The Pool Book Tag

Тук можем да ви напишем нещо от типа, че лятото си заминава, но не е късно да топнем краченце във водата, или пък нещо друго от сорта, което да ви разсее вниманието. Е, този път ще сме съвсем честни и ще си признаем, че единият книгоядец видя късно тага в ето това местенце, започна да навива другия книгоядец да го попълнят и когато най-сетне пренави нещата, много го домързя да довърши работата... Но нищо, важното е, че и двете сме се стегнали и направо преминаваме към въпросите, преди да ни е уловил следобедният мързел/работният ден (който както си се е уредил...)

1. Студена вода – Книга, в която си се „гмурнал“ с нетърпение, но те е разочаровала.

КН~1: Досега през тази година водачът в конкретната категория е, може би, "Сборище на сенки" на Шуаб. За мен нямаше същото обаяние, което има първата книга от поредицата и определено съм доста разочарована, въпреки че около мен се сипят само добри отзиви за нея. Сигурно аз съм си сбъркана... "Кръчмата на Калахан" на Робинсън също може да се класира тук.

КН~2: "Отрова" от Сара Пинбъра. Когато приказките се намесят в сюжета и познатите ни герои от тях се сдобият с мрачна окраска, винаги ми е интересно какво ще се получи като краен вариант. Има нещо вълнуващо в преиначаването на тези истории, дори и ако не са представени в мрачна светлина. Какво имаме тук обаче? Катастрофа, за съжаление. Точно тук се напъвам да си спомня всички доводи против книгата, уви, явно ми е била толкова безразлична, че не помня нищо... извинявам се за което, знам, че убедителността ми бързо-бързо се изпарява.

2. Още две дължини и излизам – Книга, която не си могъл да оставиш преди да завършиш.

КН~1: Например "Каравал" от Стефани Гарбър, "Мечокът и Славеят" на Арден, "Хартиената менажерия" на Кен Лиу... тук всъщност примерите могат да станат доста. Сега се сещам за най-актуалния пример - "Градът" на Саймък, заради която книга си изпуснах спирката на метрото, което никога не ми се беше случвало xD.

КН~2: "Дяволиада" е едно ново бижу на издателство "Милениум" и най-силният сборник с разкази, на който съм попадала, с ръка на сърцето си казвам. Няма слабо и само с историята на Чавдар Мутафов не се харесахме, а тя е само едничка и накрая. "Зодиакалните убийства" на Шимада Соджи също е една чудесна книга, гениално заплетена (поне от моя гледна точка, а аз не съм добра в разрешаването на загадки), мрачно японска и с един невероятен асоциален тип за вкус вътре. Добре си се смях на плажа именно заради този герой и унищожителния му сарказъм.

3. Хлор – Книга, от която ти е залютяло на очите; разплакала те е или те е разтревожила

КН~1: Хм, това е интересно... на път съм пак да заложа на вечното Робин Хоб... но ще ви го спестя (нищо, че го казах). За тази година не откривам нищо трагично, поне не си спомням да съм преживявала нещо много тежко. Ако тревогата се свързва със страшното, мога да дам "Дума ки" на Стивън Кинг като пример... Беше ме страх за този симпатичен главен герой там.

КН~2: Не съм много сигурна дали плаках, но "Кулата на зората" от Сара Дж. Маас определено е книгата, която тази година ми донесе най-много и най-разнообразни емоции при четенето. Добре, че нямаше кой да ме види, но пък сигурно са ме чули в съседните къщи.

4. Сам на шезлонга – Книга, която не ти е харесала, но всички други харесват

КН~1: Посочих горе "Сборище на сенки", което е дотолкова удачен пример, че наистина си мисля, че в мен има нещо сгрешено. Може би "Джонатан Ливингстън чайката" също е добре да се помести тук. Не, че книгата е лоша сама по себе си, но не дойде при мен в правилното време от живота ми. Същото е положението и с "Повелителят на мухите".

КН~2: Дали всички я харесват не знам, но виждам все положителни оценки за нея, така че предполагам спада към категорията. "Ангел с часовников механизъм" на Касандра Клеър. Продължавам да се учудвам как тази жена не спира да пише и пише и хората й харесват историите. Аз ли й подхванах грешната поредица...

5. Водата е перфектна – Книга, която препоръчваш на всички

КН~1: Много рядко препоръчвам книги, освен на другия Книгоядец, за да я тормозя до смърт, мухахах! Ако някога ми се наложи, бих подала "Възвишение" на Милен Русков като вариант, вече споменатата "Хартиената менажерия" на Кен Лиу, повечето книги на Сандерсън, Феликс Палма, Саймък... много зависи от това, за което сме се разговорили с човека, обикновено не рискувам да вкарвам троянския кон "фентъзи" още преди вратата да се е открехнала напълно xD

КН~2: Често се случва да препоръчам антологията на "Пергамент Прес" - "Шедьоври на разказа с неочакван край - том 1", защото наистина си го заслужава. Много разнообразна, подредена... и съдържа разказ на Робърт Блох. :D Да, тук се крие тайната... и заради О. Хенри я препоръчвам, но главно заради другия, защото там беше първата ни "среща". Като оставим настрана задните ми мисли да натикам под носа на хората тези двама автори, в антологията има и много други ценни бижута. Друга книга, която препоръчвам е "Червения дракон", защото искам повече хора да се запознаят с Ханибал Лектър и (за жалост само в тази книга) с Уил Греъм. Да, тук вече може и да не мине за втори път извинението за задните мисли, но имам самочувствието на искрен човек, та... прочетете тая книга, за бога, уникална е!