Както и в предишната му творба, тук страшното е онова, което е пред очите ти и не виждаш.
Изреченията повечето пъти са думи. Кратки, накъсани. Бързо поемане на дъх, преди езерото да те е погълнало.
Харесва ми напрежението, което Малерман успява да постигне. Самата история е малко нелогична и странна, но пък... е, това е хорър, нали така? Не всичко винаги трябва да е логично.
Единственото, което не ми допадна особено, беше начинът, по който историята свършва. Представях си нещо друго.
Изреченията повечето пъти са думи. Кратки, накъсани. Бързо поемане на дъх, преди езерото да те е погълнало.
Харесва ми напрежението, което Малерман успява да постигне. Самата история е малко нелогична и странна, но пък... е, това е хорър, нали така? Не всичко винаги трябва да е логично.
Единственото, което не ми допадна особено, беше начинът, по който историята свършва. Представях си нещо друго.
"Фадър наш" от Манос Вуракис - ревю тук!
"22 ноември 1963" от Стивън Кинг
Миналото е хармонично.Законът на литературата гласи - никога не се случва нищо добро, ако промениш онова, което вече се е случило. Или почти винаги, но да кажем - "в 95% от случаите"...
Няма смисъл да ви говоря за това какъв невероятен разказвач е Кинг. За мен е така, дори да съм още доста назад с материала по въпроса. Така че няма нищо чудно в това, че за мен книгата беше истинско удоволствие.
"Империя на бури" от Сара Дж. Маас - ревю тук!
"Всичко живо е трева" от Клифърд Саймък
Саймък отново успя да ме впечатли. Всичко изглежда простичко, може би дори не толкова оригинално, може би даже банално, но въпреки това "Всичко живо е трева" е изключително вдъхновяваща. Това е може би втората ми среща с автора, но, да, оставам си необяснимо и дълбоко впечатлена.
"Идиотът в мен" от Радослав Младенов
Прелива от преувеличени изрази и ситуации в името на комедийния ефект. Дълго време ми се струваше, че няма да открия някаква основна сюжетна линия. Поднасят ни се различни случки, от които постепенно ни се разкриват подробностите, докато най-сетне не разберем защо точно Гого Клатев предприема всичките тези привидно нелогични действия. Много от разказаните вътре истории бяха на второстепенни или епизодични герои, които в голяма част от случаите са просто пълнеж. Абсурд, допълващ другия абсурд. Но всъщност книгата е приятна и се чете бързо. Аз лично й лепвам етикета „плажно четиво”, с което имам предвид, че не обременява. Краят ми дойде малко в повече, но някои от случките искрено ме забавляваха. Най-вече частта с Путин и Цецо Тупалката. Паметно!
"Особени сезони" от Стивън Кинг
Разбира се, че ужасът дебне и тук, в "Особени сезони". Спотаен в аромата на лятото или вихрещия се сняг, в топлата есен и свежата пролет. Но някога щях да мисля за този ужас като за нещо, което ме отвращава... защото нямаше да видя цялата история такава, каквато е.
Имаше известна повтаряемост в разглежданите теми, но понеже става дума за въпроси от физиката, това не беше чак толкова лошо. Аз, като човек "от другата страна на бариерата", който е по-скоро любител и не разбира чак толкова нещата, винаги съм харесвала подхода на Стивън Хокинг. Смея да кажа обаче, че "Великият дизайн" е с една идея по-достъпна от тази му книга, поне като начин на разработване на темите. Те са сходни, но в предишната бяха представени с доста повече скици и достъпни шеги. Тук такива неща също имаше към края. Хумор имаше и в някои от другите есета, което също харесвам при Хокинг.
"Алхимикът от сенките" от Пиер Певел
Напълно излишна. Много исках да си променя мнението до края на книгата, но, уви, нищо съществено не се случи. А защо има 3 звезди в Goodreads? Реалната оценка е 2, но ме обзеха сантиментите. Толкова обичам първата част и героите... които тук не претърпяват никакво развитие, нито пък се разкрива нещо повече за миналото им. И все пак беше приятно да прочета „Алхимикът”.
"Черни дупки и бебета вселени и други есета" от Стивън Хокинг
"Аз съм на 83 1/4 или малки експерименти с живота" от Хендрик Хрун
Той е на 83 и 1/4 и не прави кой знае какво. Живее в старчески дом в Нидерландия и е съвсем обикновен дядо. Даже е от "младите".
Писането на дневник не е най-голямата му цел, но го успокоява, прави го щастлив и... е, добре де, всъщност му дава цел в живота.
Неговият свят е обикновен. Може би не толкова интересен, но пък напълно истински. Със своите тъжни мигове. И със своите щастливи.
Той пише за себе си, а героите му са съвсем обикновени хора, също като него. Всеки със своите болежки и своя мъничка история.
Животът е обикновен и не по-различен за него, дори и да е вече стар. Може би не е чак толкова мъдър, за какъвто автоматично могат да го помислят много хора. Не държи да ни учи на нещата от живота, да ни съветва и напътства.
Това е просто неговият дневник. Искрен разказ за обикновения живот.
Писането на дневник не е най-голямата му цел, но го успокоява, прави го щастлив и... е, добре де, всъщност му дава цел в живота.
Неговият свят е обикновен. Може би не толкова интересен, но пък напълно истински. Със своите тъжни мигове. И със своите щастливи.
Той пише за себе си, а героите му са съвсем обикновени хора, също като него. Всеки със своите болежки и своя мъничка история.
Животът е обикновен и не по-различен за него, дори и да е вече стар. Може би не е чак толкова мъдър, за какъвто автоматично могат да го помислят много хора. Не държи да ни учи на нещата от живота, да ни съветва и напътства.
Това е просто неговият дневник. Искрен разказ за обикновения живот.
Месец март започваме с "Централна станция" от Лави Тидхар и "Драконът на Арканите" от Пиер Певел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар