзнало грешките си твърде късно. История мечта и магия, след която можеш да се питаш единствено "Защо", съжалявайки това нещастно, глупаво хлапе.
... Скоро и част II, поради това, че тук, долу, започнах да не виждам текста, а това ми се случва за първи път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар