Даниел Кийс - "Цветя за Алджърнън"
Много трудно ми е да говоря за тази книга, защото чувствата, които тя те кара да изпитваш, са изключително силни. Това е историята на един човек, който от дъното стига до върха и щастието е опияняващо... но след всеки връх има опасност да последва и падение, а колко изключително болезнено е да се опитваш да се примириш с бавното оттегляне на Чарли. Не можеш да се примириш и с това, че споменът все пак е останал в него. Не е същото. И болката е почти физическа.
Димитър Талев - "Железният светилник"
"Борбата вече започваше, макар все още в робски страх..."
Повече можете да видите тук.
Рядко ми попадат комикси, но този беше и още е изключително жив в съзнанието ми. Понякога все още се чудя на играта на камъните, които и за мен бяха хем седем, хем осем... а всъщност са само нарисувани. Или пък не? Още за N. можете да намерите тук.
Робърт Ч. Уилсън - "Дарвиния"
За "Дарвиния" все още се ядосвам, че писах предимно за нещата, които малко ме поизнервиха. Самата истина за тази книга е, че всъщност ми допадна много, въпреки очакванията, които имах за нея. Все пак, както се казва, щом имам толкова претенции, мога да седна да си напиша своя книга, нали така? Въпросните "оплаквания" пък, при желание, можете да намерите тук.
Роджър Зелазни - "Една нощ през самотния октомври"
Моята оценка от две звездички в Goodreads е най-ниската от поредица все високи, страници назад... не, че разглеждах много назад, но така ми се струва. Нямам представа защо хората са посрещнали тази книга така възторжено, за мен беше доста суховата и обикновена. Със сигурност не беше на нивото на "Създания от светлина и мрак", която беше дъното на разочарованието ми, що се отнася до Зелазни, но пък и не блестеше с нищо. Оценявам идеята историята да се разказва от името на вълшебните животни, които пазят господарите си магьосници в дните преди тайнствен ритуал, но всичко друго случващо се не задържа интерес.
Саймън Грийн - "Шадоус Фол"
Това е една прекрасна книга за мечтите, които сме изгубили, но всъщност никога не сме. Шадоус Фол е мястото, където те отиват, когато вече не са нужни, защото светът понякога се нуждае от нови мечти. Шадоус Фол е нещо като чистилището за всички тях - любими анимационни герои, супергерои, музиканти и какви ли още не. Там някъде ги чака и Времето, и Вратата към вечността. Но когато градът е застрашен от пълно унищожение, из тъмнината вилнее призрачен убиец, а един млад мъж се е върнал, носейки заплахата на старо пророчество... нещата вече не са каквито трябва да бъдат.
Единствените минуси за мен бяха твърде натоварващата "последна битка" - колкото и добър разказвач да е Грийн. И донякъде роякът печатни грешки - рядко вече говоря за такива неща, понеже изобщо не съм перфектната и така нататък, но тук специално доста ми развалиха удоволствието.
Том Кланси - "Едно е най-самотното число"
Не мога да кажа, че бях особено впечатлена от тази книга. Идеята за бъдеще, в което децата се забавляват, правейки реалистични "макети" на каквото ви хрумне, е доста идеализирана тук, а техническите подробности са адски много, което в крайна сметка загуби интереса ми рано.
Ф. Скот Фицджералд - "Красиви и прокълнати"
На някои книгоядци им предстои тази среща, а други, разбира се, са очаровани, защото говорим за Фицджералд, а той тук е на почит. :)
Затова повече за "Красиви и прокълнати" ще видите първо тук.
Франческа Хейг - "Огненото слово"
Цитирам се: "Ако действие означава 400 страници да се влачиш безцелно през гори и долини, значи аз нещо не разбирам... Но "Огненото слово" си е точно едно "ха, насам - ха, натам", украсено с "доводите" и "причините" на една безумно отвратителна егоистка, за която мога да изръся много по-обидни епитети..."
Определено ненавиждам това момиче и ме е жал както за приятелите й, така и за брат й, който трябвало да е зъл и лош. Това момиче ме влудява и понеже книгата е в първо лице и тя разказва, направо подскачах от яд на някои нейни заключения. Ако се опитаме да изключим това някак, светът и идеята на Хейг ми допаднаха.
Ха. А. Мелер - "Фалшивият фараон"
Меко казано безумна книжка. Става за отвличане на вниманието, когато си притеснен от важни събития в живота ти, но като се замислиш... ами чисто безумие си е. Доста детинска, на моменти глуповата, а авторът е прекалил с "!", сякаш се опитва да ни убеждава, че се случват невероятни неща, докато всъщност не се случва нищо съществено...
Ърнест Клайн - "Играч първи, приготви се"
Не ми изглежда възможно някой запален по нещо, независимо дали анимета, игри или сериали, да не хареса тази книга. Има условие, разбира се - става въпрос за игрите и сериалите на 80-те години, съвсем малко за онези от 90-те. И понеже много от тях са ми познати и се усмихвах с безумно широка усмивка на препратките за някои "японски детски", пък и поради доста други причини, се влюбих окончателно в книгата. От нея струи същинската, неподправена любов на фен, който си разбира от работата. Някой, с когото ще ти е удоволствие да говориш на някой фестивал или Комик Кон... Нямам търпение да видя филма на Спилбърг, който все повече наближава.
Яцек Дукай - "Други песни"
Скоро време няма да довърша тази книга. Тя е изключително сложна и богата на образи, но стилът ме натоварва прекомерно. Дори и да кажете, че това би следвало да е хубаво или нещо подобно, пак няма да седна да се измъчвам. Твърде много ми прилича на философски трактат, изгубен във времето, чиято идея и форма не е предназначена за всекиго. Все пак в основата на книгата стои Аристотел, обаче с някои... извънземни?... на помощ. Предпочитам да си остана простичка и щастлива пред това да се опитвам да се впиша в свят, който очевидно не е предназначен за читатели като мен. Но се прекланям пред гения на преводача, Силвия Борисова.
~~~~~~~~
Какво друго през месеца~
В август навлизаме в компанията на "Каравал" на Стефани Гарбър и "Тютюн" от Димитър Димов
Няма коментари:
Публикуване на коментар