Мъничкият оазис на Земята

"Битие" е за космоса такъв, какъвто го виждаме.

Суров, невъобразимо огромен и негостоприемен

за жалки влажни еднодневки като нас...

Солидното по размери произведение на Дейвид Брин, което успях да преборя за много повече време, отколкото съм предполагала, че ще ми е нужно някога, ни представя един многопластов и сложен свят на бъдещето. Свят, в който виртуалната реалност е понякога много по-добра реалност от истинската. В който правата, свободите и всички човешки проблеми си имат нови измерения - чудати и понякога смайващи, но любопитно реалистични.

Достигнали сме звездите... но все още е рано да прекрачим отвъд тях така, както предричат авторите на научната фантастика. Не точно сега.

Страх? Или...

Всичко започва, когато един космически боклукчия успява да улови в орбита странен предмет, който сякаш не принадлежи на Земята. Нещо като простичко кристално яйце... Кристално яйце с важно послание.

"Присъединете се!"

Дейвид Брин е направил доста обширно "изследване" на бъдещото човечество, което звучи доста актуално, ако бъдат изпълнени някои условия и се случат някои "ако". Виртуално и реално общество, способно да действа във възникналата ситуация доста по-освободено, отколкото предишни поколения, по-затворени и предпазливи в доста повече отношения. Човечество, към което се стремим, пък макар и разказът на Брин лично мен да ми носи и известна тъга по "традиционното". Светът в "Битие" върви стремглаво към промяната, с човечество, гордо вдигнало глава към знанието, че промяна трябва да има и че тази промяна може да е отвъд всичко, което смятаме за незаменимо, ценно и вечно. В името на успеха, просъществуването и победата.

На това човечество му липсваше само лекарство за страха, че въпреки всички надежди ще се

окажем сами във Вселената. Брин им го дава и се впуска в анализ на възможностите какво би се случило тогава. "Битие" е опит за поглед към високотехнологична нация, срещнала дългоочакваното "Здрасти!", долетяло от космоса. И пътят, който Брин избира за историята си, е в някаква степен изненадващ, наистина, защото предполага малко по-различна обществена зрялост от тази, с която разполагаме... но само засега.

Отвъд това, аз смятам финала за малко издишащ, защото се стовари твърде бързо и някак отне инерцията и удоволствието от книгата. Тя наистина беше твърде обемна, дори ненужно обемна, защото съдържаше герои, важни само помежду другото и събития, за които ти беше все тая как ще се развият извън главната тема за кристалните пратеници. А имаше и герои и случки, които бяха много по-увлекателни от другите, които бяха развити. Изобщо, книгата си страда от традиционните проблеми на тухличките - твърде много информация. Ако съкратиш част от нея, веднага разочароваш една или друга част от публиката си. Но пък поне става въпрос за самостоятелно произведение, което (засега?) няма още десетки продължения.

"Битие" не е космическа епопея от ранга на "Фондацията" или други подобни, но е доста добро изследване "ами ако", което заслужава внимание, дори само заради изпълнения с вяра и надежда поглед към възможното общество на бъдещето. Става дума за виртуално общество, по-смело и едновременно с това по-толерантно от всички предишни. Това е големият плюс на произведението на Брин.

Тъжно е само, че към конкретния момент книгата е без тираж на българския пазар, така че не се втурвайте веднагически към някоя книжарница. Човек трябва да порови из истинската реалност и виртуалните, изглежда, за да открие малко злато...