Цитати: "Мирър и Голиат" от Ишбел Бий

Мина толкова време, откакто прочетох "Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат" на Ишбел Бий (вече разбрахте защо се наложи да съкратя заглавието :D). И докато си преглеждах цитатите у мен се появи желание отново да се потопя в целия хаос на тази книга, където текстът пада стремително из страниците, тиктака и е "изпълнен със сърца". С една дума - просто прави каквото си иска и в същото време всичко си е на мястото. Няма как да уловите всичко това от цитатите, но поне лудостта ще си личи. :D
Ако се чудите за какво дрънкам - ето ревю на едно малко по-младо аз (не го съдете много). И, разбира се, трябва да отбележа, че преводът е на Борислав Стефанов, а книгата е от Сиела (2016).

Луната винаги е на страната на вълците. Ловецът пази горската пътека. Ако пиете чай с човек-вълк с цилиндър, значи вероятно ще ви изяде. Може би бабата не е била подлъгана. Може би го е пуснала. Може би в нас има нещо, което иска да бъде изядено.
(...)
Казвах се Миртъл. Когато умрях, скочих в огледало. Станах отражение. Част от луната. Сега нощем вълците пеят на мен.

Казвам се Джон Лъвхарт и не съм се родил проклет.
Когато бях дете, един демон ме отмъкна от дома ми. Отмъкна ме в кралството на мъртвите. Когато се върнах на земята, не можех да гледам огледала, защото очите ми бяха черни. Цветът на мъртвите неща.

Проклетият, красив, луд господин Лъвхарт. Вие сте изпълнен със сърца. Изскачат от очите ви, падат в краката ви като отрязани глави. Червата ви са червени панделки. Сърцето ви е роза. Виждам ви, господин Лъвхарт. Виждам какво ви е направил. Убил е част от вас. Погребал ви е под дълбоката земя, погребал ви е жив.

Арестувам ви за убийство. Оставете меча, господин Лъвхарт. Очевидно получавате някакъв пристъп.
- Не, комисарю, не получавам никакъв пристъп. Всъщност избивам наред.

- Вие ангел ли сте, или дявол? - и гласът му вдигна вълни от електричество в нощния въздух.
- Още не съм решил.
И закрачих по мрачната уличка, като си подсвирквах.

Почувствах огромно облекчение. Беше луд като за трима. Но също така беше странно героичен и нямаше абсолютно никакъв страх от каквото и да било. Зачудих се какво ли може да му се е случило, че да го превърне в това същество. И май изведнъж осъзнах, че всъщност го харесвам.

Лудостта е просто дума.
Лъвхарт.

- Всичко съм виждал. Най-лошото у хората. Ангелите да му прощават, доктор Черитри. Аз няма.
Чудя се, дали ако постоянно ти казват какъв късмет имаш, рано или късно се случва нещо лошо.

От личния си опит съдя, че необикновените хора често имат необикновени хобита.

В известен смисъл всички сме колекционери на чудатости.

Огледалата са портали към други светове.