Фактите относно "Картър & Лъвкрафт"

Искаш ли да ти кажа защо го направих?

Всичко започва с Мартин Сюдам - откачалка, която отвлича малки момчета и междувременно прави собствена психостена в къщата си. До едно известно време е неуловим, но скоро полицията попада на следите му. И то твърде лесно. Сякаш Сюдам сам се предава в ръцете им.Даниъл Картър се занимава със случая на Ловеца на деца, прозвището, с което е известен Сюдам. Но скоро животът му няма да се свързва само с това - полицаят неочаквано се оказва собственик на една малка книжарничка, досега управлявана от Емили Лъвкрафт. Точно така, като писателя. И освен това негова единствена наследница.

Всички тези факти превръщат "Картър & Лъвкрафт" от Джонатан Л. Хауърд (превод на Илиян Лолов; издателство Екслибрис, 2017) в една смесица от криминален роман, хорър и фентъзи с доста интересни обрати. Както сигурно очаквате, разказите на Х. Ф. Лъвкрафт имат голяма намеса тук, но не е нужно човек да ги е чел (като мен), за да навлезе в историята. Самият Дан Картър си няма и понятие от творчеството на писателя, така че - невежите заедно напред! И да си отваряме очите, но не прекалено много, защото не е здравословно.

Както споменах и по-горе, Хауърд заплита една доста интересна мистерия с много въпроси, които да си зададем. Подозрителните неща като цяло са навсякъде в доволно количество, така че да поддържат интереса.

Аз лично бях запленена от историята, докато към края не започна да прихваща елементи на долнопробен американски екшън от типа "ние добрите, срещу злото, хайде хоп с оръжията, напрееееддд!". Но! Но! Момент! Няма да започна да сипя отрова в тази посока, защото именно заради този долнопробен екшън ми дойде изненадващ финалът. Да си помисли човек, че както е тръгнало, така и ще си свърши, но имайте надежда в себе си, не гледайте лошо. Освен това долнопробният екшън не беше от дразнещия тип, така че дори не се налага да го "търпиш", каквито негативни асоциации носи тази дума. Цялата книжка е много приятна (тук се сещате за началото с психостената, нали?), така че ще грабна и втората, защото трябва да знам какво ще се случи. Мисля си, че почитателите на Лъвкрафт също ще останат доволни, въпреки че няма как да знам със сигурност.

Даже покрай всички тези препратки за Х. Ф. Л. вече поглеждам към личната библиотека с "Отвъд стената на съня" (тук може да видите ревю от другия книгоядец за нея) и се чудя да я почна ли и ако я започна дали тази книга няма да направи нещо с мен. <.<

Време е да обърна внимание и на някои технически характеристики. В превода се усещат неточности - например знаем, че даден герой прави нещо, но вместо неговото име е сложено това на другия герой. Освен това има разместени и излишно добавени думи. Ще се радвам, ако се изгладят тези проблеми. Не е трудно да се ориентираш, но пък читателският сензор ги улавя и пищи и пръска червена светлина в мозъка ти. О, освен това от доста време не бях виждала такава изчистена задна корица само с текст - не го казвам в негативен смисъл, просто изпъква пред морето от шарени украси и ме изуми. Корицата също е много сладка, не мога да я пропусна с тези стари книги и лениво пипало отпред.