Очарователният сборник с избрани произведения на Роджър Зелазни - "Смъртта и светлината" (издателство Бард, 2017) - се сблъска с моята, тъй да си кажем, ненаситност.
Като начинаещ "фентъзист", срещата ми със Зелазни и неговият Амбър беше едно от най-страхотните неща, които са ми се случвали. Години наред харесвам Зелазни заради онзи тъй ярък спомен от хрониките.
Сега, години по-късно, след сблъсъка си с "Да умреш в Италбар" и "Създания от светлина и мрак", осъзнавам, че Роджър Зелазни е много по-различен от детския ми спомен за него. Или пък простата ми вяра от онова време, че той е предимно фентъзи писател, отдавна е трябвало да бъде изтръгната от мен.
Но... никога не е късно.
Да започнем с най-простичкото - съдържанието на "Смъртта и светлината". В този том (който всъщност има една единичка на корицата си, ако някой не е обръщал внимание или не е попадал на книгата... Това е надежда за още, още, още!) имаме сравнително кратките "Четири истории от утре", следвани от "Господарят на светлината" и "Една нощ през самотния октомври". Всички произведения са почти изцяло сериозна фантастика, с много нисък процент фентъзи съдържание. Книга, достойна за колекцията от "Велики майстори на фентъзи и фантастика", към която, естествено, си принадлежи. И, съвсем естествено, е също толкова елегантна и must-have~ (и аз да използвам един модерен термин, ей!).
Четирите истории от утре са реално това, което лично на мен ми хареса изцяло и напълно... добре де, може би без да броим първата история. Но и три от четири не е зле. Под общото название всъщност разполагаме с:
- "Вратите на лицето му, лампите на устата му" - Венера, буря, неестествени морски твари и запалени рибари, потопени в стиймпънк. Произведение, което те кара буквално да се гмурнеш в чужди, много чужди води. Но сериозната му слабост, лично за мен, е краят му, който е оставен някак да виси в нищото и ме разочарова. Търсят се отговори на редица въпроси - защо, какво сега, и какво от това... За жалост, вероятно аз пропускам отговорите им някъде в текста, ако изобщо ги има...
- "Роза за Еклисиаста" - умиращият Марс и поетът, който ще го възроди. Прекрасно произведение. Тук си проличава колко къртовски труд вероятно е хвърлял Зелазни, за да се запознае с редица религии и учения - нещо, което проличава и в други негови произведения. Освен това, разказът е и изненадващо романтичен, а и вдъхновяващ. Интересно е как главният герой е абсолютно гениален, но и абсолютно интровертен - несъмнено типаж, използван и в много други произведения, и все пак... все пак този герой е сякаш лишен от всичко зло, без да са му спестени слабостите. Той е... съвършен.
- "Фуриите" - Отново се сблъскваме с друга галактика. Този път отчаяната интергалактическа полиция ще събере екип от създания с паранормални способности, които ще трябва да заловят един престъпник... Лошото е, че за мен престъпникът беше героят, поради което не възприемам тримата "ловци" за добрите, поради което и през цялото време ръмжах срещу тях. Нищо в тази история като цяло не беше честно и правилно. Най-честно е даже да си кажа, че повечко се нервирах, вместо да се забавлявам. Може би именно този обърнат вид на иначе стандартната история, ме вълнува най-много... пък дори и не напълно положително...
- "Сърцето на гробищата" - Елитът има нова форма за забавление... и за оцеляване. Минеш ли теста, ти си... спасен. За векове напред, завинаги. Получаваш възможност да спиш замразен сън с години и да се събуждаш сякаш само след ден-два. И да участваш на много и чудесни Купони, хиляди години напред след твоето раждане. Тази история е донякъде в стил "предупреждение за бъдещето", носи определена тъга в себе си за начина, по който се променят хората. И вярата, че дългият живот невинаги значи истинско щастие. Краят на историята е чиста доза горчива ирония. Бих казала, че всичко това прави разказа рядък диамант сред другите.
"Господарят на светлината" е първото от двете големи произведения в антологията. Ако вече сте се сблъсквали със "Създания от светлина и мрак", значи имате реална представа за какво става въпрос. И двете произведения са фантастично-религиозни. Всички митове, свързани с дадена религия, оживяват изпод перото на Зелазни. Докато "Създания"-та е история, базирана на египетската митология, то "Господарят на светлината" води началото си от будизма и хиндуизма.
Зелазни или е имал изключително голям интерес от религиите и митовете, свързани с тях, или е бил много упорит и сериозен изследовател. Запозната съм с редица будистки митове и ги виждам пресътворени, и в играта има живи, ярки образи - точно каквито би следвало да бъдат, поне според хората, които са ги представяли. В същото време, Зелазни не устоява на душата си на фантаст, и дарява световете на своите богове с чудни и обясними машинарии. Създават се тела за прераждане, създават се оръжия, които хората смятат за магически... Боговете в своя свят се борят за власт и могъщество... а ние всъщност нищичко не знаем. Зелазни просто някак се е промъкнал на Небесната пътека. Боговете си имат свои слабости и не всички са безкрайно мъдри... просто трябва да вникнем в това... Макар че те едва ли биха искали, разбира се.
Но аз всъщност не харесвам това произведение изцяло, както не харесах и "Създания"-та. "Господарят на светлината" е безспорно по-добро в личната ми класация, но ми се видя хаотично, а всъщност на места и досадно. Патосът, с който си комуникират тези създания, ме отчайва. Честият похват да не се обяснява на читателя къде и кога точно се намира, ме дразни. Не е възможно да съм чак толкова неориентирана, че да не мога да разбера за 200 страници кой за какво точно се бори и в крайна сметка добър или зъл е. Може би пък тези неща идват от природата на божествените натури - ами ако моят простосмъртен ум просто не побира нужната информация? xD Каквото и да е, този тип фантастика "Зелазни" не е моята фантастика... Жалко... но пък иначе всичко - всички машини, демони и какво ли не - се вписваха в пъти по-добре в будизма, отколкото при египтяните...
За "Една нощ през самотния октомври" не изпитвам желание да говоря. Имах друга представа за това произведение още миналата година, когато го четох като самостоятелно издадена книжка. Тук имам същия проблем - лек хаос, труден (невъзможен) път към кой да е герой от произведението и съответно - загубване на пътя към вплитането ми в историята...
~~~
Още за книгата към момента можете да откриете и в:
Няма коментари:
Публикуване на коментар