Тя винаги е била абсолютно съвършена. Богата, красива, властна, умна.
Тогава как е възможно да иска да се омъжи за възможно най-обикновения човек в цяла Америка?
Някои неща не разполагат с обяснение...
Той - обикновеният неудачник - ще се опита да я направи щастлива, с каквото му е по силите. И определено късметът не е точно на негова страна, когато се отправя на последното си ергенско парти и се запознава с красиво местно момиче, мъж със змия, бедстващи хаитяни, орангутан и... да спрем до орангутана.
Ергенската тайфа не му е от особена помощ. Булката скоро започва да беснее, а пък той намира време и за това да си навлече проблеми дори с безценния пръстен...
"Никога повече ерген" на Дейв Бари (издателство Бард, 2017, с превод на Иван Иванов) ще ви преведе през един много шумен Маями и ще ви запознае с почти отчаяния опит на един обикновен човек да спаси сватбата си с мултимилионерка, при положение, че абсолютно всичко е против него... дори родителите на булката, разбира се.
Мисля, че това е книгата, с която аз лично мога да отворя така наречения "плажен сезон". Не бих определила историята като нищо повече от сравнително евтин комедиен филм от онези, които на мен дори не са ми смешни. Напушени кретени, състезаващи се с евтин диалог за вниманието ти не е нещо, което непременно трябва да пропускаш. Главният герой е единственият свестен лъч надежда и всички се стремят да го заровят под камара от идиотизъм. (И от бащата на булката става нещо, но пък той е доста второстепенен). Булката пък успя да пробуди емоции у мен - омраза. Абсолютно противно същество. Определено, представена така, не мога да ѝ съчувствам за всички заплахи за "съвършената сватба". Даже съм доволна, че се трупаха и трупаха... От Ергенската тайфа може би имаше какво още да се желае (определено Марти не беше за мен "най-готиния пич")... Всъщност, от всички имаше да се желае още, като цяло. Може би просто защото за мен това просто не е хумор...
"Никога повече ерген" не ме разочарова, защото още с първите няколко изречения човек добива представа какво го очаква. Това е историята, за която си платил в лятното кино да гледаш и гледаш, понеже нямаш да вършиш абсолютно нищо друго. Факт е, че най-забавният момент за мен е моментът в аптеката, цитирам началото отново:
"В аптеката работеше само една каса и на опашката пред Кастроново имаше само една клиентка. За негово нещастие тя се оказа от най-кошмарния вид клиенти: жена с купони. Още по-зле, беше СТАРА жена с купони и стискаше цяла пачка с дебелината на телефонния указател на Дейтън, Охайо"
Съответно уточнявам защо беше най-забавният момент за мен - защото знам какво е да си на каса и да си имаш вземане-даване с човек, зареден с купони... Даже колегата от книгата беше страхотно любезен!
В заключение смятам, че ако нямате против ненормални и шантави надпревари из слънчево Маями, терзанията на един младоженец и разни напушени хора... можете да заведете "Никога повече ерген" на плажа тази година.
(П.П.: Да, това може да мине и за плажна препоръка №1 за годината!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар