"Фадър наш" е в превод на Мая Граховска от издателство "Колибри" (2015г.)
- Дънки, фланелка и ореол. Тц, тц, тц! Как го измислиха този аксесоар бе, хора! - прошепна. - Бре, Крис - обърна се той към Исус, - какъв смисъл има този фосфоресциращ венец? Защо вместо ореоли не измайсторихте някакви гривни, копчета за ръкавели, някой амулет, нещо, което да се носи по-лесно бе, човек?
Времето е единственият елемент, който свършва много по-скоростно, отколкото можете да си представите - каза Джес почти зловещо, - затова е жалко да го изразходвате за незначими, безвкусни, ненужни консуматорски дилемки.
- Ако обичаш ближния си - добре. Ако обичаш и две мацки към него, вече е грях.
Джес не намираше логика в това, някой да живее дни и нощи насред прахоляците и да се храни със стоножки, за да зърне Бога, след като Бог, както е известно, ходи навсякъде и може да ти се яви и на яхтата, ако се налага.
- Добре де, че то всяка война е неморална - отговори спокойно французинът. - И по-специално тази, в която едните са въоръжени с хеликоптери, а другите - с камъни. Но на мен какво ми пука? - Огледа се заговорнически наоколо, за да се увери, че никой не го чува. - Като че ли някой нещо казва по въпроса, та да казвам и аз. И защо да казват? Няма по-добро риалити, приятелю, от това тук. Едните притежават най-добрата войска на света, другите - прашки и тям подобни. Телевизионен деликатес. Чиста проба. Ха! Телевизионен деликатес - повтори високомерно. - Онзи ден пада бомба върху къща, убива три жени и четири деца. Страхотна тема. Минава по телевизиите в Европа. Всички видяха. Едно убито бебе, потънало в кал, е да канала най-съвършеният кадър. Новините покачват броя на зрителите. Рекламата, която ще последва, е върхът! Хе! Бият се рекламните агенции за да се наместят. Разбираш ли какво става? Ако каналите имаха ракети, щяха да ги изстрелват всяка сутрин и след това да тичат с камерите, за да заснемат разпарчетосани трупове и да продават трагедии. Ха! Така работи системата и не само тук, ами навсякъде. Смърт и нещастия - най-добрите съюзници на телевизията. Ако въобще някога се установи мир на тази планета, телевизията ще фалира, приятелю!
- Не, не, трябва непременно да добавим някоя по-съвременна заповед. Каква реформа правим, ако оставяме същите заповеди, а? - попита Джес, без да я поглежда.
- Дали да не сложим нещо за PIN-а? - подхвърли Бланш.
(...)
- Значи, да не те въвежда в изкушение PIN-ът на ближния - продължи колебливо Бланш, сякаш се оправдаваше, - това освен с дискретността, е свързано и с етиката. Не знам... може би един вид модерна етика, "да нямаш грозни мисли за PIN-а на ближния си", някак така.
- За зла чест, човечеството живее в свят, където фантазията е по-истинска от действителността, където образът притежава по-голям авторитет от оригинала, където опаковката на кучешката храна те кара да си вземеш куче, та даже и ако се гнусиш от животните.
Въпрос на достойнство е да притежаваш точна информация и да разбираш събитията около себе си. Да разговаряш, да спориш и да умееш да преценяваш. Точно или погрешно, без значение. От значение е да не оставяш другите да преценяват вместо теб.
- Някога човечеството само е мислело - каза Джес сериозно. - След това само е слушало. Сега само гледа. Всяко ново усещане анулира предишното, а това означава, че сега човеците не могат нито да слушат, нито да мислят. Могат само да гледат.
Джес взе да си мисли, че Пилето има нещо против него. Преди време се опита да поговори с Отец на тази тема, обаче усилията му се оказаха напразни. Бог бе непреклонен и не желаеше и дума да чуе. Хвъркатото му беше домашният любимец. "Остави гълъба да си върши работата", каза на второродния си син, прекъсвайки всеки разговор по този въпрос. Каква точно бе работата на домашния любимец, Джес не знаеше. Едно обаче беше сигурно - Отец имаше голяма слабост към него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар