Добре дошъл си в София. Не онази, обикновената. Из улиците на тази София не си бил никога... може и да не попаднеш отново, никой не може да ти каже. Работата е там, че дори и да искаш, входът може вече да не е точно там, където си го спомняш. А и името на улицата няма да ти помогне много. Някак се оказва, че такива улици няма на нито една карта на града, дори най-подробната. А и трамваят, който си мернал да минава, някак си май също не съществува...
Може пък да си се объркал. Няма да си първият, който се губи съвсем случайно в големия град.
Но ако вярваш силно, онази друга София ще бъде там. Красива, не толкова забързана и не чак толкова сива, колкото може да бъде понякога. Малко по-чалната, но истински жива. Дори немагьосниците са добре дошли там понякога... Особено пък ако са способни да мечтаят.
"Софийски магьосници" на Мартин Колев [Издателство "Сиела", 2017] е най-новото българско фентъзи заглавие на пазара. Посрещнах го с усмивка и го четох с истинско удоволствие. Да се гмурнеш в една непозната София, която се крие точно пред теб, стига да си готов да я видиш, е истинско приключение. Целият град сменя премяната си, отърсва се от сивотата си и вече изглежда по-различен и наистина, ама наистина вълшебен. Тази книга е своеобразна магия. (Вероятно съдържа тайно заклинание за постигане на "вглъбено четене", но хич не можеш да се разсърдиш на магьосниците за това, както не се сърдиш и за заклинанията за билетчетата. Че то нали най-сетне са се разкрили тези типове, а? А може пък и да става дума за книга-игра, но от специалните...)
Работата е ясна. В София има магьосници. Факт! Не са онези елитни типове, за които всеки би си помислил. Не приличат и на мъдри дългобради старчета... поне не съвсем.
Всъщност те са съвсем обикновени на външен вид. Някои от тях сигурно се разминават с нас постоянно по улиците. Срещаме ги по ресторантите или дори ги гледаме по телевизията.
Те, разбира се, си имат свои си фракции, но кое ли общество си няма? Но всъщност се оказват много по-задружни от нас. Онзи свят, тяхната друга София, е мирно място. О, да, не може и без някой и друг скандал... но всичко все някога отново ще се оправи.
Техният свят е и нашият свят. Разбира се, имат си и някои привилегии. Като например Шесто кьоше там, където ние имаме само Пет кьошета. Някои магически улици, скрити от взора ни. Дори един трамвай, който кръстосва града още от миналия век насам!
Ние няма как да знаем, но сега този таен свят бива нападнат от нещо тайно и зло. Някой преследва магьосници. Вече има изчезнали. Притеснително...
А младият Бриян тъкмо започва да открива истинската магия. Момчето бива пробудено за тази истинска магия от магьосника Свилен, който случайно го вижда да прави "фокуси" с хамстера си, с които явно смята... ами, да преживява с някоя и друга чужда пара?
Сега момчето трябва да намери мястото си в този нов чудат свят... Докато мистерията се заплита.
"Софийски магьосници" е изключително очарователна. Тя е изключително близка до нас самите, колкото и глуповато да е изказването ми. Просто те оставя да й се довериш. Можеш да повярваш, че наистина има и такава София. Можеш да повярваш, че магията винаги е наоколо. И може да е в самите нас. И че живеем сред вълшебство. Книгата докосна вярата в мен, че това е така. И малкото дете с голямото ненаситно въображение в мен е убедено, че всичко е абсолютната истина.
Това е магия, която ни приляга идеално. Наглед простичките и дори понякога нелепи рими, които служат за заклинания, прилягат хиляди пъти по-добре на един български магьосник, отколкото сложните латински фрази, с които мнозина свързват магията. Магията на София е някак... народна? Самобитна?
Магията е като магьосниците ни. Свободна. Странна. Забавна. Близка. Разбираема.
"Софийски магьосници" не е книга за магии като другите книги за магии. Това си е нашата книга за магии и магьосници. Имам предвид - българската. Тъй, я. Това е най-модерният български град, за който съм чела в книга от незапомнени времена и тези герои са най-българските възможни хора. Най-българските възможни магьосници.
Знам, знам, звучи глупаво... но си е съвсем така. Нов чист, прекрасен град, изпълнен с тайни. Изключително симпатични и разбираеми герои. Свят, в който живееш наистина.
Просто.... прекрасен роман. (При това дебютен, ако за някой е чак толкова важно.) Искрена благодарност дължа на автора, че ме срещна със софийските магьосници и ми помогна да повярвам. Той, струва ми се, е най-талантливият магьосник сред тях...
"Софийски магьосници" на Мартин Колев [Издателство "Сиела", 2017] е най-новото българско фентъзи заглавие на пазара. Посрещнах го с усмивка и го четох с истинско удоволствие. Да се гмурнеш в една непозната София, която се крие точно пред теб, стига да си готов да я видиш, е истинско приключение. Целият град сменя премяната си, отърсва се от сивотата си и вече изглежда по-различен и наистина, ама наистина вълшебен. Тази книга е своеобразна магия. (Вероятно съдържа тайно заклинание за постигане на "вглъбено четене", но хич не можеш да се разсърдиш на магьосниците за това, както не се сърдиш и за заклинанията за билетчетата. Че то нали най-сетне са се разкрили тези типове, а? А може пък и да става дума за книга-игра, но от специалните...)
Работата е ясна. В София има магьосници. Факт! Не са онези елитни типове, за които всеки би си помислил. Не приличат и на мъдри дългобради старчета... поне не съвсем.Всъщност те са съвсем обикновени на външен вид. Някои от тях сигурно се разминават с нас постоянно по улиците. Срещаме ги по ресторантите или дори ги гледаме по телевизията.
Те, разбира се, си имат свои си фракции, но кое ли общество си няма? Но всъщност се оказват много по-задружни от нас. Онзи свят, тяхната друга София, е мирно място. О, да, не може и без някой и друг скандал... но всичко все някога отново ще се оправи.
Техният свят е и нашият свят. Разбира се, имат си и някои привилегии. Като например Шесто кьоше там, където ние имаме само Пет кьошета. Някои магически улици, скрити от взора ни. Дори един трамвай, който кръстосва града още от миналия век насам!
Ние няма как да знаем, но сега този таен свят бива нападнат от нещо тайно и зло. Някой преследва магьосници. Вече има изчезнали. Притеснително...
А младият Бриян тъкмо започва да открива истинската магия. Момчето бива пробудено за тази истинска магия от магьосника Свилен, който случайно го вижда да прави "фокуси" с хамстера си, с които явно смята... ами, да преживява с някоя и друга чужда пара?
Сега момчето трябва да намери мястото си в този нов чудат свят... Докато мистерията се заплита.
"Софийски магьосници" е изключително очарователна. Тя е изключително близка до нас самите, колкото и глуповато да е изказването ми. Просто те оставя да й се довериш. Можеш да повярваш, че наистина има и такава София. Можеш да повярваш, че магията винаги е наоколо. И може да е в самите нас. И че живеем сред вълшебство. Книгата докосна вярата в мен, че това е така. И малкото дете с голямото ненаситно въображение в мен е убедено, че всичко е абсолютната истина.
Това е магия, която ни приляга идеално. Наглед простичките и дори понякога нелепи рими, които служат за заклинания, прилягат хиляди пъти по-добре на един български магьосник, отколкото сложните латински фрази, с които мнозина свързват магията. Магията на София е някак... народна? Самобитна?
Магията е като магьосниците ни. Свободна. Странна. Забавна. Близка. Разбираема.
"Софийски магьосници" не е книга за магии като другите книги за магии. Това си е нашата книга за магии и магьосници. Имам предвид - българската. Тъй, я. Това е най-модерният български град, за който съм чела в книга от незапомнени времена и тези герои са най-българските възможни хора. Най-българските възможни магьосници.
Знам, знам, звучи глупаво... но си е съвсем така. Нов чист, прекрасен град, изпълнен с тайни. Изключително симпатични и разбираеми герои. Свят, в който живееш наистина.
Просто.... прекрасен роман. (При това дебютен, ако за някой е чак толкова важно.) Искрена благодарност дължа на автора, че ме срещна със софийските магьосници и ми помогна да повярвам. Той, струва ми се, е най-талантливият магьосник сред тях...
Няма коментари:
Публикуване на коментар