Факти, илюзия и истина

- Илюзия - каза Хенри. - Единствената, която ми остана.

"Мистър Себастиян и черният магьосник" от Даниел Уолъс (Artline Studios; 2016) започва с първата от многото истории за Хенри Уокър, Негъра магьосник. Това е приказка за малкия Хенри, сестра му Хана, техният пропил се баща и... дяволът. Мистър Себастиян... или поне това е едно от многото му имена. Той е с призрачно бледа кожа и неизменна усмивка. Владее магията, разбира се, и е готов да научи и Хенри на нея. И когато малкото момче е готово да покаже уменията си, мистър Себастиян му отнема нещо, което нашият магьосник ще търси цял живот, изпълен с омраза и скръб. Това е първата загуба, която му се налага да понесе сам, а ще има и още. Когато, вече като възрастен, Хенри изчезва от Китайския цирк на Мосгроув, фактите, или поне онова, което изглежда е истина, са готови да се разплетат малко по малко.
Хенри Уокър е разкривал по малко от себе си на различни хора - на колегите си от цирка и на напълно непознати. Всеки от тях има какво да разкаже - дали в своя личен дневник, дали пред публика или без... и тези истории скоро се сглобяват в една доста по-голяма. Но всяка една версия е истина сама за себе си, именно това прави всичко толкова объркващо. Както един фокус изглежда сложен и има поне няколко теории за това как точно може да се постигне, същото е и с книгата на Уолъс. Никой не знае цялата истина - може би дори и самият Хенри. Трудно е да разграничиш вярното от грешното. Къде е измамата, къде е уовката? В същността си триковете на всеки магьосник, които наричаме магия, се свеждат до сръчност и бързина. Тук ще е нужно много повече...

"Мистър Себастиян и черния магьосник" е книга, изпълнена с печал. Това е история за хора, изгубили повече, отколкото могат да понесат. Не само Хенри, а всеки един, който разказва за него, разкрива по малко и за себе си - за нещата, които никога не е имал и не може да има. Тази книга е примирение - почти отказала се от надеждата, също както и Хенри. Впечатли ме красотата на езика - тъгата се излива от страниците като тих водопад, някак неангажиращо, почти нежно, а всяко изречение е долбока и мътна бездна. Аз ли съм прекалено чувствителна, че сърцето така ме свиваше?
Това е история за мъката от миналото, с която на човек му се налага да живее. За последствията от нея. Най-вече за тях. История за провалил се магьосник, който вечно търси онова, което е изгубил и не може да си върне с никоя магия. Магия... къде е магията във всичко това? Има я. Но кой ще каже дали е истинска или просто поредният номер?

- Това, че един човек не е същият като преди, не значи, че трябва просто да забравим какъв е бил.

Понякога онези, които мислим, че познаваме, са най-трудни за разгадаване. Героите на Даниел Уолъс надникват в един живот през ключалката на откъслечните спомени. Какво ще намерят там? Мистър Себастиян и неговата усмивка? Велик илюзионист, способен на чудеса? Или нескопосан магьосник, който изпуска картите с треперещи ръце за забавление на подиграващата се публика? Дълга история...

Още едно ревю за книгата, което не вижда всичко в толкова печални краски, тук.