Станах да затворя прозореца. Вместо това го прекрачих, скочих на тревата, потърсих попътния вятър и с него тръгнах след себе си...
Велин живее охолен живот - има хубава къща с домашна прислужница и собствен бизнес. Също така любовница, две малки деца и съпруга, с която са се отчуждили и сега са по-скоро добри приятели. Но Велин не се радва на нищо от онова, което го заобикаля. Обича децата си, обича по един странен за мен начин и съпругата си, но това не е достатъчно. Нещо му липсва и той не знае какво. Но е решен да го намери, а да търси щастието в свободата му изглежда най-правилния вариант. Не се колебае нито миг. Без претенции за посока, той следва вятъра и скоро той го отвежда до морето...
- Не знам какво точно е свободата. Нито ти, нито аз сме били някога напълно свободни, а вероятно и няма да бъдем. Всеки от нас си има своите страхове и зависимости. Да бъдеш свободен означава да можеш всеки момент да последваш вятъра. Без нищо да трепне в теб. Нищичко. Нито страх, че ще замръкнеш в гората, нито мъка от раздяла с любим човек. Нищо.
Не разбирам Велин Велински, а не ми се случва често да съм толкова объркана от даден персонаж. Отдавам това главно на напълно различните ни гледни точки и представи за свободата, любовта и всички останали вечни въпроси, върху които разсъждава героя. И не само разсъжденията му са толкова странни за мен, ами и самите му действия. Тъй като аз залагам винаги на сигурното, а Велин се е отегчил именно от тази сигурност. Решен е да захвърли всякакви задръжки - наистина каквито се сетите задръжки и го прави доста успешно. Прави го твърде лесно и някак без да се замисли. И може би точно това, че не разсъждава прекалено много над действията си, му позволява да отхвърли общоприетите норми на поведение и да се справи с предразсъдъците си. Той се води главно от инстинктите си, което в моите очи го прави малко повече животно, отколкото е нужно. И точно защото се води от първичното, понякога попадаше в доста неловки и малко комични ситуации.
В "Убиец" Васил Панайотов е спестил всякакви излишни описания - главно на заобикалящата героя среда, която е обрисувана доста семпло. Това несъмнено е една от причините да се посъкрати обема на творбата. Всъщност в книгата липсват и всякакви локуми по отношение на разсъжденията - всичко е стегнато и точно. Поредицата от герои, с които Велин се среща са част от самостоятелни епизоди - не срещаме повече дадените герои, но познанството с тях кара Велински да изостави поредния предразсъдък или цивилизованост. Винаги могат да се включат нови и нови такива случки, които да доразвият и подкрепят гледната точка на героя, но като цяло за обема си книгата е съдържателна.
И все пак мисля, че има нужда краят на книгата да е малко по-описателен, нещата да не се случват толкова бързо. Някои други моменти също се нуждаят от "подсилване", защото невинаги бързата развръзка е въздействаща. Май точните думи са, че книгата е добра, но семпла откъм описания, което отчитам като малък минус.
Изключително ми хареса идеята за убиеца в книгата. Всичко започва със самопризнание от Велин и това те кара да се чудиш как, защо и кога ще се случи убийството, за което става въпрос. Но не говоря само за това убийство, а и за заключението, което прави Велин в края на романа.
"Убиец" е книга за човек, който има нужда да намери себе си. Дали го прави по правилния начин, това само той ще реши. Защото този път не може да се извърви от друг. Той е само твой и е достатъчно да се решиш да го извървиш. Без нищо да трепне в теб.
Направо си се изгубих - още нещо, което винаги съм искал да ми се случи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар