B: The Beginning

Днес, изглежда, е денят, в който имам желание да ви наспамя относно вечните си мании. Сиреч - анимарските.

Иначе казано - време е за малко фенска реклама.

И какво по-добро за тези късни часове от този интересен проект, предоставен на анимарската публика от Production I.G и Netflix.

Именно участието на "Нетфликс" в проекта беше първото, което ми направи впечатление. Напоследък тях къде ли ги няма, но ми е все още нетипично да ги свързвам с толкова... традиционно аниме, в което няма нито капка чужда мисъл. Не знам как проектът звучи дублиран на английски, тъй като аз не понасям чужд дублаж, но в оригинал е изпълнен вълшебно.

Представям ви...

Заглавие: B: The Beginning

Алтернативно (български): B: Началото

Епизоди: 12

Дата на излъчване: 02.03.2018

AniDB

Макар светът да се е сдобил с изключително напреднали технологии, престъпността все още съществува и тормози островната държава Кремона. Полицията дава всичко от себе си в борбата, но изглежда безсилна срещу новата твърде ужасяваща заплаха - сериен убиец, извършващ престъпленията си по особено жесток начин и оставящ единствено подписа си след себе си. Дали е част от мистериозната престъпна организация, както кралската полиция подозира? Един местен легендарен детектив ще се завърне, за да се опита да открие отговорите. А самият той има и други въпроси...

~~~~

"B: Началото" не впечатлява с бляскава анимация, но в него има някаква живост, която радва окото. Има възможност за по-напредналите в жанра загадката да се разкрие сравнително рано... макар че това би станало само при професионалистите. xD

Историята се развива бързо и поглъща интереса. Технологията се преплита едва ли не с магия, а героите са симпатични и човек лесно се привързва към тях. Погледнато реалистично, те са стандартни конкретно за този жанр при аниметата. Имаме една полицайка, която сякаш няма никакъв мозък (а може пък и наистина да няма), която прави редица дебилни неща да изглеждат като гениални. Имаме и един детектив, обявен за абсолютният гений, когото пък не можеш да видиш без полицайката. Двойката "гений - глупаче" е прекрасна комбинация, дори когато говорим за история като тази. А трябва да се признае, че историята е доста мрачна и - предупреждавам - обилно кървава, и обхваща много по-голям кръг от събития, отколкото се споменава в първите епизоди. Всичко е заплетено в голяма мрежа и... всичко е едва началото. А човек трябва да гледа и слуша много внимателно.

Е, не мога да си кривя душата и да не кажа, че имаше някои моменти, които можеха да излязат и по-добре. Имаше и неща, които ми се искаше да раздухат повече. Но всъщност така е при нещата, които ти харесват - понякога искаш повече, понякога смяташ случилото се за мъничко разочароващо. Това аниме се гледа буквално на един дъх (аз го изгледах за една вечер), така че е нормално да има и своите слаби страни.

Разбира се, тук по-любопитният образ е този на детектива. Кийс, изглежда, има някакво мрачно и тъжно минало (ама разбира се!), за което много негови колеги знаят, но за което никой не говори, вероятно заради самия него. Иначе разчитат на странните му брътвежи и на страшния му ум. Наричат го Гени неслучайно - идва от "гений". Гениално!

Кийс просто трябва да знае повече. Всички сме убедени в това. Ексцентризъм на пълни обороти - за да помисли, той трябва да си извади чисто нова бяла дъска и да реши няколко милиона задачи със синуси и косинуси. Като накрая отговорът винаги е изразен не в числа, а, да речем като пример - "бил е облечен в кафяво" xD. Обожавам този тип заплетени персонажи. В тях има някакъв много странен и едва доловим хумор, както и спомен за стила ноар. При Кийс всичко е в точните граници. Той е не само персонаж ала ноар, ами и японец до мозъка на костите си (горкият, дори не може да изгони нахалниците от къщата си, защото знае, че не ги е почерпил). Именно това ме кара да го обичам, защото тези като него са много, много малко, що се отнася до аниме средите. За жалост.

Останалите - Лили, Коку, знаменитата Юна, шефът инспектор и прочие - те са създадени, за да се въртят около Кийс. Както си му е редът. А най-хубавото е, че дори геният носи в себе си слабост. Като всеки човек. Тъй че в никакъв случай не може да става въпрос за история, в която някакъв едва ли не божествен е предопределен да спаси света.

В това аниме може да има някои леко дразнещи фантастични елементи - поне по мой усет. Но под тях се крие чисто човешка история. С послание, което дори за мен е все още трудно да осмисля. Въпросът е... защо? Всичко това - за какво? Струвало ли си е...

Заслужава си да се запиташ. И дори на човек да му се стори, че обещанието за втори сезон е някак ненужно и измислено как да е, аз имам големи надежди да видя всички тях отново.

В оригинал, тоест на японски, изживяването е абсолютна фенщина. Мисля, че вече го споменах. Но пък да си кажа, за познавачите - в ролите можем да чуем абсолютно феноменалния Хирата Хироаки, както и Накай Казуя, Каджи Юки, Морикава Тошиюки! Любов от пръв слух! (Нали знаете, че аз ги разпознавам безпогрешно, само напоследък съм леко ръждясала... Не и за Хирата и Накай обаче.)

Анимета, които носят подобно излъчване и за които се сещам към момента:

Zankyou no Terror, Monster, Mouryou no Hako, Psycho-Pass.

Всички, както и самото "B" впрочем, имат фен субтитри на български. Не ми е привично да рекламирам по този начин, но рекламирам. Който има желание, винаги може да ги открие.

Остава ми да облъчвам онези, стигнали дотук, с трейлъра и чудесната финална песен:

Книжни аниме адаптации

Ние, книгоядците, израснахме не само край книгите, ами и край така наречената "отаку мания". Случи се неусетно и не отричам, че любовта към индустрията още живее в нас, дори и вече не така силно изразена. Досегът с японското аниме разшири светогледа ни и ни даде повече, отколкото ни е взело. (Ако ни е взело нещо, то е може би изгубеното време в гледане).

Но това е дълга тема, достойна за друг тип есе. Важното тук е следното - един хубав ден се сетихме, че би ни било интересно да потърсим някои книги, адаптирани като анимета. Някои от тези анимета са били много ценни за книжните ни души, а пък други бихме препоръчали на някоя телевизия (например) да купи, защо пък не? xD

Съвсем естествено е много анимета, ако са базирани на книги и легенди, да са базирани на нещо от региона на Азия, но също така, разбира се, има не едно изключение. Изборът от заглавия е цял океан и ние ще се спрем едва на няколко. (Винаги е хубаво да си имаш и нещо в резерв!).

И ако въобще трябва да започнем от някъде, то трябва да започнем именно от заглавията на студио "Гибли"!

Може би много от вас са се разминавали с творбите на Хаяо Миязаки, но съм почти сигурна, че който не е, има ярки спомени от срещата си с тях. Макар че аз самата оценявам високо работата му по тези (вече станали класика) детски филми, не харесвам всеки един от тях. Миязаки обаче е силно повлиян от западната култура и използва много препратки в историите си. Което прави филмите му изключително вълшебни.

И какво по-малко вълшебно от аниме филма "Подвижният замък на Хоул"?

Този филм, адаптиращ книгата на Даян У. Джоунс със същото име (издадена на български от Артлайн Студиос), е може би най-обаятелното творение на Миязаки. Вълшебен, чудат, понякога малко страшен, понякога малко смешен. Това е любимият ми филм на студио "Гибли" и съм уверена, че всяко мечтаещо за магия дете ще го сънува дълго, точно както би обикнало и книгата (с която и един възрастен, съдейки по себе си, когато я четох, може да поиска да полети).
Между другото, доскоро из книжарниците се намираше DVD с "Подвижният замък на Хоул" и всъщност е доста достъпен за българския зрител, което е чудесно.
Като споменахме Артлайн и "Гибли" в едно изречение, спомням си, че съвсем наскоро те издадоха и още една детска книга, по която има и филм на "Гибли" - "Когато Марни беше там". Още един чудесен и запомнящ се филм, в който се носи по-японски дух, ако мога така да се изразя. Той е от най-новите творби на студиото, но с нищо не отстъпва на старите. Самият филм за момента разполага само с фен превод - субтитри (от самата мен, ако ми имате доверие xD).

Говорейки за класики, не е лошо да споменем, че съществуват и доста популярни адаптации на

"Хайди" (може би два варианта дори), "Анн от фермата Грийн Гейбълс", "Малкият лорд Фаунтлерой" и редица други класически заглавия. Някои от тях стават популярни и на запад, а други продължават да владеят умовете на различни творци по един или друг начин. Не съм проверявала, но е вероятно в България да са излъчвали японската версия на "Муминтрол", която е от 70-те години и до днес е много обичана от японците, а малко хора изобщо знаят, че това "детско" е рисувано в Страната на изгряващото слънце.
В най-ново време, през 2014, отново имахме някои аниме адаптации, но с доста далечна връзка с оригиналните заглавия. Все пак сред тях се откроява адаптацията на "Роня, дъщерята на разбойника" по обичана книга на Астрид Линдгрен. Това аниме отново е правено от хора, свързани със студио "Гибли", но за нещастие не е особено красиво, тъй като в процеса на рисуване е участвал компютър. Така или иначе то отново не разполага с превод, бил той от фенове или професионалисти, което си е донякъде загуба. (В случая не коментирам английските субтитри, дано е станало ясно. Такива можете да намерите лесно, разбира се).

Редица класики и известни произведения също не биват подминати. Като например... "Клетниците"! Можете ли да си го представите като нещо по-детско?

Или пък вариантът на "Ромео и Жулиета" от 2007 година? Едно доста хващащо, но и доста, доста странно заглавие, поне ако не сте свикнали с японизирането на разни идеи (летящи коне!!). Ако не сте свикнали, наистина ще ви се стори шокиращо, но пък може би ще ви хареса това, че Жулиета е смело, войнствено и уверено момиче. Доколкото ми е известно, това аниме можете да откриете с български фен субтитри.
Не мога да забравя и версията на "Граф Монте Кристо".

Предупреждавам, че и това заглавие може силно да ви шокира, защото преди всичко е много ярко, цветно, различно, космическо и пънк. (Графът, графът е СИН на цвят!!!). Признавам си, че цветовете му и цялата му странност ме плениха изцяло и дори прочетох за втори път книгите след това, и втората не ми беше вече толкова скучна. Като цяло анимето наистина се намира доста трудно (отново жалко), но при желание, може би ще го срещнете някъде, някога. Това е един от фен преводите, с които мъничко повече се гордея...

Е, разбира се, в Япония са на голяма почит ужасите, трилърите и кримките. Ако трябва да даваме пример с адаптирани заглавия от този тип, доста ще има да се изреждат. Но пък може би е интересно да се спомене анимето, което е сбор от различни случаи на Агата Кристи, адаптирани за по-млада публика - "Детективите на Агата Кристи - Поаро и Марпъл". То е само едно от цялата купчина детективски анимета, радващи се на доста солидна публика и е от най-невинния тип. Защото има заглавия, които са меко казано смразяващи...
А в Япония - къде са детективите и инспекторите, ако си нямат и по един смайващ крадец?

Джентълмените крадци също се радват на голяма публика, но като говорим за адаптация на книги - моето сърце си е останало при "внука" на Арсен Люпен (по Морис Льоблан)... Люпен III. Чудесна смес от комедия за по-пораснали и приключения за не толкова пораснали, сериите за Люпен III са доста дълга сага. Да, много от тях вече са страшно стари, но продължават да се правят филми по темата (има и игрален, японски), като някои от последните са изключително мрачни. Но това е история, която може да се развива по който път си пожелае и винаги ме е карала да се усмихвам.

Със сигурност има и още... но засега временно ще си спомняме за тези.
И няма да забравим да дадем нещо и на Калцифър!

Отново в ерата Сенгоку

От дълго време из книжарниците засичам две старички томчета, чиито корици са украсени с образите на трима велики японски пълководци, така добре известни, че не ми беше нужно да отварям книгата и да разбирам кои са.

Когато през XVI-ти век досегашното управление в Япония губи своята сила и величие, държавата бива разделена на безброй малки владения, борещи се помежду си, защитавайки собствените си цели и идеали. Много от местните владетели имали за цел да станат новия шогун. Сред всички тези владетели обаче изпъкват някои имена, постигнали най-различни смели неща, постигнали величие. Хора, превърнали се в своеобразни национални герои на Япония. Хора, които постоянно, ежечасно и ежеминутно се появяват навсякъде дори в модерната японска култура. И не става въпрос само за Токугава, Ода и Тойотоми, ами и за някои от останалите особено талантливи пълководци, които участваха и във въпросната книга.

А ако птицата не поиска да пее?

Нобунага отвърна: „Убийте я!“

Хидейоши отвърна: „Накарайте я да поиска.“

Иеясу отвърна: „Почакайте.“

"Тайко" е един сравнително дебел многотомник, разказващ историята на тези трима пълководци, споменати в знаменития и така известен стих, може би и дори поговорка, с който дори аз помня добре събитията от тази епоха в Япония. Резкият и бърз Нобунага, търпеливият и хитър Хидейоши и надареният с един вид будистка благост Токугава Иеясу, са главните лица в историята, партниращи си с други знаменити владетели. Книгата е писана от японец, който е бил част от същата тази самурайска каста, пък макар и, разбира се, замираща по неговото време. Той особено точно е уловил характерите на героите на народа си... или поне от неговите обяснения и неговия поглед всичко звучи много по-истинно, защото едно е един японец да пише за японци и друго - един чужденец за японци. Стилът е някак опростен, понякога твърде идеализиран и често пъти има малко смешни възхвалявания. Не е възможно за половин час Такеда от Кай да събере 4-5 хиляди души в двора си и прочие подобни странни неща. Но разговорите, мненията, вижданията - всичко е традиционно японско. В този стил, който винаги съм казвала, че вероятно не е за всеки. Самураите имат странни мнения за много неща, но са поне страшно верни. Ще умрат в битка със своя пълководец така, както мнозина други вероятно не биха.

За мен беше истинско удоволствие да прочета "Тайко". Българският превод е на добро ниво, личи си старанието да се преведат типично японските неща по един достатъчно достъпен и лесен начин. Защото оставиш ли точно в ерата "Сенгоку" японските думи и изрази (което е почти невъзможно, но хипотетично казано), книгата вероятно ще стане нечетивна. Единственото, което вероятно може да спре някого да довърши този роман, е, че той в цялостта си е предимно военен. Военните кампании на Нобунага нямат край, а Хидейоши е негов верен подчинен. В тази книга няма романтика, по-скоро прилича на исторически роман, където трудно улавяш кое е истина и кое - лъжа, но ти се струва, че всичко е било абсолютно и точно така. Сякаш авторът е бил там. И друго ми направи приятно впечатление, макар че май никъде не се отбелязваше, че това реално е така. Имената са по японски образец - първо е фамилията и после собственото име. Аз съм голям почитател на това предаване на имената и поради тази причина книгата ми е още по-любима.

Ерата Сенгоку като цяло, ерата на безредиците, на която Токугава слага край, е една от любимите ери на японците за пресъздаване. Силно се съмнявам, че ние, българите, бихме могли да направим това с историята си. Това, което японците правят... Да вземем тази ера за по-лесен пример. Има хиляди, абсолютно хиляди анимации, книги и какво ли не за този период. Комедии, драми, романтики, екшъни. Всеки един герой пълководец, всеки един нинджа, абсолютно всички познати имена са били пресъздавани по най-възможни начини. В игри, дори като музикални бой банди... отсъстват онези скандали от типа "Не ви ли е срам да се присмивате на Ода така?!". Точно напротив - понякога се случва Ода да е напълно комичен образ, понякога е абсолютно жесток. Всъщност, след толкова много екранизации и прочие, вече ти е трудно да разбереш кой е истинският Ода. И въпреки това знаеш някои неща, които са основни за него, които го правят Ода. И ето, че в "Тайко", където е направен опит да бъде обрисуван със своите силни и слаби страни, аз открих хиляди познати неща в образа му, за които съм гледала и чела.

Ода Нобунага реално е образът, който ме впечатли най-много. В самото начало, когато чух за него, той беше въплътен в един от злите си образи, така да се каже. Но никога не съм успявала да го видя за себе си като зъл. И "Тайко" ми доказа, че не е онзи тиранин, за когото го представят на някои места. Разбрах изобщо причината да бъде изобразяван и като тиранин. Изясних си противоречието между този пич в ляво и поне три други негови пресъздавания, където е по-скоро жертва или достоен владетел... или истински герой.

Подобно е положението и с някои други споменати в книгата герои. Ето затова "Тайко" си заслужава. Върна ме изцяло не само към анимето Sengoku Basara (което всъщност е по игра), но и към други разни заглавия... и реално в книгата щъкаха анимирани версии на тези важни господа самураи... и не ме беше срам, че е така xD Специално Sengoku Basara е чист епикнес:

И дори не знаете какво всъщност изпускате... имаше толкова анти-физични неща, че съм се смяла и кефила от сърце. И ако това не се казва обучение по история със забавление, не знам какво трябва да е!

Като заговорихме за образи от анимета, правело ми е винаги впечатление, че всички тези личности от Сенгоку са изобразени предимно по много близък начин. Сходно облекло (цветовете са ясни, те са си символ на рода най-малкото), сходно оръжие... Почти не е възможно да не разбереш, сравнявайки две-три анимета, кой е Ода, кой е Такеда Шинген и така нататък. Което означава, че японците си имат абсолютно ясна представа, най-вероятно, какви са героите им и как трябва да изглеждат и да се държат. Така че моята представа за аниме "Тайко" вероятно пък не е чак толкова лоша... Да не говорим, че когато авторът хвалеше достойнствата на някои мъже в битката, те изглеждаха надарени със свръхестествени сили. Може би точно това превъзнасяне спомага за абсолютната им непобедимост и невъзможните им способности навсякъде, където се появяват в днешната култура... Въпреки това харесвам начина, по който ги изобразяват и го одобрявам. Та нали те са едно от нещата, които обичам най-безумно в Япония... едно от хилядите неща xD До края на живота си ще се чудя защо в аниме версията на битката при Секигахара (версия 9000) Токугава Иеясу беше решил да изгради един огромен казан (огромен колкото един солиден бизнес център в Ню Йорк), да го напълно с рамен и да събере всички, за да "хапнели и да се били побратимили"... Мда, ето на какво учат аниметата...