В равносметката, която направих за "Кулата на зората" от Сара Дж. Маас ви споменах да я прочетете, за да мога с чиста съвест да споделя спойлерските си цитати с вас. Е, мина доста време от април насам, затова мисля, че вече е по-безопасно и няма да ви дразня с нещо, което още не сте изяли с кориците... Мисля си, че това е хубава възможност да си припомним заедно отделни части от историята, аз поне преживях отново някои любими случки.
Пак да предупредя, за всеки случай, преди да преминем към цитатите - СПОЙЛЕРИ ВЪРЛУВАТ!!! И има много за Каол, то е неизбежно...
И още едно уточнение - преводът е на Цветелина Тенекеджиева за издателство "Егмонт" (2018).
- Момичетата са страшно уплашени. В Торе от дълго време не е съществувала опасност. И смятам, че ще е много полезно, ако дойдеш в часа ми утре, за да им предадеш от твоите знания.
Той заби поглед в нея. Сетне примигна.
- Съзнаваш, че съм прикован в този стол, нали?
- Е, и? Устата ти работи.
Нахакани, уверени думи.
Той примигна отново.
- Вероятно няма да ме приемат за особено убедителен съветник...
- Да, защото вероятно толкова ще въздишат по теб, че ще забравят да се страхуват.
- Години наред се мъчих да ги отуча от навика да ми предлагат копринени пантофи и да пращат слугини да ми решат косата. - Несрин се засмя. - Сред тях аз съм просто Сартак. Или "капитане". - Додаде той.
- Капитан ли?
- Май това е поредното сходство помежду ни.
Безсрамен флиртаджия, и още как!
Тя се помъчи да се изтръгне, но Каол задържа лицето й между дланите си. Не й позволи да откъсне очи от неговите.
- Ще се изправим срещу него - увери я той. - Заедно.
Заедно. Щяха да победят или да загинат - заедно.
Дишането й се успокои. Лицата им бяха толкова близо едно до друго, че дъхът му погали устните й.
Заедно.
Не й бе хрумнало да използва тази дума, да почувства смисъла й... Не го беше усещала от...
Заедно.
Ирен кимна. Веднъж. Втори път.
Каол претърси очите й с поглед, затопляйки устните й с диханието си.
Малката вещица го привличаше напред с хитрост. Примамваше го към себе си. Караше го да я следва.
Тя поспря и улови погледа му. В очите й нямаше нито следа от доскорошната болка и сякаш му казваха: "Чак сега ли се досети?". По устните й разцъфна лека усмивка.
Той стоеше на краката си. И... ходеше.
Ходеше. А жената пред него...
Каол направи още една стъпка към нея.
Ирен направи стъпка назад.
Не бе преследване, а танц.
- Не мога да го приема - пророни с широко отворени очи.
- Ще се наложи - настоя той, а Ирен остави овалния медальон в дланта си, за да го огледа по-добре. - Гравираха инициалите ти на него.
Пръстите й вече проследяваха усуканите букви, които бе поръчал на бижутера в Антика да изпише от предната му страна. А като го обърна...
Ирен сложи ръка на гърлото си, точно върху белега.
- Планини. И морета - прошепна тя.
- За да не забравяш, че си ги изкачвала и прекосявала - че сама, съвсем сама си стигнала до тук.
- Заминаваме на война, Несрин Фалик. А когато сразим Ераван и пълчищата му, щом най-сетне прогоним мрака от този свят... Двамата с теб ще се върнем тук. Заедно. - Той пак я целуна, ала допирът му бе толкова ефимерен, че сякаш я помилва с устни. - И ще останем заедно до края на дните си.
Тя чу предложението му, обещанието му.
Съзря света, който разгръщаше пред нозете й.
И изтръпна. Изтръпна, като си помисли какво бе готов да й дари. Не империята и короната, а... живота си. Сърцето си.
Питаше се дали знае, че нейното сърце му принадлежеше още от първия им полет с Кадара.
Сартак се усмихна в отговор. Да, знаеше го.
Беше взел онзи проклет златист диван на кораба, нищо че възглавниците му бяха съдрани. Естествено, Хасар не му спести подигравките, като забеляза да го качват в товарното отделение, но не го беше грижа. Ако оцелееха във войната, щеше да построи къща на Ирен около тази грозотия. С конюшня за Фараша, която в момента измъчваше горките войници, изпратени да чистят клетката й на борда на кораба.
Беше сватбен подарък от Хасар заедно с кобилата муники на Ирен.
Каол почти бе на път да каже на принцесата да си задържи коня на Хелас, но пък го привличаше идеята да тъпче войниците на Морат с кобила на име Пеперуда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар