Цитати от "Майстора на куполи" от Елиф Шафак

Ревю за книгата може да намерите тук. Преводът на книгата е от Красимира Абаджиева.

Странно, но лицата, които са от плът и кръв, изчезват, а думите, плод на дъха ни, остават завинаги.

- Ваше Височество, откакто съм дошъл тук, не съм чул някое животно да нападне човек. Освен ако не е оставено да умира от глад. Ако не ги дразним, те не биха ни сторили зло. Ала хората не са като тях. Гладен или не, човекът върши злини. Къде ще спиш по-спокойно? До сит непознат или до сит лъв?

Онези, които се заобикалят с ласкатели, не прощават на честните и откровените.

Човек с библиотека е човек с хиляда учители.

Решенията са овце, а навикът е овчар.

- Не е ли странно, че хората от една професия са и най-заклети врагове? - почуди се Леон. - Колкото по-близки са талантът и домогванията, толкова повече е ненавистта.

Според Джахан безразсъдното упорство беше проклятието на прекалено амбициозните хора. Толкова бяха сигурни в начинанията си, че не се вслушваха в чуждите мнения и така спираха полета на ума си, докато по-посредствените, които се учеха от събитията и от хората около себе си, го развиваха и крачеха напред.

Градовете са като хората. Те не са направени само от камък и дърво. Те са също от плът и кръв. И кървят, когато са наранени.

Може би прекалената близост води до слепота, докато разстоянието осигурява обективност.

- Има неща, които са в моите ръце, а други не са. Не мога да спра разрушенията. Но мога да продължа да градя.

Градяха с години и разрушаваха за ден. Безценното днес бе презряно на другия ден. Всичко зависеше от прищевките на съдбата, а съдбата бе толкова капризна...

Той все още не знаеше, че значимостта на вярата не зависи от непреклонността и силата й, а от способността да я загубиш, но отново и отново да си я възвърнеш.

- Ако някога те обземат колебания, помни, че всяко нещо си има причина и обяснение.

На света има два вида хора. Едните търсят щастие, а другите справедливост.

Живеем, трудим се и умираме под един и същ невидим купол. Богати и бедни, мюсюлмани и християни, свободни и роби, мъже и жени, султани и махути, майстори и калфи... Уверих се и вярвам, че има само една форма, която отразява всемира.
Куполът.
В него изчезват всички различия и звуците на радост или страдание потъват в тишината на всепоглъщащата любов. Когато мисля за света по този начин, усещам, че губя посока и не знам къде свършва миналото и къде започва бъдещето. Къде е Запад и къде е Изток...