Нашето посрещане на есента...

... под формата на класическия месечен отчет и през септември!

И двете сме започнали училище, тъй да се каже, но това хич, ама хич не изглежда да пречи, предвид количеството натрупали се книжни срещи.

А ето го и доказателството...

Дейвид Гран - "Изгубеният град Z"

Бях силно впечатлена от простата красота на филма, който гледах първо, преди книгата изобщо да беше излязла. Беше толкова свежо зелен, толкова поглъщащ... също като необятната джунгла, погълнала не един изследовател. Това е история за една упорито преследвана мечта, която определено би могла да те убие. Амазония не приветства с добре дошъл всеки.

Книгата е по-скоро биографична, което отне част от поглъщащата й сила спрямо мен, но споменът все още е силен.

Дейвид Мичъл - "Облакът Атлас"

Определено харесах начина, по който е построена тази история - през времето, от миналото към бъдещето, от бъдещето към миналото, въртяща се като калейдоскоп и свързана като в неунищожим кръг. Въпросът "Защо" обаче ми седи все така без отговор. Има някакъв смисъл, който ми убягва. Нещо, което не мога да открия.

Джордж Р. Р. Мартин - "Тирион Ланистър - мъдрият шегобиец"

Тази книга съществува, за да бъде подарявана като подарък на много големи фенове на "Игра на тронове", които нямат желание да прочетат цялата поредица, за да срещнат същите тези мъдри шеги из страниците. По принцип аз наистина не виждам друг смисъл от съществуването на подобен тип книги. Тази си има всичко, от което се нуждае един подарък - твърди корици, хубава хартия, много готини карикатури.

Жао Лихон - "Болка" (стихове)

Аз обичам отнесената, мечтателна поезия. Много трудно харесвам стихотворения без рима, защото обичам да бъдат като музика за мен. Виждам как Лихон разказва простички истини в живота с вдъхновение, но то не ме докосва съвсем. Когато стихотворенията му включват неща като "бели дробове, тъпанче на ухо" и така нататък, дори ме загубва. Но със стихове като "Вечност" би могъл да ме задържи.

Илан Мастаи - "Всички наши грешни дни"

Доволна съм всъщност, от това, което получих от Мастаи. За мен произведението беше един вид изненада, понеже (както обикновено) очаквах нещо друго, гледайки така, на външен вид. Малко повече за "откритията" ми има ето тук.

Кадер Абдола - "Къщата на джамията"

Хубава книга, която не дойде при мен в точния момент. Не съм срещала досега ирански автор, поне доколкото мога да си спомня, затова определено предизвика интерес, но темата не ме интересуваше точно когато я започнах. Някой ден ще се опитам да й дам още един шанс.

Карл Сейгън - "Контакт"

Според мен на Сейгън не му се е отдало съвсем да създаде художествено произведение, което да е далеч от чистата наука. Не беше достатъчно хващащо, въпреки че определено бих му повярвала за историята, понеже "знае какво прави". Книгата е малко суховата, с любов изпъстрена с терминология. Няма как да очакваш, че ще има някакво развитие на персонажи, естествено, но аз не знам защо очаквах. Хареса ми разглеждането на темата "Дали сме сами във Вселената".

Катрин Макгий - "Хилядният етаж"

Очаквах фантастика и антиутопия и получих тийн-чиклит. Смятах да напиша повече за това, но всъщност няма да има какво да кажа, освен че това е книга за онези, които много обичат забранените връзки, невъзможните връзки, триъгълниците... и така нататък. Споменах ли, че има дори инцест? Трябваше да минем през всичко това, за да се случи животопроменящото събитие. Заради него обаче изпитвам известно любопитство към втората част, която бе обявена наскоро. Дали пък там нещата няма да са по-тъмни?

Лоренцо Медиано - "Глинописецът"

Въпреки че харесвам испанските автори, не съм кой знае колко впечатлена от "Глинописецът". Идва ми малко вулгарна и повторенията на случилото се само преди една-две страници, са особено изтощителни. Както и обясненията за идиоти за това как се прави едно или друго. Би трябвало те да правят историята... по-автентична? Но всъщност са досадни.

Лорънс Блок - "Нощни птици" (сборник)

Едуард Хопър е вдъхновил участниците в този сборник с разкази чрез картините си. И всеки от тях много умело е включил картина в разказа си. Проблемът обаче тук е друг. Имената на участниците са известни, очакваш интересни разкази... но Хопър просто не говори за интересни неща. При което повечето разкази са на битова тематика и реално не са нищо особено.

Нийл Геймън - "Американски богове"
"Американски богове" от Нийл Геймън е книга с минуси, които се набиват на очи и с плюсове, които не можеш толкова лесно да дефинираш. Защото се крият в самата атмосфера - на свръхестественото в обикновеното, на приказните истории, в които вече не вярваме, но това не значи, че не са пълни с живот. Повече за плюсовете и минусите ето тук. :)

Олуин Хамилтън - "Дете на пустинята"

Обичам историите за пустинята, имам някаква... тъй де, дълбока любов към този род истории. Като цяло няма да намерите нищо оригинално, по-скоро само клиширани неща, но... магията е в пясъка, в самата различност на онези места, дори и измислени, които са в пустинята. Там магията е друга. Книгата е по-скоро детска и за мен е минус това, че е разцепена на две (или три?). В това няма никакъв смисъл, освен за повече пари...

Стив Байн - "Дъщерята на меча"

Обичам книги за Япония! И ако някой още ви твърди, че само Клавел като чужденец можел да разбере духа на японците, не му вярвайте! Никога не е бил само Клавел. Байн ме вдъхнови дотолкова, че записах аналогична на неговата специалност като магистърска, така че книгата определено е добра. Ето тук можете да погледнете за още.

Стивън Кинг, Ричард Чизмар - "Кутията на Гуенди"

Книгоядец~1 видя тази книга като нещо светло, невинно и наистина детско. Не всичко при Кинг трябва да е задължително страшно. Да, имаше страшни моменти, неприятни, трудни моменти... но във всеки живот има такива. Хареса ми как от тази книга струи... светлина.

Книгоядец~2 пък описа срещата си ето тук.

Стивън Кинг - "То" (първа и втора част)

Все още в мен има частичка от онова хлапе, на което ако му кажеш, че след време ще чете Кинг, ще ти се изсмее. Но въпреки това срещата беше истинска. Тук има мъничко за нея.

~~~~

В момента бягаме от учебниците, благодарение на "Дума Ки" на Стивън Кинг и "Принцът на тръните" от Марк Лорънс