Едва наскоро започнах да откривам този жанр. Когато бях по-малка, не смятах, че някога ще има ден, в който изобщо да посмея да си купя такава книга. Но пък нещата се променят, а човек никога не трябва да казва никога. Отидох на Панаира на книгата, качих се на съответния етаж и... и я видях, след което я купих без да се замислям. Как обичам да купувам, без да се замислям! За да очаквам изненада!
Е, след като си признах колко съм нова в тези среди, то се подразбира, че не мога да сравнявам с почти нищо, но едно е сигурно - това, че книгата истински ме зарадва. Работата, свършена от издателството и от съставителя на този сборник, просто е едно удоволствие за книгомана.
А Лъвкрафт се оказа едно приключение. Ужасът и фантастичното ръка за ръка във време, в което до скоро смятах, че няма книги, които да се харесат на мен. А тази година за пореден път това ми мнение се оборва. Започнах с "Машината на времето" и "Островът на доктор Моро", за да мина през "Дракула"... да не забравям и "Кралят в жълто", макар че той беше малко по-рано и го смятах за някакво изключение... Светът постоянно е способен да те изненадва!
~~~~~~~~~~
- Разказът "Отвъд стената на съня" е впечатляваща фантастика, история за онова, което не виждаме, но може би е там... и ние сме част от него. Между другото, много добър избор за първи разказ, поне от моя гледна точка. Като за човек, чудещ се дали няма да е нужно да слага върху книгата чаша с вода, за да лови демоните, тази история е толкова успокояваща!
- "Къщата" беше, струва ми се, първата крачка към света на Лъвкрафт, неговия стил, ако мога изобщо да се изразя така. Тъмната и мрачна къща е на лице, нейните мрачни обитатели - също... един глупавичък младеж, обсебен от идеята да разбере онова, което не трябва, също е на мястото си. Ето такива разкази, сигурна съм, някога нямаше да се отразят добре на развинтеното ми въображение. А сега... скачам от радост, задето съм пораснала! xD
- Голяма изненада, поради някаква особена причина, представляваше разказът "Котките на Ултар" с неговия някак типично египетски стил. Хора, вече се знае... никога не правете лошо на котките, никога! Нали сте чували, че тези животни били отмъстителни? А недай си боже да попаднеш на някой, който може да насочи гнева им към теб! (Но пък то и аз бих постъпила по някакъв подобен начин, не толкова брутален, но все пак... Да измъчваш животни е отвратително!)
- "В стените на Ерикс" е... за Венера! И аз бях зяпнала като че да виждам материализирал се мой любим герой... Но да се придържам строго към разказа - наистина има нещо много общо с филма "Аватар", за който, отзад се твърди, идеята била взета от тук. Тези гущероподобни твари... Но разказът е и много ироничен, горчив. Истинско доказателство, че истината идва тогава, когато си на път да я откриеш. Доста... доста тягостно чувство оставя...
- "Обреченият Сарнат" е страшно предупреждение относно гнева на боговете. ГИБЕЛТА дебне... но е още рано да знаете каква е тя...
- "Артър Джърмин" беше първият разказ от мъничкия цикъл, в който се говореше за странни и невъзможни създания, близки до нас... по един ужасяващо стряскащ начин. Тайната на Джърмин ти става ясна още някъде по средата, но просто не можеш да не дочетеш този разказ, за да се увериш, че е така. За да приемеш истината. Истината, която накара него да се самоунищожи...
- "Гравюрата", "Звярът от пещерата" и "Улицата" бяха някаква смесица от теми, които този автор очевидно доста харесва, като "Улицата" беше доста по-различен дори и сред останалите разкази в цялата книга. Улицата разказва, да, цяла една история, дълга, дълга история... и този разказ звучи истински различно, поне така го чувствам аз. О, "Гравюрата", между другото, е по-скоро разказ в стил "касапница", ха-ха xD Доста... шантаво...
- Най-стресиращото и смразяващото нещо, с което се запознах, беше "В криптата". Боже мой, това вече беше истински ужас! Точно тук краят беше наистина смразяващ! Най-силният разказ за мен в тази книга!
- От друга страна "Той" може би не успя да ми направи чак такова впечатление, именно заради предшестващото го произведение, но не искам да бързам и да го слагам на най-последно място. Тук никой разказ не заслужава последно място така или иначе.
- "Съновидения във вещерския дом" може би щеше да е разказът, който щеше да ме кара да сънувам Кафявия седмици, дори месеци наред. Точно този тип разкази те преследват... или поне щяха да ме преследват преди. Защото нещо се е спотаило там, нещо дебне и е там... но ти не го виждаш, ето това е влудяващото. Особено, когато е описано толкова добре... Все още обаче не мога да разбера как може да има толкова луд човек, че да иска да живее в дома на вещицата! Понякога тези хора от тези разкази действат... нелогично!
- "Неназовимото", точно така, сега видях заглавието му... ето, това също не беше от най-впечатлилите ме произведения. Може би с "Той" просто са се паднали след прекалено силни истории и затова се оказват "не-моите-заглавия"... може би когато забравя книгата ще опитам пак...
- "Краят на човечеството" незнайно защо ми напомни на Сакьо Комацу и неговата книга "Денят на възраждането". Тук нямахме вирус, по-скоро причината беше научно издържана - Слънцето, притеглянето и прочие - и все пак звучеше толкова близо! Дали пък Комацу не е взел мъничко от тук? Кой знае... А като разказ звучеше изненадващо тъжно, не страшно, но тъжно със сигурност... а може и някой ден да бъде истина.
- "Дебнещият страх" беше нещо, за което вече бях подготвена, все пак е в края на сборника и вече имаш някаква представа за някои неща, които биха могли да се случат. Говоря за неща като например онова с нападението в страшната къща през нощта. Ама разбира се, че злото няма да дойде от прозореца или вратата, а от камината! Чак се зачудих защо не беше взета предвид...
- Бонусът "Кошмарът в Дънуич" беше любопитно четиво, особено представяйки ни този... хм... човек? Още в самото му описание виждаш, че си е чист демон, но пък не можеш да му хвърлиш обвинението така в очите... преди да е станало късно. Мисията на господин професора в някаква степен ми заприлича на смела постъпка тип Гандалф - "Няма да преминеш!"... Трябва да спра да свързвам разни образи с други личности, наистина xD
Няма коментари:
Публикуване на коментар