Кое е прочетеното през януари 2017?

"Тайната история" от Дона Тарт

Една истина, която ни засмуква в бездната на отчаянието, страха и мрака. Ние знаем тази истина още в самото начало. Но не знаем къде ще ни отведе тя.
А може и да знаем. Дълбоко в себе си притежаваме онова чувство за обреченост.
Живот, изживян в сенки, терзания и тиха болка.
С тайна, която прояжда, дори когато изглежда забравена.
Живот, изпълнен с надежда, че всичко ще бъде по-добро на следващия ден. И наистина изглежда като да е така.
Но ние знаем истината.
И те също я знаят.
Тайната е пагубна.

Още едно ревю: тук!

"Спасяването на Франческа" от Мелина Маркета - ревю тук!

"Черепният трон" от Питър В Брет

Четвъртата част успя да върне донякъде вярата ми във възможностите на Брет. Той е добър писател, но прави една основна грешка, а именно - тази да разводнява произведението си. Четвъртата книга също може да се съкрати до два-три основни момента, които ни говорят какво ще стане в петата. Да, Брет иска да ни разкаже много неща, но половината от тях нямат никакво отношение към главното действие, или пък имат съвсем малко такова. Оценявам тази книга с повече звезди, защото, изстисквана или не, имаше малко повече действие и разчупеност, в сравнение с предишната.

"Зъбатите демони" от Петър Бобев

Наистина ми допада идеята, заложена в книгата - изключително интригуващо за мен беше онова, което научих за акулите и възможното им използване за борба срещу рака. Екологичната тема също има широка застъпеност тук и авторът не ни спестява никакви илюзии, що се отнася до екологичното равновесие. Книги с подобна тематика ми харесват, макар че носят определена горчивина в себе си (именно защото в момента на четенето не можеш да се заблудиш, че проблемите не съществуват).

"Тайната на 13-ия апостол" от Мишел Беноа

Много приятно изненадана съм от тази книга, може би защото дълбоко в себе си изобщо не вярвах, че един човек на вярата ще може да напише подобен трилър. Разбирате ли, в мен си е залегнало онова усещане, че свещениците и монасите са си същите, каквито са били и години назад във времето. Въпреки че не изпитвам никакви затруднения да ги видя като модерни хора, когато ги срещам на улицата, или дори гледам сериали на тази тематика. В книгите обаче първото ми задължително мнение е свързано с аскетизъм и прочие подобни неща. Героите в книгата не ме впечатлиха особено като персонажи. Действията им също на места бяха малко... банални, въпреки че това не е правилната дума. Книгата стои някак незавършена, въпреки че не би трябвало да ми изглежда така. Но все пак това е книга (трилър даже!), писана от "бивш" монах, така че съм склонна да не обръщам внимание на слабите страни в разказа. Мишел Беноа е още и специалист по църковна история, което пък ми помага да приемам доста по-сериозно изследването му.

"Библията на Дявола" от Рихард Дюбел - ревю тук!

"Героите умират" от Матю Удринг Стоувър - ревю тук!

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман

За тези 50-тина странички, в които реално се помещава този разказ, той не успя да ме привлече, да ме разчувства, не можах да го усетя истински. Героите бяха твърде бледи, силата на образите и на историята се губеше някъде. Философските заключения за живота не се прераждат в нещо по-ново, както обикновено очаквам да стане в произведения от този тип. Трябваше да бъде истинска книга. Тогава щях да я обикна. Но сигурно тогава историята щеше да се развива твърде, твърде бавно, достигайки дори до отегчение. И все пак... страниците са твърде малко.

"Елмазеният дворец" от Стивън Диас - ревю тук!

"Острието на Тишал" от Матю Удринг Стоувър

История, обхващаща цели светове, безмилостна и безпощадна, унищожаваща триумфа на един човек и доказваща, че невинаги има "хепиенд", когато някоя книга завършва с "и заживяха заедно". В "Острието на Тишал" се водят титанични битки. Срещу богове и богини, срещу самото съществуване. Прах и пепел покриват света на героите. Отвъдие се превръща от сцена за забавление в сцена на оцеляване. Трудно е да обхванеш с думи толкова много болка и страдание. Нужно е време да изградиш за себе си тази огромна нова реалност. Фантастичният свят на нашето бъдеще се сблъсква със средновековната магия - една война, в която сякаш е ясно кой ще остане победителят... но дали? И изобщо има ли някаква "Съдба", че да сме категорично сигурни...

"Ангел с часовников механизъм" от Касандра Клеър

Протяжно и скучно, както и героите... е, Джем наистина е симпатяга, но авторката беше решила да го забута нейде в сенките и да говори само за другия персонаж, Уил, който бил много мистериозен, магнетичен (не разбрах с какво, сигурно с позьорството, с което уж прикрива ранимата си душа) и т.н. Та Джем нямаше много поле за изява, а наистина би имал шанса да спаси книгата. Да имаше някакъв романс, любовен триъгълник или подобно, може би щеше да ме развълнува поне по някакъв начин, та дори и да е минимален. И така нататък... не мисля да продължавам.

"И страж да бди на пост" от Харпър Ли - ревю тук!

"Дим и огледала" от Нийл Геймън - ревю тук!

И още други книги, за които не сме споделяли мнение, а само оценки. :) Месец февруари започваме с "Фадър наш" от М. Вуракис и "Библията на Дявола" от Р. Дюбел.

Ако изобщо някой го интересува - с тъмнолилав цвят са книгите, които и двете сме чели; със зелен са книгите, прочетени само от КН~1; с по-светлолилавото са книгите, прочетени само от КН~2.