Локи Ламора - крадецът джентълмен

- Понякога си мисля, че целият град е бил издигнат само защото боговете обожават престъпленията.

Камор е град, в който джебчиите ограбват простолюдието, Капа Барсави ограбва и крадците, и простолюдието, благородниците ограбват всички наред, Херцог Никованте ограбва съседните страни... А Джентълмените копелета? Те ограбват благородниците, погазвайки всякакви тайни споразумения, които могат да се сключат между алчните каморци.
Както забелязахте, парите тук правят един доста объркан кръговрат, а това дори е съкратената версия на цялата мрежа от подчинени и началници, които си обменят ценните метали.
Като оставим това настрана, Локи Ламора от Джентълмените копелета е може би една от най-известните и тайнствени фигури, която... доста хора всъщност познават. Работата е там, че тази банда крадци, която води Локи, е особено добра в маскировките и изработването на изпипани планове, чрез които да обират до шушка всеки богаташ, без никой да се усети кой е виновникът.
Когато започнах книгата на Скот Линч "Лъжите на Локи Ламора" (издателство "РИВА") имах очаквания, че сюжетът ще е доста по-фентъзи ориентиран. Всъщност магия в книгата почти няма, или не се залага много на нея. Историята се върти около, както вече сигурно се досещате, въпросът "дали ще хванат бандата на Локи този път, след като вече яко го загазиха?". И наистина - колкото и изкусни да са Локи и неговите хора в измамите, ще им се наложи да се изправят пред нещо, което няма да е лесно да пренебрегнат. На мен лично заигравките им ми приличат най-вече на ало измама. Но докато в днешно време се чудиш как хората се хващат на подобни неща, тук принципът на ало измамата изглежда поне на място.

Онова, с което Скот Линч не се е справил добре, е изграждането на героите му. Знаем, че Локи е изкусен измамник и той се държи като такъв, но само толкова. Не демонстрира нищо друго, което да го направи по-истински или по-човечен, ако щете. Когато уж е ядосан, той не се държи като такъв, а когато трябва да е уплашен, просто не изглежда убедително, че наистина изпитва тези емоции. И това не се отнася само за него. Линч се придържа към някакъв стереотип, създаден за собствените му герои и не може да ги движи извън границите му. Всъщност аз харесвам например държанието на Локи ала "хитър подлец", но това просто не е достатъчно. Образите на Джентълмените са интересни, но щяха да бъдат наистина впечатляващи, ако бяха пипнати тук-там. Именно заради този проблем с героите и краят излезе доста странен. Локи взима решения, които изглеждат нелогични, защото за цяла книга време така и не ти се дава шанс да го опознаеш като герой, че да му разбереш мотивите. Камо ли на другите, които не са главни действащи лица. Малко ме разочароваха и "мистичните" фигури на Сивия крал и Паяка, които играят задкулисните роли - щеше ми се авторът да беше измислил нещо по-оригинално за техните образи и намерения.

Да се върна малко и към плюсовете - най-хубавите части от книгата за мен са онези с миналото на Джентълмените копелета - ето там вече нещата изглеждаха истински. Не бива да пропускам и много от забавните моменти, които те карат да заобичаш все още невръстните герои.
Скот Линч винаги намира вратички за героите си и това ме кара да се уповавам на подозрението, че както Джентълмените копелета внаги имат нещо скрито в ръкава, така може би следващата книга биха го разкрили. Дали автора нарочно тъпче всички тайни в забутани чекмеджета, или вярно има проблем с изграждането на персонажи - все още не искам да отсъждам, преди да съм прочела още някоя книга от поредицата.
Онова, което прави книгата наистина интересна, освен всичките врътки и заблуди, е самия Камор. Изпипан в детайли и част от един наистина добре изграден свят - в това грешка няма. Би било любопитно да видя още от него. Да не пропусна и самия стил, като за финал - малко черен хумор и интересни заигравки с думите. Добър разказвач, който е подробен само когато е нужно да си изградим по-пълна представа за заобикалящото ни.

Стара каморска пословица твърди, че единственото постоянно нещо в човешката душа е непостоянството. На всяко нещо и на всичко може да му мине модата, дори на нещо толкова практично като хълм, натъпкан с трупове.