Второто пришествие идва с Джес

За да оцелее, религията трябва да се превърне в лайфстайл. Точка – отсече Джес. – Как може всички да казват „хайде да пием по едно кафе” и да изглеждат радостни? Да направим така, че да казват „хайде да отидем да се помолим”, имайки предвид нещо свежо, подмладено от духовна гледна точка.

Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес, е по-малкият син на Бог. На него се пада важната задача да осъществи Второто пришествие на Земята, като главната му цел е да накара човеците да започнат да си общуват помежду си, а не само да зяпат в телевизорите. Колкото до това защо за Второто пришествие не слезе Исус... ами, време е вече християнството да се превърне в модерна, осъвременена отвсякъде религия. Стига с тия хитони и остарели догми... И никой, ама никой друг Бог, не е по-подходящ да внесе новостите от Джес – богочовекът със скъсаните дънки, който разбира от технологии и не мисли като брат си, че мегабайтът е прелетна птица.

Проблемите, с които трябва да се справи Джес, са си много. Дори един богочовек си има предел на силите, затова първата му работа е да събере 11 + 1 апостолки. Всъщност цялата работа с Второто пришествие трябваше да стане инкогнито, но в съвременния свят някой няма да ти обърне внимание, ако не се появиш в интернет или телевизията.

За щастие нашият бог има перфектния външен вид. Освен външна красота, притежава и ненадмината интелигентност, но така или иначе никой не обръща внимание на това. Малко по малко Джес започва да се домогва до световната известност... А как хората биха приели факта, че при тях е слязъл Бог? Първо трябва хубаво да се убедят, че не ги лъжат очите. Едно-две чудеса ще са наложителни.

„Не пожелавай жената на ближния си.” Страхотна заповед е и тази, а? Какво излиза? Значи, да кажем, че ти не я пожелаваш. Какво става, ако тя те пожелае? – попита недоволно Джес. – Тогава всичко ще е наред, обаче ако ти я пожелаеш, ще те накаже Бог.

„Фадър наш” е от онези книги, които ти поднасят с хумор сериозните неща. Успяват да те забавляват и да ти влязат под кожата едновременно. Точно както и книгите на Пратчет го правят. „Фадърът” прелива от комични, понякога абсурдни ситуации, на които дори и да не се смееш на глас винаги, създават една разведряваща атмосфера. Голямо впечатление ми направиха нетипичните сравнения, които Манос Вуракис използва. Изключително странни асоциации се крият между страниците – никога няма да ви хрумнат, но ако се замислите, са си шокиращо точни.

Книгата ме накара да обикна образите на всички, дори на апостолките с отчайващо нисък коефициент на интелигентност (добре де, и апостола, заради непрестанните бъзици с него). Всички са, с две думи – божествено готини. Фадърът е изморен от безсмъртието и от постоянното тичане заради строежа на новата вселена, Крис е затворен в себе си (заради едни гадни работи, свързани с разпъване на кръст на Земята) и винаги готов да те застреля с притча за каквото се сетиш, майката на Джес – Ахрантия (втората жена на Бог), е универсална майка със стандартното мислене на такава. Ангелът-хранител на Джуниър – Пол, пък е най-безполезният пазител, за когото можеш да се сетиш. Апостолите също са весел фон заедно с Исус в божествения дом. И разбира се, Пилето. Свети Дух е домашният любимец на Отец и нещо май мрази по-малкия му син.

Дали Джес ще успее да реформира християнството заедно с 11 + 1 ученички? Откъде трябва да започне едно толкова мащабно начинание? И как да убеди света, че не е поредния изперкал фанатик? Джес, изглежда, има план (който включва дистанционно за телевизор и много божествен чар) и е решен да успее.

Цитати от "Фадър наш" можете да прочетете тук!