Цитати: разкази & автобиографична проза от Фицджералд

Срам, срам, че съм си запазила толкова малко цитати... Само последните два са от автобиографичната проза.
Изданието е на "Народна култура"; 1986. Преводът е на Пепа Дочева и Рада Шарланджиева.
Ако ви е любопитно, цитати от "Отсам рая" има тук.
А за разказите и автобиографичната проза - тук.

Хората над четирийсет години рядко могат да бъдат убедени в нещо завинаги. На осемнайсетгодишна възраст убежденията ни са като върхове, от които гледаме, а на четирийсет и пет са може би пещери, в които се крием.
- "Бърнис се подстригва"

Започнете с една отделна личност и преди да сте се усетили, ще се окаже, че сте създали типичен образ; започнете с типичен образ и ще се окаже, че не сте създали нищо.
- "Младият богаташ"

Зачуди се дали тя не умееше да води разговор, защото никой не й обръщаше внимание, или никой не й обръщаше внимание, защото не умееше да разговаря.
- "Бърнис се подстригва"

Веднъж стъпил на дългия покрит пристан, човек попада в някаква призрачна страна, която вече не е тук, но и все още не е там. Особено нощем. Мъглявият жълт свод е изпълнен с викове и отекващи гласове. Чуваш грохот на камиони и тракане на сандъци, оглушителното дрънчене на крановете и долавяш соления дъх на море. Преминаваш бързо, макар че имаш достатъчно време. Миналото, континентът остават зад гърба ти, бъдещето е онази ярко осветена паст в корпуса на парахода, а мрачната и шумна пътека е доста обърканото ти настояще.
- "Бурният рейс"

На нас не ни е съдено да усещаме онези редки моменти, когато хората са с отворени души и тогава и най-нежното докосване би могло да ги погуби или излекува. Само миг по-късно и вече никога няма да можем да ги достигнем- И най-ефикасните медикаменти не биха могли да ги излекуват, нито най-острите ни думи ще могат да ги убият.
- "Базил - най-големият хлапак"

Светът съществува само в твоите очи - и в твоето понятие за него. Можеш да го направиш толкова голям или малък, колкото поискаш. А ти насила се опитваш да станеш дребно хилаво човече. Боже мой, ако стигна някога до срива, ще направя тъй, че и светът да рухне с мен. Чакай! Светът съществува само в твоето възприятие за него, следователно далеч по-добре е да кажеш, че не ти, а той се е сгромолясал.
- "Крахът"

Сега мисля следното: естественото състояние на усещащия зрял човек е овладяното нещастие.
- "Крахът"