19 септември 2019

Предизвикателството е изпълнено + преглед

Когато някой ме подсети, все не пропускам да разправя колко много обичам всякакви класации и таблици с "изгледани", "прочетени" и "слушани" неща. Имала съм и имам профили във всякакви сайтове, предлагащи всевъзможни таблички и предизвикателства от този тип. Лично мен много ме радват и изпитвам не само вътрешно удоволствие от постигнатото (за постигането на което не си давам никакъв зор, колкото и да се съмняват хората), но и са едно от нещата, които смятам за истински мотивиращи.
Така че няма как да е възможно да имам профил в Goodreads, книжният фейсбук... и да не съм си сложила някакво предизвикателство, разбира се!
Тази година за пореден път участвам в това предизвикателство със солидна бройка книги (поне би следвало да е солидна) - закръглила съм я на 150. Съзнавам съвсем ясно, че има множество детски книги, комикси и манга, които запълват тази бройка по-бързо, отколкото когато човек чете само "нормални" книги. Именно затова все гледам числото да е голямо, за да е поне малко честно. Поради същата тази причина не се изненадвам особено, ако завърша предизвикателството с няколко месеца по-рано. Но пък ми хрумна да седна и да направя кратък разбор на всичко, което ми е харесало до настоящия момент (в който прочетените книги са 154 според сайта).
Забележка: Много е възможно да пропусна нещо, тъй като публикации от този сорт се влияят най-вече от моментното ми настроение. xD

Като за начало смятам, че е важно да се похваля с това, че тази година  наред с някои други класики най-сетне успях да се запозная и със "За мишките и хората". Стайнбек е един от любимите ми автори (нещо като Американският Автор на живота ми, както е Фицджералд за другия Книгоядец), така че това беше едно невероятно изживяване за мен. Стайнбек все още е моят автор, а новелата е наситена с цветове и изключително присъствие на героите, които просто остават с теб.

Отделно имах срещи и с разкази на споменатия Фицджералд, както и с книга, в която той е главен герой. И двете са чудесни, въпреки че имам някои забележки към втората.

Позволете ми да добавя към тази част от прегледа ми и заглавия, които не спадат към жанровете фентъзи и фантастика (с които по принцип е пълно при мен) и които ми донесоха красиви емоции и спомени - хубави, понякога болезнени... Изобщо и казано накратко - заглавията от художествената литература, които ще ме усмихват, когато ги срещна отново.
"Флатландия" - потвърждавам, не-математици също са способни да бъдат заинтригувани от това нетипично заглавие;
"Стоунър" - великолепен и малко пренебрегван роман. Лично за мен е най-добрият от трите книги на Джон Уилямс, издадени от "Лабиринт", ако бъде разглеждан просто като история;
"Истанбул червен";
"Убийството на Командора";
"Цветът на тишината";
"Назови ме с твоето име" - ако има протестиращи задето виждат за пореден път това заглавие - е, първата част на книгата е страхотно въздействаща, за сметка на втората. Не мисля, че в друг роман съм попадала на герой, който да чувства толкова болезнено ярко и силно любовта и това е особено впечатляващо за мен;
"Палми в снега";
"Хумористична история на българите" - въпреки че е повече историческа, за хумора рядко има граници (когато изключм злободневния политически хумор, разбира се);
- "Хроники на пътуващата котка" - тази книга няма превод на български, но до шевовете си е абсолютно японска по дух и усещане - ей толкова малко му трябва на човек, за да я обича.

Сега, когато гледам, ми е изключително чудно, че наличието на заглавия от жанровете фентъзи и фантастика са доста по-малко. В момента изпитвам значителен глад за тях, което значи, че наистина отдавна не съм била на "твърда диета" от въображение. И сигурно скоро ще мина на такава, но за момента представям някои от впечатлилите ме заглавия:
"Извисяване" - въпреки че тази книга на Стивън Кинг все още е в моята графа "Коледен Бакман, но писано от друг", историята е приятна и съдържа някаква доза фантасмагории;
- Тук би трябвало да следват серия от томчета на мангата "Маги" (пускам само едно), които се водят уж за деца, но аз изпитвам сантименталност и смятам, че става и за големи, пък!;
"Прахосмукачката на вещицата" - това е Пратчет за деца? Значи и аз съм дете!;
- "Пенрик - магьосникът от Шалион";
"Допълнителна примамка" - заедно с още няколко книги от библиотека "Галактики", но тази е най-добрата;
"Зимата на вещицата" - имам някои забележки от чисто фенско естество и ще ви ги спестя;
"Нация";
"Пътешественикът във времето и неговата жена";
"Река на боговете".

Ще си позволя да вмъкна и разни нехудожествени произведения като например:
"Атлас на щастието";
"Щастливей" - това е една от двете автобиографии на български влогъри, които прочетох до момента и смятам че тази е очарователна и наистина щастлива. Не познавам момичето, но ми се иска да съм ѝ фен;
"За вафлите и хората" - въпреки че ми е малко вулгарна на моменти, смях се искрено, има наистина добри попадения;
"История на България в картини";
"Чернобилска молитва".

Време е за детския сектор тук. Донякъде е разбираемо, че досега повечето от прочетените книги, напълнили предизвикателството, са именно книгите за деца. Все пак те имат кратки истории и се четат за десетина минути, както се казва. Това обаче не им пречи да са част от заглавията, будещи усмивки и хубави спомени.
Като начало трябва да се похваля, че и аз най-сетне, след всички на този свят (божке, наистина изглежда така, когато в книжарницата я търсят толкова много деца) прочетох... "Матилда"!
Смятам, че не трябва да пропускам да похваля и "Сбогом, дневнико!", която е най-яката, модерна и свежа книга за по-малките читатели на годината все още и вероятно до края ѝ. Пък и чух някъде, че ще има и продължение, което само може още повече да ме радва.
Ето и някои други:
"Истории за момичета бунтарки" и своеобразното продължение, ако може така да се нарече, "Истории за деца, които смеят да бъдат различни";
"Даровете на влъхвите" - въпреки че разказът на О.Хенри не е насочен конкретно към детската аудитория, книгата е просто великолепна;
"Мортина и омразният братовчед", много ясно, а как да се пропусне и още по-новата книжка от поредицата?;
"Заек и Мечка" отново са на българския пазар с нови две книжки на есенна тематика (тази е една от тях)... и разискват някои интересни навици, горски проблеми и въпроси за приятелството в своя наивен смешен стил.

И тъй като вече започвам да се чудя дали да не добавя още пет-шест заглавия (ах, извадката е толкова непълна!) е редно да спра дотук. Тъй като всичките получават печат "Препоръчано с надежда да се хареса на още много хора!". А аз ще продължа да презатрупвам горкото си предизвикателство с "книги отгоре"~

Няма коментари:

Публикуване на коментар