"Библията на Дявола" чака

Знаете ли, че „Библията на Дявола” съществува? И че е най-големият средновековен ръкопис? А също има и една легенда около написването й... Това е историята на един монах, който загубил вярата си. И който поел на плещите си чудовищен грях.

- Но какво му е оставало тогава на бедния монах?

Бащата на Андрей едва забележимо се усмихна.

- Да се моли.

- Но...

- Точно така. Как да се моли, след като е загубил вярата си? Нали, за да запази упованието си в доброто, на човек му е нужна вяра? Но за да приемем, че съществува и зло, не ни е нужна вяра - това е известно на всеки, който познава поне частица от света.
- Да не искате да кажете, че...

Монахът се разкаял за прегрешенията си и помолил да го зазидат. Докато изкупвал греховете си, той щял да напише книга, която да възвърне знанието, което унищожил. Но още първия ден осъзнал, че ще умре, преди да е готов. Затова избрал...

- Да. Монахът се помолил на дявола.

„Билията на Дявола” е онази нишка, която свързва героите от няколкото сюжетни линии. Първият е Андрей фон Лангенфелс, който като дете е станал свидетел на клането в един манастир. Това е единствената история, която желае да слуша императорът на Свещената римска империя. Онази за лудия монах с брадвата. А докато Андрей се опитва да оцелее в кралския двор, отец Ксавиер е изпратен там с тайна мисия. Той е точният човек на точното място – перфектен. Агнес Вийгант, от друга страна, чувства как всяка опора под краката й се срива. И единственият, който може да я задържи да се падне, е Киприян Клесъл.

С появата на отец Ксавиер и отиването на Андрей в двореца, се създава впечатлението, че ще се акцентира главно в политическите интриги. И макар че те са несъмнено катализатори в развитието на действието, остават ненатрапчиви. Тайните срещи, писма и свръзката с шпиони, са изцяло съдържателни и най-важното - кратки. Колкото до другата част от сюжета – тази за заможната Агнес и Киприян, племенникът на влиятелен епископ, тя ми е особено любима. Темата за влюбеното момиче, на което й е отказано правото да се омъжи по любов, е изтъркана. Но Дюбел успя да я накара да заблести – без да я натрапва, без да я прави сладникава. И именно в това е очарованието й. Отношенията между героите са съвсем прости, понякога твърде приятелски и наивни и именно заради това се влюбих в тях.

Но Киприян не е само любимият племенник. Епископът има свои планове, в чието изпълнение да го включи. По същото време, когато абатът от злополучния манастир с лудия монах изпраща двама духовници, натоварени с ужасна задача. Павел и Бух ще я изпълнят без възражения. В името на християнството.

Киприян беше въплътил в себе си все черти, които ми допадат в един характер – държеше се на положение и премисляше действията си, докато Агнес беше дразнеща, когато опре до любов – сърдеше се като дете, което не е свикнало, че не може все да е на първо място. Андрей пък ми направи ужасно първо впечатление. С времето обаче открих, че макар да показа страхливост и малодушие, може да се бори и да защитава ценното за него с впечатляващ хъс. Павел и Бух имаха кратко участие сравнение с останалите, но особено запомнящ се е образът на заекващия Бух и този на Павел, чиято съвест постоянно го гризе. Отец Ксавиер пък е от тези образи, които можем да срещнем навсякъде по книгите – безскрупулен,  хитър и манипулативен. Той беше единственият, чието минало остана неизвестно и това остави характера му някак без покритие.  Освен това не беше изненадващо и нито едно от действията, които предприе, просто защото образът му е клише.

Рихард Дюбел е включил в романа си исторически личности, които интерпретира свободно и така преплита историите им с измислените си персонажи, че създава впечатлението за достоверност. Единственото, което ти напомня, че това все пак никога не се е случвало, е „Библията на Дявола” и то само заради фантастичния и леко паранормален начин, по който е описана самата тя и силата й.

Романът на Рихард Дюбел поема по неочаквани пътища. В самото си начало те оставя с впечатления, които в последствие коренно се променят. Сякаш в началото си в лабиринт и виждаш по колко много начини може да се развие тази история. Докато постепенно не остане само един път, чийто край е неизвестен. Само знаеш, че на финала е Библията, която кротко чака да я отвориш. Да я прочетеш. И да се промениш. Като монаха, отправил молитва към Луцифер.