За книгата на Стивън Ериксън, издадена на български от издателство Сиела, можем да прочетем следното:
"Космически кораб, отправил се на „мирна” мисия из дебрите на непознатия Космос. Капитан, който не играе по правилата. Шантав екипаж от расово разнообразни офицери, които мечтаят да направят кариера във флота, но най-вече да оцелеят след поредната безумна мисия. Всички фактори за приятно космическо приключение са налице..."
Представяме си необятен космос. Пускаме си (малко нелогично, но погледнато от японска гледна точка доста приятно) джаз. Звезди, тишина, студ и малка лодчица насред пустотата. На лодчицата сред звездите - шантав екипаж. Не шантав, направо луд за връзване. Откачалки до един. Би следвало да не можем да си поемем дъх от смях.
Капитанът откачалка ще се сблъска с човекоядни извънземни, ще бъде гонен от милички животинчета, ще сваля секси мадами, ще му се дават луди съвети от още по-големи тъпанари и от него самия. Но той винаги ще е крачка напред към По-правилното-нещо. Ще дава "вдъхновяващи" речи. Разбира се, ще се сблъска и с един решен на всичко умен компютър, ей така, помежду другото...
Всичко това изглежда страшно забавно и разтоварващо. В идеята няма нищо ново, но стига една такава космическа пародия да е написана добре,защо пък да не е забавна, нали?
За жалост, точно тази не беше...
Нито един единствен път не се засмях, дори не се и усмихнах.
Сигурно в мен е причината...
Пак ще замеся японците:
Японците са разработили темата за космоса по най-различни начини. Тук говоря само за аниме и манга индустрията. Разровите ли се, ще откриете всичко - от огромни по епизоди истории за героични изследователи та до истории за най-тъпите капитани и екипажи във Вселената, които все някак спасяват света, та и себе си... или ако не спасяват себе си, поне пак са си живи от следващия епизод, нали... ("Космическият Денди"? Ако търсите нещо шарено и абсолютно кретенско, това е само един пример...)
В "Своенравното хлапе" няма абсолютно нито една нова идея, която да ме изкефи. Вероятно това е сборник по тъпи шеги за ненапреднали в космическите аниме одисеи. (Или е сборник с тъпи шеги изобщо... сериозно, авторът има ли чувство за хумор,различно от баналните фрази от сериали?) Може би някой ще се смее на драго сърце, ако за първи път разбира, че космосът може да не е само сериозен (ако сметнем дори, че не знае за книги от типа на "Галактическия стопаджия"...).
"Своенравното хлапе" е наръчник за това как да пишем книги за смешния космос, но такъв наръчник, че да не взимаме идеи от него. Стари са вече.
Тук е времето, вероятно, да кажа мен какво ме весели... може би. Ето, давам веднага два примера, първият от които споменах и по-горе.
- "Space Dandy" - то е почти същото, каквото е и "Своенравното хлапе", дори споделя с книгата някои от така наречените от мен стари идеи. Но ми е безкрайно по-чаровно. (Момент самореклама - някога го превеждах, все още го има из Vbox7, ако ви е интересно, за да не давам други линкове и твърде подробни реклами, то трябва да си се прецени от всеки за него си...)
- Ето този хахо ---->
Или иначе казано Сакамото Тацума от "Gintama". Този чаровник има –IQ 1000, съвсем абсолютно сериозно го казвам и той самият е доказателството, че е така. Това е космическият пътешественик с мозък на пиле, който на мига поставя капитан Адриан от "Своенравното хлапе" на най-задната позиция по кретенизъм и нелепости. Ама от раз.
Сигурно съм пристрастна, но съжалявам. Просто няма с какво чак толкова да похваля книгата. Може би с това, че все пак е опит. Не всички хора по земята ще седнат да се забавляват с японска анимация, че да усетят случките като остаряла работа.
Пък и не всички със сигурност знаят, че смешната страна на космоса вече е прехвърлила и Ръба на Непознатото даже. (И може и да не знаят, че по принцип светът е Великата А'Туин, върху която има четири слона...) Тъй че... браво, господин Ериксън, поне опитахте. Затова се спирам на 2/5 звездички~
Няма коментари:
Публикуване на коментар