От години не се бях сблъсквала с Реймънд Фийст, но ето че тази година от издателство "Бард" на направиха нов подарък - нова среща с този популярен, така да се каже, фентъзист. "Легенда за Огнегривия" звучи просто вдъхновяващо, а заглавието на първия том от поредицата - "Крал на пепелища" - несъмнено хващащо, поне в моите очи. Анотация, разбира се, не видях, защото се доверявам на името на автора, така че нямаше как да изпусна срещата.
Трябва да си призная, разбира се, че срещата ми с Фийст по принцип се състоя с четирите книги от "Войната на студенокръвните", които пък са част от "Сага за войната на разлома". Аз, много ясно, често имам традицията да започвам някоя история от средата, както стана в този случай, но книгите ми направиха много добро впечатление още тогава, въпреки че сама едва ли щях да си ги купя, защото никак не си падах по кориците. Смятах, че историите са малко брутално кървави за моите предпочитания, но и изненадващо реалистични. Помня ги много ясно дори и до днес, още повече, че Фийст ми предложи единствения тип елфи, които да харесвам. За човек, който ненавижда надувките от "Властелинът на пръстените", да види елфите на Фийст беше като да си отвори очите за разнообразието на света.
Но да се върнем към първата част на "Легенда за Огнегривия".
Още в самото начало на книгата, аз веднага си спомних предишната си среща с този автор. Всичко изглеждаше много аналогично. Попадаме на бойно поле, току-що един крал е загубил кралството си и предстои да загуби и семейството си, и живота си. Срещаме двама благородници, принудени по някаква причина да предадат този крал, въпреки че някога са му били другари. Победата я има, но удоволствието от нея - не. Този свят ще загуби повече, отколкото ще спечели, и то само заради амбициите на други, по-слаби крале.
Подготвят се да гилотинират загубилия крал. Първо той ще трябва да види как семейството му загива пред очите му.
През това време се разпространява слухът, че ако избият целия този род, рода на Огнегривите, светът ще бъде унищожен от тайнствено проклятие, което същите тези хора (с огнено червени коси, откъдето идва и името им) носят в кръвта си.
Но въпреки това всички те умират... и светът не свършва.
Дали пък някъде не е останал техен наследник... или всичко това са били бабини деветини... И все пак?
През това време барон Дюмарш, с когото първи се запознаваме, е разкъсван от съжаления и тревоги за бъдещето. Той трябва да помисли добре за земите и хората си, а и за предателството, което е извършил. Не стига предателството, ами и най-добрият му ковач го напуска, а пък и посред нощ някой му връчва тайнствен подарък в палатката. Много опасен дар при това, който баронът трябва да скрие през девет планини в десета, че и по-надалеч...
~~~~
В продължение на много страници бях уверена, че чета "Сага за войната на разлома" и че или не си спомням точно тази част, или пък е друга книга от поредицата. Всичко изглеждаше много добре познато. Ковачът, баронът, битката. Ако вземеше да се появи и някой Ерик, просто щях да си кажа, че явно не си спомням нещата чак толкова добре, колкото твърдях.
Но след това Фийст ни пренася в далечен островен свят, в тайнствена несъществуваща за останалия свят страна. Там се обучават най-елитните убийци и шпиони на света. Нинджите на Фийстовия свят! Много внимателно построен свят, именно на основата на легендите и историите за нинджите, факт. И докато две момчета и едно момиче ни развеждат из странностите на тоя свят, отвъд морето пък проследяваме историята на ковача, който напусна барон Дюмарш, за когото споменах по-горе.
Двете истории рано или късно ще се слеят, това е ясно. Въпросът е... има ли го още наследникът на Огнегривите... и какво ли би станало с него сега...
Като цяло харесах идеята на Фийст, въпреки че все пак книгата не престана да ми изглежда твърде позната. Светът на нинджите е доза свежест сред някои удобни за автора похвати. Темата с ковача е малко досадна на моменти, защото е отчайващо банална в своята същност. Но момчето поне е симпатично.
Мога да определя книгата като реалистична. Може би има магия някъде там, но това може и да са просто детски приказки, доказва ни всекидневието на героите. По-важно е да се научиш да се опазваш жив, без да се надяваш на чудеса всеки път, когато затънеш в проблеми. Това, което си научил с труд и усилие, ще те опази жив. Светът е суров и сив, така че трябва да се стегнеш, ако искаш да си жив.
Звучи като в стила на традиционен фентъзи роман...
Това, което не харесах, беше фактът, че Фийст очевидно е избягал от мнението на редактора си. Или изобщо не е ползвал редактори. Изключително разочароващата част от цялата тази работа, са повторенията и бърборенето. Толкова много празни обяснителни думи за това как се чувства някой и какво изпитва, повтаряни през три страници... толкова отблъскващо досадно е, че дори прави книгата трудна за четене не на едно и две места. За това може да се каже, че съм бяяяяяясна!!
Ох, сега като помислих, започнах пак да вдигам кръвното. Досега можеше и да не личи, но смятам, че романът е написан в доста нисък стил, стига да е правилно да използвам този израз за подобно нещо. Звучи на моменти дразнещо идиотско, сякаш читателите са такива кретени, че трябва да се напомня във всяка една секунда какво си е помислил героят две изречения по-нагоре. Разочарованието ми, всъщност, е толкова голямо, че давам на книгата 3/5 според системата на Goodreads, защото има много малко хора по света, които няма да се обидят, ако разберат, че някак сякаш ги взимат за тъпи. Хубаво де, може само аз да се чувствам така, но мнението ми не успя да се промени и толкова. Жалко, наистина. А пък съм сигурна, че на български даже звучи добре, защото езикът ни е много богат на синоними и можем да разкрасим поне малко този дървен текст (благодаря на преводача за което). Какво ли би ми било на английски, не знам.
Разбира се, игнорирайте ме, ако прецените, че книгата изглежда и по анотация звучи страхотно. Това наистина е така. И признавам, че историята е симпатично класическо Фийст-фентъзи. Но всеки трябва да си каже за себе си...
За книгата още не откривам други ревюта, така че заповядайте линк към местоположението й в:
> Bard.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар