"Омнибус" - Филип К. Дик

"Велики майстори на фентъзи и фантастика" - поредицата на издателство Бард, която може да разчувства всеки фен на двата жанра. Прост факт. Няма как да не харесаш поне един автор, издаден по този великолепен начин. Все пак всички те, а и произведенията им, са... ами "велики", разбира се. Може би дори "класици" е напълно заслужена дума.

Филип К. Дик е поредното име, чийто произведения получаваме в ново издание. Дори аз съм чувала за Филип К. Дик, без досега да съм чела нещо от него, освен "Сънуват ли андроидите електроовце". От едно произведение не можеш да си правиш сметки за цялостното творчество на автор като този, така че не прибързвах.

"Омнибус" ни предлага среща с цели осем произведения на автора, по всички от които е правен и по един известен филм. Поне така смятам по описания и твърдения на други хора, защото все още не мога да се сетя дали изобщо съм гледала някой от тях. Ако съм, не си спомням заглавието и дори не знам, че филмът води началото си от разказ. Този проблем смятам да го реша, когато намеря време за филмите по разказите, които ме впечатлиха най-много. Това би било полезно, още повече, че тази година ще имаме нов "Блейд Рънър"/"Беглец по острието", чийто трейлър доста ме впечатли.

Този солиден том "класическа" фантастика днес звучи хем актуално, хем някак остаряло, що се отнася до техниката или пък до нравите. Но пък точно това прави разказите... различни. Те живеят в друго време, отделно време. И точно заради това са нестандартни и любопитни.

Не всички успяха да ме достигнат. Това, разбира се, едва ли може да се очаква. "За всеки по нещо", както казват хората. Е, ако човек тръгне с правилното очакване, няма да остане разочарован по никакъв начин. Това е една паралелна вселена.

Какво можем да открием в "Омнибус":

"Спомени на едро". Филмите, заснети по тази история, са "Зов за завръщане" (1990 и 2012 година). Моето лично мнение - звучи интересно и с доста голяма доза хумор. Вероятно ще гледам единия от двата филма..

Този разказ ни води при един мъж, чиято мечта е да отиде на Марс... Само че не може да си го позволи. За щастие, в неговото време вече се предлагат виртуални почивки. Е, поне това е сравнително достъпно.

Какво обаче ще се случи, ако... да речем... по някаква странна причина мечтата му вече е била изпълнена?

"Вариант две". Филмът е само един - "Писъци" (1995 година). Разказът в началото ми харесваше, но след развръзката се изнервих малко. Главният герой ми излезе доста малоумен и глупав.
Разказът е за войната и за използването на роботи в нея, но няма нищо общо с философските проблеми, свързани с роботиката във фантастиката. Поне не изцяло. При Дик има предимно безпощадност и безсилие. А може би и това е главното, което трябва да видим? Роботите са зли и ние сме си виновни?

"Специален доклад". Съответният филм е със същото заглавие и е от 2002 година. Може би най-любимият ми разказ тук. Харесвам заигравки с историята, особено когато някой се опитва да твърди, че бъдещето е непроменливо. В момента, в който някой измисли как да предсказва, винаги се появява някой малък, незначителен бъг... и започва да преследва гениалният изобретател, тъй да се каже... С времето игра не бива xD. Филмът е на Стивън Спилбърг и силно се надявам също да ми хареса толкова, колкото и историята в книгата.

"Заплащането"отново дели името си с това на филма (от 2003-та година). Също една от историите, които харесах. Особено хитра. Отново съдържа някакъв намек за саркастичност. Хумор, който е смешен за поддържащите главния герой, ама за отсрещната страна... не баш xD.
Дженингс работи по секретен проект, поради което след изтичането на договора му паметта му ще бъде заличена. В деня, в който ще вземе полагащото му се заплащане, той открива, че е подписал споразумение за отказ от парите и вместо тях получава торба с малки боклучена от миналия си Аз. Гадаенето на предназначението им започва...

"Камера потъмняла" (с едноименен филм от 2006-та) е от тези, които не харесах. Загуби ме някъде към средата си и се отказах, защото си обещах да не се мъча с онези неща, които повече ме натоварват, отколкото ми дават нещо. Тук се съдържа прекалено много тъга, направо истинска агония, а светъл лъч не успях да видя. Дори бележката на автора след разказа е по-скоро тъжна... което обяснява защо всичко е толкова мрачно и безнадеждно. Понякога чета безнадеждни и трагични истории... но "Камера потъмняла" не дойде в правилното време, а и според мен е прекалено разтеглена като история.

"Златният човек" (филм - "Следващ" от 2007-ма). Поредният разказ с онази съвсем леко доловима саркастична или хумористична линия, в зависимост от коя страна гледаш. Донякъде е дразнещо поведението на "обикновените хора", защото бяха твърде обсебени от оцеляването си. Всъщност, подобно поведение би било самата реалност в такава ситуация, но тук по някакъв странен начин стоеше грубо.
Главната идея е за появата на хора мутанти и за това как човечеството се опитва да се спаси от тях. Няколко от филмите на "Х-мен" разглеждат същия този казус.

"Агенти на съдбата" (едноименен филм от 2011-та) попада в моята графа "Харесвам". Това е кратка, чудата история, която вероятно стои чудесно на филм, ако е направен добре.
Един обикновен човек попада в странна ситуация. (Между другото, има някакво разминаване в описанието, дадено на корицата и действието в самия разказ, може пък да идва от филма). Ед Флечър закъснява за работа един ден и светът едва ли не буквално изчезва... и се връща отново, но нещо определено не е наред. Ужасен, нашият човек влиза в една телефонна кабинка, за да се обади в полицията, обаче...

"Сънуват ли андроидите електроовце" е историята, по която е сниман "Блейд Рънър" и по която, малко или много, ще се изгради и филма, който очакваме през октомври. Това е и единственият разказ, до който съм се докосвала и преди. Признавам си, че за това е виновна отново японската култура, но да не бягам от темата.
Положението на този разказ в моите графи си е точно на ръба на острието. Харесват ми развитите теми. Например проблемът за човешкото и отчасти "Кои сме и накъде отиваме" стила. Светът обаче е малко твърде сив и гнетящ, а и главният герой е от онези, доста тъжните. Е, говорим за свят, пълен с радиация и безнадеждност, какво друго трябва да очакваме? Не знам... но има нещо, което не успях да намеря за себе си...