Неочаквано и изведнъж... приключих с една прекрасна антология, която ми се искаше да е поне три пъти по-дебела. И вероятно ще бъде, понеже за моя радост тази книга е отбелязана едва като том първи. Страхотно!
Ако сте пропуснали да обърнете внимание на "Шедьоври на разказа с неочакван край" на издателство "Пергамент Прес" е наистина жалко, особено пък за онези от вас, които са почитатели на късия разказ или пък разказите изобщо. Всъщност смятам, че при толкова много автори, ще има поне един за всеки. Разказите са наистина разнородни и наистина много интересни. И пристигат при нас в красиво книжно тяло, въобще наистина изпипана работа откъдето и да погледнеш. Едва тази година, покрай излизането на същата тази антология, забелязах, че "Пергамент Прес" имат и още заглавия, издадени все в този стил, страшно ми харесват (поради което си взех и "Пътят" от Кормак Маккарти и в момента съжалявам, задето не си взех и книгата на Джером К. Джером, но акълът ми на Панаира остава по рафтовете...).
Разказите в тази антология са разнородни. Някои от тях ни водят в Дивия Запад, а други - в близкото или далечно бъдеще. Някои надникват в света пред XX век, други още по-назад във времето. А съществуват и съвсем немислими светове.
Целта на всички автори, които си правят компания тук, е да ви изненадат. Независимо дали ще използват за своята цел ужаса, иронията, комедията или някой друг похват, те трябва да направят така, че да се случи немислимото.
А всички те са страхотни писатели. Признавам си, че имаше доста имена, които не ми бяха известни, но пък ни най-малко не бях разочарована от тях. Нито пък "по-неизвестните" отстъпваха на "по-известните" в нещо. Подборът е изключително добър.
Вече споменах в Goodreads веднъж, че имам един малък личен проблем. В мен работи някакво тихо анализаторско компютърче, което ми подсказва неочаквания край, преди да съм стигнала до него. Съвсем истинското удоволствие от четенето на шедьоврите с неочакван край би било да бъдеш наистина изненадан и дори шашнат. Аз сама си пречех на това удоволствие, защото постоянно стигах до извода. Ако не броим три-четири от разказите, където наистина не очаквах края...
Просто стискам палци на всички вас, които тепърва ще се сблъскате с кратките истории, да не попадате в собствения си капан. Оставете ги да ви изненадат. Останете да се чудите как, за бога, нещата успяха да се объркат така. Или пък да стане такова немислимо чудо. Или се посмейте. Или пък, все пак... се опитайте да отгатнете...
За мен повечето от разказите бяха истински отличници, но не мога да не спомена фаворитите си, просто би било някак... като загуба. Ще се опитам да отсея "най" от "най", дори само за да разбера дали ще мога...
"Натрапници" на Саки, който е и въвеждащ разказ, веднага ме впечатли със страхотния си обрат в края, отчасти и защото още не се бях пригодила към темата и в мен не пееше догадката "Ами сигурно ще стане...". Разказът е загатнато хумористичен, макар и леко забързан, вероятно за да се хване в рамките на "кратък" (което за Ф. С. Фицджералд не знам какво точно значи, неговият разказ беше най-дълъг... колко странно типично!)
"Мамонът и стрелецът" на О. Хенри вече беше от отгатнатите от мен, но това хич не го лишава от точките, които му давам. Изключително свеж и забавен. Това се отнася и до втория и третия разказ на автора, публикувани тук, макар че при тях вече се обзалагам, че всички малко ще се позачудят какво им беше неочакваното.
Моят малък диамант, който си открих в антологията, несъмнено е "Дамата и тигърът" на Франк Стоктън. Нестандартна и завладяваща идея. И изключителен... край? Питам се, защото авторът предлага на читателя си сам да избере, а изборът е едва ли не невъзможен. Ха! "Едва ли не" ли казах? Невъзможен! Толкова ме... дразни! Толкова ти лази по нервите! Как може!! Просто е уникален! (А аз лично избирам тигъра, макар че ако отговорът е това, би било твърде жалко).
"Диамантената огърлица" на Мопасан също е един от разказите, за които предчувствието ми не работеше както трябва. По някакъв начин тъжна история и то с ужасен финал, ако се замислиш... същото важи и за "N.B." на Джоузеф Хол. Донякъде лесно предвидим и адски нечестен!
"Мамонът и стрелецът" на О. Хенри вече беше от отгатнатите от мен, но това хич не го лишава от точките, които му давам. Изключително свеж и забавен. Това се отнася и до втория и третия разказ на автора, публикувани тук, макар че при тях вече се обзалагам, че всички малко ще се позачудят какво им беше неочакваното.
Моят малък диамант, който си открих в антологията, несъмнено е "Дамата и тигърът" на Франк Стоктън. Нестандартна и завладяваща идея. И изключителен... край? Питам се, защото авторът предлага на читателя си сам да избере, а изборът е едва ли не невъзможен. Ха! "Едва ли не" ли казах? Невъзможен! Толкова ме... дразни! Толкова ти лази по нервите! Как може!! Просто е уникален! (А аз лично избирам тигъра, макар че ако отговорът е това, би било твърде жалко).
"Диамантената огърлица" на Мопасан също е един от разказите, за които предчувствието ми не работеше както трябва. По някакъв начин тъжна история и то с ужасен финал, ако се замислиш... същото важи и за "N.B." на Джоузеф Хол. Донякъде лесно предвидим и адски нечестен!
"Маймунската лапа" на У. У. Джейкъбс вероятно е доста популярен, защото със сигурност съм го чувала някъде или съм го гледала анимиран/филмиран. Обикновено семейство и една магическа маймунска лапа, която изпълнява желания. Спомням си го с доста по-страшен финал, но и този не беше лош.
Из останалите пропуснах доста, за които сега ми се пише, но е толкова ужасно това, че все още няма с кого да ги коментирам, така че да не ме е страх, че ще издам преобръщащата тайна. Бързо някой да захапе тази книга!
Из останалите пропуснах доста, за които сега ми се пише, но е толкова ужасно това, че все още няма с кого да ги коментирам, така че да не ме е страх, че ще издам преобръщащата тайна. Бързо някой да захапе тази книга!
Няма коментари:
Публикуване на коментар