Ученият не може да се освободи от политиката, тъй като не е откъснат от обществото. Това се отразява на неговия труд - нещо, което мисля, че важи и за Едуард Саид. Палестинският му произход кара да не изглеждат странни изборите на теми, които той обхваща в научните си публикации.
Един от научите му трудове е "Ориентализмът" (издателство "Кралица Маб", 1999), писан през 1978. Заглавието говори само за себе си, но човек може да се изненада колко по-сложно е да разгледаш едно понятие, отколкото изглежда. И ако понятието говори само за себе си, то какво точно казва?
Едуард Саид определя себе си като ориенталец. В началото на книгата той самият казва, че една от причините да разгледа това проблемно, обширно и доста съмнително понятие, е тази.
Но по-важното тук е що е то ориентализъм? В книгата са представени обширно много гледни точки - на пътешествениците, които са били в Ориента като Гюстав Флобер (той има наистина голямо присъствие в книгата), на политици, чиито изказвания са от голямо значение за същия този Ориент и също така на хора, които никога не са били в него, но това не пречи той да има място в съзнанието им.
Всъщност всичко, което някой пише за Ориента, го оформя. Оформя представата за него и му дава локация. Саид дава прост пример - ако някой напише за свирепостта на лъвовете и се появят още текстове в подкрепа на това, ние ще започнем да мислим лъвовете като свирепи, дори никога да не сме ги виждали. Ориентът вече е някъде там в пространството, не е аморфен и хората могат да мислят за него като за нещо съществуващо, дори написаното за него да не е истинно. А и кой може да каже доколко е истинно нещо? Идеите за Ориента са много. Няма само една, защото гледната точка на всеки е индивидуална. Дори разказите по реални събития не могат да дадат точен отговор, те само създават действителност.
За Саид ориентализмът е сбор от стереотипи - империалистически, расови и идеологически. Това е знание, което се гради върху едни и същи "мухлясали истини". Всеки един пример за поведение, който бяга от тази норма, рано или късно ще бъде "препратен" отново към нея. Могат да се видят доста примери за английско, френско и американско (след ВСВ) отношение към Ориента, което доказва именно надменността на Запада, който се чувства по-висш от деспотичния, назадничав Ориент. Макар че по-голямата част от книгата е посветена на вече отдавна минали събития, се усещат аналогиите, които прави със съвремието (онова съвремие през 1978).
Авторът отхвърля почти всяко чуждо твърдение като стереотипно и неистинно. Тогава възниква въпросът: ако Ориентът не е всичко това, което си мислим, че е, тогава какво е той? Как Саид го вижда през своите очи? Как трябва да го приемаме? Няма да прочетете за това - нещо, което първоначално отчитах като минус.
Всъщност, образът на Ориента е като този на Балканите - сборно понятие, мъчещо се да сложи под общ знаменател много етноси и държави, но никога няма пълен успех. Няма отговор на въпроса какво е Ориент, както и няма отговор какво са Балканите. Може би има верни твърдения, но те са верни само донякъде. Докато човек не се вгледа в детайлите и в индивидуалността.
"(...) ако познанието за
ориентализма има някакъв смисъл, то то е да напомня за съблазнителния упадък на
познанието, на всяко познание, навсякъде и по всяко време."
Няма коментари:
Публикуване на коментар