"...Сега го разбирам. Разбирам какво имаше предвид той. Баща ми казваше, че ако познаваш врага си, значи, си спечелил половината битка. Сега ви познавам. Точно така.
Това сте вие...
...Вашите пари издържат мен и останалите като мен.
Ние утоляваме вашата жажда.
Можете да натиснете бутона за извънредно прехвърляне, да отвърнете очи от екрана, да излезете от театъра, да затворите книгата...
Но не го правите.
Вие сте мои съучастници и мои унищожители.
Моето възмездие.
Моят ненаситен, кръвожаден бог..."
Съществува един магически свят, пълен с дракони, елфи и всякакви други невъзможни твари. Той е някъде там, отвъд нашия. Същевременно близък и все пак недостижим.
В Отвъдие те очакват героични сражения, приключения, от които да не можеш да заспиш, ужасяващи мъчения, ако те хванат.
Не можеш да отидеш там сам, освен ако не пожелаеш да бъдеш Актьор. Вместо това можеш удобно да се настаниш на креслото си, стига да си получил тази възможност, и да изживееш приключението през очите на Актьор. Някой, когото изпращат в Отвъдие за твое лично забавление. И ако умре - какво по-добро за продажбите на приключението!
Хари не е имал особено щастливо детство. В едно жестоко кастово общество най-лошото, което може да ти се случи, като че ли е да пропаднеш надолу в йерархията. Нещо, което той лично може да потвърди. За богатите и дори за феновете си, той е едно нищо. Колкото повече хора убие в Отвъдие и колкото повече кръв пролее, толкова по-добре. Но едва ли някой ще тъжи за него, ако умре оттатък. Не и в онзи смисъл, който бихме вложили ние.
Той е просто една вещ.
Сега новата му задача е да спаси съпругата си - единствената жена, която някога е обичал и вероятно е получил обичта й. Те са разделени отдавна, като че ли по взаимно съгласие (и не точно), но сега тя е в опасност.
Хари трябва да рискува всичко, ако иска да получи шанса си да се опита да си я върне.
Той отново трябва да бъде Каин. Коравосърдечната роля, отредена му в света на Отвъдие.
"Героите умират" на Матю Удринг Стоувър наистина е предшественик на онези книги, които наскоро започнаха да придобиват популярност. Не мога да съм особено сигурна, понеже повечето от тях не съм чела, но поне съдя по филмите. Става дума за онези истории в стила на "Игрите на глада".
Явно "Героите умират" просто не е получила големия си шанс, точно както и не е особено популярна на българския пазар. Може пък причината за това да се крие в по-суровите й език и действие.
Това е книга, пълна с магия и брутална смърт, с груб език, който засичаме и при автори като Джо Абъркромби (сигурна съм, че това е споменавано неведнъж, но е самата истина и не виждам смисъл да го пропускам). Едновременно разказва за един изключително добре позната ни фентъзи обстановка и за модерна фантастична среда, окупирала Земята от нашето бъдеще.
Добре познати сцени, в които троли, орки и елфи се бият в пивници, и "мъдри" магьосници се опитват да мислят пъклени планове, се конкурират с мръсните тайни на хората на Земята, които пресмятат парите, които биха получили от новото приключение на някой Актьор, особено ако той умре, биейки се с най-големия си враг.
И ние всички ставаме част от цялата тази история, включвайки се към приключението на Каин, гледайки го през неговите очи.
И той го съзнава.
О, разбира го много добре.
За много от нас опитите му да спаси жената, която обича, е просто история, която да ни вълнува, заради която да си пуснем телевизорите и, заковани може би като пред "Биг Брадър", да зяпаме зализания шоумен, който да ни предава новини. (Този образ продължава да ме кефи по необясними причини... може би защото е адски противен и толкова истински, че ако сега си пусна телевизията, сигурно веднага ще ми се ухили от екрана).
Животът на Палас Рил - последните секунди, отброявани от нашия часовник!
Ще успеели Каин?!
Ще успее ли... И как?!
Какво значение има какво точно изпитва той?
Нали това е просто една игра?
Може би граф Бърн, заклетият му враг, най-откачения извратеняк в историята, най-сетне ще го убие, преди да успее да спаси Палас! Ох, каква драма... (Милиарди, милиарди се стичат към Студиото!!).
Кой от нас ще види истината, с която Каин ни засипа в кулминационния момент от историята си? И дори през цялото време на приключението си? Дали е останал някой, който въобще може да я види?
"Героите умират" ни предлага едновременно възможността да приключенстваме, забравяйки за истинския свят и това да се сблъскваме със суровата действителност извън приказката. Кое ли, чудя се, е по-суровото от двете в тази книга?
Хората като че ли избират да забравят за реалността като се посветят на една измислена история - просто защото не е историята на техния свят.
Не е ли било винаги така?
Интересно, какво ли би казал Каин за фентъзи феновете като мен. Реалната ни среща няма да бъде никак приятна за мен... Та нали аз съм една от многото, които по-често избират да не затворят книгата, когато е по-добре тя да свърши...
Няма коментари:
Публикуване на коментар