Нела е твърде объркана и
потисната от новия си живот. Когато получава сватбения си подарък от Йоханес –
умален вариант на цялата им къща, тя намира утеха в подреждането и усъвършенстването
на този малък макет. За тази цел използва услугите на миниатюрист. Кой би
предположил, че освен да изпълнява задачите, той ще праща на Нела и неща, които
не е поръчвала за малката си къща? Миниатюрни предмети, за които никой извън дома
не може да знае? Подробности за малък макет, отразяващ тайния личен живот.
„Миниатюристът” ни дава
възможност да разгледаме като под лупа животът в Амстердам през XVII в.
Нидерландия е една доста непозната дестинация за мен и чувството да се „разходя”
из един от градовете й беше доста интересно. Атмосферата е доста специфична - от
страниците лъха студ, хората са някак твърде сериозни и обременени. И за това
си има причини.
Две неща вълнуват
обществото най-силно: парите и Бог. Хората се опитват да лавират между двете,
но най-често богатството взема връх. И на човек му остава единствено да се
опита да го задържи у себе си, докато ходи на църква и слуша проповеди за аскетичен
живот. Защото парите трудно се изкарват и трудно се пазят, а малко лицемерие и
фалшива набожност е от полза, за да си останат при теб. Можеш и да не ходиш на
църква, но тогава съседите ти ще разберат за това. И ще се зачудят защо. Ако
открият отговор, той може да не им хареса. Ако не открият - може да си измислят
такъв и тогава на теб няма да ти хареса. Такъв е животът в град, построен на
твърде крехки основи.
Съседите те наблюдават, а
ти наблюдаваш тях. Но това не значи, че някои тайни не могат да останат скрити.
Ако ги пазиш добре и тези, които познаваш правят същото, то всичко ще е наред.
И все пак миниатюристът изпраща малки пакетчета с неща, които не си поръчвал.
Които съдържат тайни или пък нещо много повече – поглед към бъдещето. Дали Нела
само си въобразява, че някой я наблюдава вкъщи?
Никой никога не е съвсем
сам в тази къща; все има някой, който гледа или слуша. Нима и тя самата не
слуша – стъпките, затварящите се врати, тревожния шепот?
Моралът за едно лицемерно
общество е нещо много важно. Хората трябва да видят, че чуждите грехове се
наказват и добродетелите не са изчезнали. Предразсъдъци и страх – Нела ще се
сблъска и с двете в новия си дом, но дали е достатъчно силна, за да ги избегне и
преодолее? И най-вече – ще има ли кой да й помогне в това?
Началото на „Миниатюристът”
не успя да ме грабне, точно както беше и в „Музата”. Говореше се твърде много
за продажбите на захар, героите ми бяха безлични, историята се „тътреше” . Както
и в другата книга на Бъртън, не усетих кога историята е грабнала вниманието ми.
Постепенно всички тези недоизречени и скрити неща те оплитат в мрежите си. Трудно
е да харесаш героите, защото те ти разкриват все повече свои черти, които не ги
показват в много добра светлина. За някои пък трансформацията е точно в
обратната посока – неочаквано израснаха пред очите ми. Миниатюристът остава в
сянка и се появява, за да остави тайнствен пакет и още по-странна бележка. И
после си отива, умело се крие из страниците и бяга от погледа. Достатъчно непонятни
са мотивите му и смисълът на действията му, че да не спреш да си задаваш
въпроси и да се опитваш да го уловиш. Миниатюристът е там като почти
свръхестествено присъствие.
Не съм сигурна какво
точно не ми достигна, за да ми допадне историята до край – може би липсата на
герой, който да харесам истински или пък чувството, че развръзките в сюжета се
бавеха повече от нужното. Освен това много неща за мен остават неизяснени, което не ми се нрави особено. И все пак книгата има своите достойнства, въпреки че
не успя да ме заплени съвсем, заради което отнемам една звездичка от оценката й
в Goodreads.
„Миниатюристът” е книга
за оцеляването сред другите – за борбата да се впишеш. За избора между това да
следваш желанията си или да вървиш по добре утъпкания, общоприет път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар