Ето го и третия пост с цитати! "Портретът на Дориан Грей" от Уайлд е отново тук, а и за последно, поне в тази форма.
Много голяма разлика във времето има тази публикация с първия и втория пост, но още от началото бях планувала да са три и за толкова и стигнаха. А сега, без повече предисловие, освен уточнението, че цитатите са в превод на Красимира Тодорова за издателство "Кибеа".
- Причината, поради която обичаме да виждаме доброто у другите, е, че се боим за себе си. Страхът е основата на нашия оптимизъм. Ние щедро приписваме великодушие на своя съсед, защото се надяваме сами да се възползваме от плодовете на това великодушие. Хвалим банкера, защото разчитаме да увеличи кредита ни и сме готови да открием достойнства дори у разбойника с надеждата той да пощади джобовете ни.
(...) единственият начин жената да направи от мъжа праведник е, да му досади така, че той да загуби всякакъв интерес към живота.
(...) често действителните трагедии в живота се разиграват в такава нехудожествена форма, че ни отблъскват със своята грубост, с нелогичността си, с крещящото безсмислие, с пълната липса на стил. Те ни действат така, както ни действа всичко вулгарно. Оставят ни впечатление само за груба, чисто животинска сила и будят възмущението ни. Понякога все пак животът ни среща с трагедията, съдържаща художествени елементи на красотата. Ако тези елементи са истински, събрани заедно, те събуждат чувството ни за драматизъм. Ние изведнъж откриваме, че вече не сме актьори в пиесата, а нейни зрители. Или по-скоро - и двете. Наблюдаваме самите себе си и все повече се увличаме от необикновеното зрелище.
Всеки, когото познавам, твърди, че сте крайно порочен! - рече старата дама и поклати глава.
Лицето на лорд Хенри доби сериозен израз и той замълча за няколко минути.
- Чудовищно е, каза най-сетне той, - че днес хората имат навика да говорят зад гърба ти неща, които са напълно верни.
Никога не споря за постъпките. Възразявам единствено срещу думите.
Да определиш, значи да ограничиш.
- Опиши ни като пол - каза тя предизвикателно.
- Сфинксове без загадки.
Онова, в което си напълно сигурен, никога не е вярно. В това се крие фаталността на вярата, такъв е урокът, който ни дава любовта.
Хората наричат безнравствени ония книги, които им посочват собствената им безнравственост.
В реалния свят злото не се наказва, а и доброто не се възнаграждава. Успехът съпътства силния, несполуката преследва слабия. Това е всичко.
- Всъщност, Дориан - промълви той след малко, - каква полза има човек да спечели целия свят, ако - как беше по-нататък? - загуби душата си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар