И това е вече характерното ни резюме на прочетенето~
Бари Айслър - "Парола за достъп"
В точно този момент не мога да кажа, че това е моята книга. Принципно може и да е добър трилър, а и авторът се е ровил доста, за да го направи по-близък до реалността. На мен обаче ми се видя... обикновен. Доскуча ми към средата. Прецених, че трябва да се прехвърля на друг жанр.
Елизабет Ръдник - "Красавицата и Звяра"
Почти не познавам човек, който да не знае приказката "стара колкото света". Тази книжка на издателство "Егмонт" е адаптираната версия на филма. Историята е каквато си я знаем, но не бях впечатлена от уменията на авторката. Дори приказките могат да са очарователни и красиви, ако разказвачът е майстор, а тук... Бел особено е представена ужасно като персонаж. (Тя и Ема Уотсън не ми хареса във филма... сега ме убийте с камъни xD).
Дан Браун - "Шифърът на Леонардо"
Единственият ми сериозен проблем с „Шифърът на Леонардо” е, че ми липсва онази философска нишка в сюжета, каквато открих в „Ад” и „Изгубеният символ”. В историите на Браун харесвам именно това - че те оставя да разсъждаваш върху някой казус, докато в същото време действието върви шеметно. Но пък тайната на Ордена, която се разкри впоследствие, беше толкова любопитна, че просто спрях да мрънкам.
Прочетете повече: тук.
Лави Тидхар - "Централна станция"
"Централна станция" е чудесно киберпънк пътешествие за мечтатели в бъдещето. Там, където социалните мрежи са вече в самите нас, където древните роботи са "живи" създания, където целият свят Отвъд е толкова близо, че можеш да го докоснеш с ръка. Независимо дали "отвъд" е светът отвъд галактиките или става въпрос за онзи, дигиталният, където бродят почти магически разумни същества, изградени от кодове и дигитална информация. И може би от нещо друго, което и на тях вдъхва... живот.
Прочетете повече: тук
Луис Монтеро - "Градът на светите хора"
Луис Монтеро е действал с голям размах, безспорно. Неговата история се променя заедно с героите си и всеки път става все по-мащабна и по-сложна. Преплитат се митове и легенди, образи и идеи, за всички от които можеш да повярваш, че са истина. Ако така избереш.
Прочетете повече: тук
Марк Лорънс - "Ключът на лъжеца"
В тази част от поредицата Джалан трябва бързо да напусне Севера и да се отправи със своя смел викинг към топлия юг, където същият този смел викинг иска да предизвика съдбата. Това е поход към смъртта... и то даже доброволна. Джалан не е особено навит, но все пак от друга страна се прибира вкъщи, така че не е толкова лошо. Или може би не трябва да е...
Недялко Славов - "432 херца"
Хич не ме бива за интелектуалец. Разбирам темите, но философската част от мен (която единствена може да работи с текстове от този тип, неопределимите) едва ги изтърпява. Очаквах друг тип мистика. Антиутопия, реална и истинска история, вместо кратки глави с (по мой личен стандарт) напушени въодушевени излияния по случайна тема. Извинявам се на феновете, но все пак смятам, че има и по-достойни за награди книги...
Пиер Певел - "Драконът на Арканите"
Тази част беше много по-добра от предишната, но съвсем не толкова задоволителна. Отново се разтягаха локуми, а героите не ни разкриха нищо ново от себе си. Въпреки това имаше интересни моменти и любопитни разкрития в края. Завършекът ми допадна, най-вече съдбата на героите (макар нещата да не бяха розови за всички).
Предполагам, че щях да я харесам много, когато бях по-малка. Хубава е, но не ми е попаднала навреме.
Робърт Дж. Бенет - "Град на стълби" и "Град на остриета"
Бивши роби стават владетели, а бившите владетели се изправят срещу тях.
Боговете са мъртви или почти, а под реалността живее друга реалност....
Прочетете повече: тук
Робърт Л. Стивънсън - "Доктор Джекил и господин Хайд / Островът на съкровищата"
Прекалено кратка ми се стори историята за Джекил и Хайд, но в нея има много очарование. :) И идея, която притежава потенциал да се доразвие. Колкото до "Островът" - оказах се вече твърде пораснала за нея. Освен това стилът на Стивънсън според мен не е подходящ за детска книга - обременява я.
Стивън Кинг - "Зеленият път"
Не мисля, че който и да е Книгоядец тук се чувства готов да говори за подобен тип шедьовър, с най-голяма искреност го казвам...
Затова не ревю, а цитати може да прочетете тук.
Хейним Суним - "Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото"
Ти си в центъра на света си и ти преследваш щастието си. Понякога на пътя ти се стоварват канари нещастие и трудности, но ако си се научил как да се пазиш, ще излезеш по-мъдър от другата страна на пътя. Понякога е страшно трудно, но няма нищо невъзможно, стига да го поискаш. За подобни неща говори Хейним Суним тук и не го прави по начина, по който би изнервил човек като мен. Не наставлява, не настоява, не обучава на всяка цена. Той просто излага своите мисли за това, което е около него и как го вижда самият той. От там нататък преценяваш ти. Можеш да не си съгласен с него и да оставиш книгата на първата страница. Може да не си съгласен и да я дочетеш. Може да си наполовина несъгласен... схващате мисълта ми.
Посрещаме април с "Нощен патрул" на Сергей Лукяненко и "Шестото клеймо" от Дан Браун
Няма коментари:
Публикуване на коментар